Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 13.01.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 209/2022
Вид
Решение № 15
Подписан
13.01.2023
Състав
Ванухи Бедрос Аракелян, Магдалена Кръстева Недева, Анета Николова Братанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 155 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000209 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С. И. С., Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД, „МАРУБЕНИ” ЕООД, чрез адв. Г. С. против решение № 511 от 21.12.2021 г., постановено по т. д. № 37/2021 г. н а Окръжен съд - Варна, в частта, в която въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на „ЛСК Пропъртис” ЕООД, сумата от 100 000 лв., представляваща заплатена от „ЛСК Пропъртис” ЕООД на кредитора „Алианц Банк България” АД, сума за погасяване на част от задълженията по договор за банков кредит „жилище” №22511/22.03.2007г. на солидарно отговорните към кредитора длъжници - кредитополучателят С. И. С. и поръчителите Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД, за обезпечаването на които задължения върху недвижим имот, собственост на ищеца „ЛСК Пропъртис” ЕООД, е била учредена договорна ипотека, съгласно НА № 137, том I, рег. № 1244, дело № 137/2007г. на нотариус В. Д., рег. № 115 в НК, вписан в Служба по вписванията – гр. Варна, вх. рег.

№ 7314/26.03.2007 г., акт № 132, том V, дело № 5190/2007 г., като част от тази сума, а именно сумата 20 000 лева, ответницата С. И. С., дължи лично, а остатъка в общ 1 размер на 80 000 лева - солидарно с поръчителите Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД, съобразно припадащата се на всеки един от поръчителите част от дълга в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2021 г., до окончателното й плащане, на основание чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумите от по 800 лева, представляващи платена по делото държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въззивниците излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорват възникването на правото на суброгация от страна на „ЛСК Пропъртис“ ЕООД като навеждат подробни аргументи за недоказаност на факта дали банката е признала извършеното плащане по сметката на С. С. за погашение на дълга по кредита.

Твърдят, че процесното погашение не е настъпило. Излагат твърдения и за липса на съгласие у последната, получената сума по сметката й на 06.12.2016 г. да се използва за погашение на дълга по кредита. В условие на алтернативност, намират, че след като не е установено основанието, на което е заплатена сумата от 100 000 лв., а извършеното плащане е към длъжника, а не към кредитора, „ЛСК Пропъртис“ ЕООД може да иска възстановяване на платената от него сума само от лицето, което я е получило, но не и от поръчителите по договора за кредит. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото „ЛСК Пропъртис“ ЕООД – гр. Варна, чрез адв. В. Г., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Намира, че с въззивната жалба са наведени нови твърдения в разрез с чл. 266 от ГПК. Твърди, че възражения на въззивниците са несъстоятелни. Излага подробни аргументи в подкрепа на фактите, че банката-кредитор е потвърдила, евентуално овластила длъжника С. С. да получи изпълнение от трето лице. Счита, че последната също е дала изричното си съгласие сумата да се използва за частично погасяване на договора за кредит.

Претендира, че „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, в качеството си на трето лице е платило правилно, още повече имайки предвид последващите действия на кредитора, с които е прекратено принудителното изпълнение и са вдигнати обезпеченията върху имота.

Намира, че встъпването в правата на удовлетворения кредитор не зависи от съгласието на кредитора или намеренията, с които той е приел плащането. Моли за потвърждаване на решението.

Няма доказателствени искания.

2

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Сочи, че няма настъпила суброгация по смисъла на чл.

155 от ЗЗД. Счита, че липсват доказателства за плащане от страна на „ЛСК Пропъртис“ ЕООД по сметка на банката кредитор, като само в такъв случай дружеството може да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Твърди, че и към настоящия момент липсват доказателства, че банката е признала наличието на такова погашение. Не оспорва, че е платена сумата в размер на 100 000 лв., но счита, че следва да се търси единствено и само от главния длъжник, и на друго правно основание. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В същото открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемото дружество поддръжа отговора на въззивната жалба. Счита, че въззивникът е навел нови твърдения относно това, че банката е продължила да счита сумата за дължима, както и че длъжникът С. С. е имала предвид други 100 000 лв., които са платени от дружеството. Счита, че действията на банката по вдигане на всички обезпечения, безспорно води до приемане на погасяването. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявени осъдителни искове от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД срещу С. И. С., Д. В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД, „МАРУБЕНИ” ЕООД, за заплащане на сумата в размер на 100 000 лв., представляваща общия размер на платеното задължение на ответниците – длъжници към кредитора „Алианц Банк България” АД, по договор за банков кредит „жилище” № 22511/22.03.2007 г., за обезпечаването, на което задължение върху недвижим имот, собственост на ищеца, е била учредена договорна ипотека с Нотариален акт № 137, том І, рег. № 1244, дело № 137/2007 г. на нотариус В. Д., рег. № 115 в НК, вписан в Служба по вписванията-Варна, вх. рег. № 7314/26.03.2007 г., акт № 132, том V, дело № 5190/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното погасяване на задължението.

В условие на евентуалност ищецът претендира осъждане на ответниците С. И.

С., Д. В. И. солидарно, като длъжници, а на ответниците „БГ - Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД – разделно, като поръчители за съответстващите им части, да възстановят на ищеца платената от него сума от 100 000 лв. за частичното погасяване на дълга по договора за банков 3 кредит „жилище” от 22.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното погасяване на задължението.

