Определение № 282 от 10.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. К., 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20265100500180 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 1238 от 30.04.2026г., подадена от В. В. Й. от с.Т., общ.Д., обл.К., чрез представител по пълномощие, срещу определение N 99/23.03.2026г. по гр.д. N 714/2024 г. на РС – М., с което е оставена без уважение молба вх. N 221/28.01.2026г на В. В. Й., чрез представител по пълномощие, за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба вх. N 2475/11.09.2025г. срещу решение N 184/24.07.2025г. по гр.д. N 714/2024 г. на РС – М..

Определението се обжалва като неправилно, с искане да се отмени и да се възстанови срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, като са изложени следните оплаквания: съдът само формално отчел, че липсват особени непредвидени обстоятелства и не отчел спецификата на случая – участие на страната чрез назначен от съда особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, при което бездействието на особения представител, изразяващо се в неподаване на въззивна жалба в срок, представлява обективна и непреодолима пречка за упражняване на правото на защита и това негово поведение неправилно е прието, че не представлява основание за възстановяване на срок. Именно това, че представителят е назначен служебно, без да е избран от жалбоподателя, който не е имал възможност да го контролира или замени, отличава случаят от обичайните хипотези на процесуално представителство, което следва да бъде отчетено от като изключително обстоятелство. Наред с това счита, че е налице нарушение на чл.6 от ЕКПЧ относно правото на справедлив процес и се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека/напр. делата „Hadjianastassiou v. Greece”. “Frezghi v. Romania”/, че правото на достъп до съд трябва да бъде ефективно, а в случая жалбоподателят е лишен от възможността за въззивен контрол, в резултат на бездействие на назначен от 1 държавата представител, каквото ограничение е непропорционално и противоречи на принципа на справедлив процес, като пропускът не е по вина на жалбоподателя, а на лице, назначено от съда, при което съгласно принципите на процеса страната не следва да търпи неблагоприятни последици от действия/бездействия на орган или лице, върху което няма контрол. Твърди, че са налице случаи на практика на съдилищата, в които се приема, че при липса на реална възможност за участие в процеса и при обективна невъзможност за защита, срокът следва да бъде възстановен с оглед гарантиране правото на защита. В частната жалба се прави особено искане за служебна проверка на адресната регистрация, излизанията и влизанията от страната на жалбоподателя, в която връзка се излагат твърдения, че същият живее постоянно в Република Т., не е получавал лично съдебните книжа по делото, не е имал контакт с назначения от съда особен представител, не е информиран за процесуалните действия и не е могъл да осъществи конституционното си право на защита.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба А. Я. М. от с.М., общ.Д., обл.К., с който оспорва частната жалба като неоснователна, излага съображения относно същността на института на възстановяване на пропуснат срок, с искане обжалваното определение да се потвърди.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение, което подлежи на обжалване, при което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Гражданско дело N 714/2024 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по подадена от А. Я. М., действаща катo майка и законен представител на малолетното дете А. В.а Й.а, чрез адв. Е. У. от АК – К., искова молба против В. В. Й., с правно основание чл. 150, вр. с чл. 143, ал.2 от СК. Производството е приключило с постановяването на решение N 184/24.07.2025 г., постановено по гр.д. N 714/2024 г. по описа на Районен съд– М., с което е изменен размера на присъдената с решение N 140/23.05.2023 г., постановено по гр.д. N 140/2023 г. по описа на Районен съд– М., месечна издръжка, която ответника В. В. Й. е бил осъден да заплаща на малолетното си дете А. В.а Й.а, чрез майката А. Я. М., от 300 лева на 450 лева, считано от датата на завеждане на иска в съда до навършване на пълнолетие или настъпване на друга правоизменяща или правопогасяваща издръжката причина, ведно със законна лихва за забава, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 600 лева.

Със същото решение е допуснато предварително изпълнение на решението относно издръжката. В производството по делото ответникът В. В. Й. е представляван от назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител - адв.Т.Б., на който постановеното по делото решение е връчено на дата 01.08.2025г. и който в указания в решението двуседмичен от връчването му, изтекъл на 15.08.2025г., не е подал въззивна 2 жалба срещу същото. Въззивна жалба с вх. N 2475/ 11.09.2025г. срещу решението е подадена от ответника чрез упълномощен адвокат - адв.Д. М. от САК след изтеклия срок за обжалването му, по която е постъпил отговор от насрещната страна, с възражение, че е поросрочена.

С разпореждане N

935/02.12.2025г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за датата на изпращане на въззивната жалба до РС-М., тъй като от стикера на спедитора, находящ се на плика, с който е постъпила, не се установява датата на изпращането й/липсва в действителност дата на приемане/ .