Писмен отговор на исковата молба е подаден от ответниците С. И. С., Д. В. И. и „БГ-Имоти“ ООД. Изложените от тях възражения и твърдения са сходни, като се сочи, че не се доказва от ищеца погасяването на дълга на С. И. С. по договора за кредит.

Наведени са твърдения от ответниците, че ищецът не се е суброгирал в правата на банката кредитор, че липсва уведомление за това от страна на последната и че е налице преклузия по смисъла на чл. 147 от ЗЗД за отговорността на поръчителя.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че на 22.03.2007 г. между „Алианц Банк България” АД и С. И. С. е сключен договор за банков кредит „жилище” № 22511 /л. 291-296/, с който банката – кредитор предоставя заем в размер на 200 000 евро. Уговорени са 240 месечни вноски, дължими от кредитополучателя С. И. С., за връщането на сумата, ведно с договореното възнаграждение за кредитора, като всяка вноска е платима на 25-то число от месеца, с уговорен краен падеж 25.03.2027 г. Не се оспорва, че договорът е изменян с Анекс №1 от 30.06.2010 г., Анекс № 2 от 26 04.2011 г., Анекс № 3 от 27.01.2012 г., Анекс № 4 от 28.05.2012 г., Анекс № 5 от 27.08.2012 г. и Анекс № 6 от 28.03.2013 г. /л. 297-308/.

Видно от раздел V I I от Договора, озаглавен „Обезпечение“, страните са постигнали съгласие за обезпечаване на задължението на кредитополучателя по предоставения банков кредит, банката да приеме следните обезпечения: 1/. Първа по ред договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на В. И. Д.: офис № 4, със застроена площ 74.69 кв. м., находящ се в гр. Варна, ***, на втория етаж, подробно описан в Нотариален акт № 98/17.10.2006 г.; 2/. Първа по ред договорна ипотека върху следния недвижим имот собственост на „Вито-Супер-Д. В.“: недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти Септември“ №17-19 със ЗП от 203.40 кв. м., имот с идентификатор ***, състоящ се от четири зали, тоалетна и стълбищна клетка, представляваща обособен обект в западна част на втория етаж на масивна осеметажна сграда с идентификатор: ***, изградена в ПИ с площ 1 497 кв. м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ и ведно с правото на пристрояване върху 10.90 кв. м. за недвижимия имот; 3/. Запис на заповед за срока и размера на кредита и три месечни лихви, изчислени върху разрешения размер на кредита, платим на предявяване, издаден от кредитополучателя и авалиран от Д. В. и „БГ-Имоти“ ООД.

Не се оспорва, че в изпълнение на така уговорените условията на договора, е сключен договор, обективиран в нотариален акт № 137/26.03.2007 г., том І, рег. № 1244, дело № 137/2007г. по описа на нотариус рег. № 115 В. Д., вписан в Служба по 4 вписванията – гр. Варна към Агенция по вписванията входящ peг. № 7314 от 26.03.2007 г., акт № 132, том V, дело № 5190, с който собственикът В. И. Д. е учредил договорна ипотека върху притежаван от него недвижим имот, находящ се в сграда в гр.

Варна, ***, а именно: офис № 4, със застроена площ от 74.69 кв.м., разположен на втория етаж на сградата, състоящ се от приемно фоайе, стълбище, кабинет, два тоалета, работна зала и кухненски бокс, при граници ПИ№ 42, ПИ № 165 и тераса, заедно със 69.9888 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 13.21 кв. м. ид. ч. или обща площ на офиса 87.90 кв. м., както и 26.88 кв. м. ид. ч. от мястото, в което е построена сградата, цялото с площ 580 кв. м., съставляващо ПИ № 168 по плана на 4-ти подрайон на гр. Варна, при граници: бул.„Мария Луиза”, ПИ № 169, ПИ № 165. Недвижимият имот - офис е с идентификатор № ***, находящ се в сграда с идентификатор № ***, изградена в ПИ № ***, съгласно КККР на гр. Варна.

Като обезпечение по кредита е прието още и поръчителството на ответниците Д.

В. И., „БГ-Имоти” ООД, „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД и „МАРУБЕНИ” ЕООД, видно от представените по делото договори за поръчителство, всички с дата 27.01.2012 г. /л. 309-313/.

По делото се установява, че след учредяването на ипотеката, посочена по-горе, собственик на ипотекирания имот е станал „Адмирал Новотроник“ ЕООД, въз основа на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството и В.

И. Д., обективиран в нотариален акт № 30/20.08.2007 г., том ІІІ, рег. № 3236, дело № 398/2007 г. по описа на нотариус рег. № 115 В. Д., вписан в Служба по вписванията – гр. Варна към Агенция по вписванията вх. peг. № 24131/20.08.2007 г., акт № 655, том LXXV, дело № 18449 /л. 13/.

От представения по делото нотариален акт № 68/03.09.2007 г., том ІІІ, рег. № 3578, дело № 436/2007 г. по описа на нотариус рег. № 115 В. Д., вписан в Служба по вписванията – гр. Варна към Агенция по вписванията вх. peг. № 25795/03.09.2007 г., акт № 28, том LXXХІ, дело № 19854 /л. 10-11/ се установява, че „Адмирал Новотроник“ ЕООД е продал същия имот на „Лекс Ситиконсулт“ ЕООД /сегашно наименование „ЛСК Пропъртис“ ЕООД/.