С молба вх. N 221/28.01.2026г., подадена от В. В. Й., чрез представител по пълномощие, са представени доказателства за датата на изпращане на въззивната жалба, а именно на 10.09.2025г. и е поискано възстановяване на срока за подаване на въззивната жалба, при довод, че узнаването на пропуснатия срок е на датата на връчване на разпореждане N 935/02.12.2025г., а именно 20.01.2026г., като е изтъкнато, че назначеният на ответника от съда особен представител е имал професионално задължение да подаде жалба пред по-горната инстанция, щом решението е неблагоприятно за представлявания от него. По искането за възстановяване на срока е постъпил отговор от ищеца, с който искането се оспорва поради липса на предпоставките на чл.64 от ГПК и на чл.259, ал.1 от ГПК.

За да остави без уважение молбата с вх. N 221/28.01.2026г., подадена от В. В.

Й., чрез представител по пълномощие, за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба вх. N 2475/11.09.2025г. срещу решение N 184/24.07.2025г. по гр.д. N 714/2024 г. на РС – М., първоинстанционният съд, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, е приел, че за да се възстанови пропуснат срок следва да е налице препятствие, което да е непреодолимо, а не просто незапознаване с решението или фактът, че е налице представляване на страната от особен представител. В същото време, едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да се извърши пропуснатото процесуално действие — да се подаде въззивната жалба, като възстановяване е възможно само ако от изтичането на първоначалния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК до подаването на молбата не са изминали повече от 3 месеца, абсолютен преклузивен срок, освен при незапознаване с решението, обратно на случая, защото решението е връчено на особения представител на 01.08.2025г., като не е особено обстоятелство забавянето от страна на пълномощник, дори и да е особен представител. Приел е още, че не са представени никакви доказателства за уважителни причини и особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодоляни от особеният представител на молителя.

С оглед на горното, молбата за възстановяване на срока е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК съдът следва да назначи особен представител на ответника на разноски на ищеца след като установи редовността на връчването 3 съгласно процедурата по чл. 47 ал. 1 – 5 ГПК, както и в случая на чл. 48, ал. 2 ГПК – в случаите, в които ответникът няма постоянен или настоящ адрес в Б. и съобщение за делото е било публикувано в Държавен вестник. Назначаването на особен представител е условие да продължи разглеждането на делото, в противен случай постановеното решение ще подлежи на отмяна /чл. 303, ал. 1. т. 5 ГПК/. Т.е. чрез назначаването на особен представител законът създава условия да се продължи процесът и да се постанови стабилен съдебен акт, какъвто не би бил възможен в противен случай. Предпоставките за назначаване на особен представител в случая, не се оспорват от частния жалбоподател с регистриран в страната постоянен и настоящ адрес/лист 18 от първоинстанционното производство/.

Процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието /чл. 64, ал. 1 ГПК/. Ако пропускането се дължи на внезапно и непреодолимо препятствие срокът може да бъде възстановен. Релевантно за възстановяването е единствено дали пропускането се дължи на такова препятствие, а не колко време в рамките на срока е продължило. В настоящия случай от молителя не се сочат и установяват с допустимите от ГПК доказателствени средства причини от обективен характер, имащи такова внезапно и непреодолимо за него, респективно за процесуалния му представител проявление, което е довело до невъзможност да упражни правото си на въззивна жалба лично, или чрез назначения му представител, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Страната няма право да иска възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК единствено на основанието, че особеният представител не е обжалвал решението. От процесуална гледна точка, след като процедурата по призоваване чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК е изпълнена и е назначен особен представител, страната се счита за надлежно представлявана в процеса. За да се възстанови срок по чл. 64, ал. 2 от ГПК, трябва да се докаже, че пропускането на срока се дължи на внезапни, непреодолими и непредвидени събития /например тежко и внезапно заболяване, природно бедствие/. Бездействието, пасивността или грешката на особения представител адвокат не представляват такива обстоятелства.

Процесуалните действия или бездействия, включително пропускането на срока за обжалване, извършени от особения представител, обвързват пряко самата страна.

Поради това и неотносими са доказателствата, които частният жалбоподателя иска да се съберат в настоящото производство.

При тези мотиви и на основание чл.278 от ГПК, окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение N 99/23.03.2026г. по гр.д. N 714/2024 г. на РС – 4

М., с което е оставена без уважение молба вх. N 221/28.01.2026г на В. В. Й., чрез представител по пълномощие, за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба вх. N 2475/11.09.2025г. срещу решение N 184/24.07.2025г. по гр.д. N 714/2024 г. на РС – М..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5