Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 14.07.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 190/2022
Вид
Решение № 232
Подписан
14.07.2022
Състав
Анета Николова Братанова, Георги Йовчев, Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.150а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Варна, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Г. Йовчев при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20223001000190 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., чрез адв. П., срещу решение № 260014/17.08.2021г., постановено по т.д. № 44/2020г. по описа на ОС – Разград, с което съдът на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София да заплати на П. СТ. КЬ. от гр.Русе следните суми:

180 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. Б. М. – дъщеря на ищцата, починала на 31.07.2015г. в резултат на настъпило на 31.07.2015г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2015г. до окончателното й изплащане;

80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Б. М. Л. – фактически съжител на ищцата, починал на 08.01.2016г. в резултат на телесни увреждания, причинени му на 31.07.2015г. при ПТП, ведно със законна лихва от 08.01.2016г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлил исковата претенцията на П. СТ. КЬ. за разликата над присъдените 180 000 лв., съответно 80 000 лв., до претендираните размери от по 250 000 лв., като неоснователни и недоказани, както и е осъдил осн.чл.78, ал.6 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати по сметка на РОС държавна такса в 1 общ размер на 10 400 лв. и 795,50 лв. разноски, а също е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Я.С. – САК възнаграждение в общ размер на 8 060 лв. за оказана безплатна адвокатска защита.

Застрахователното дружество обжалва решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция за разликата над 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. Б. М., както и в частта, с която съдът е присъдил 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Б. М. Л.. Навеждат се и оплаквания касателно частта за началния момент на присъдената лихва.

Постъпила е и въззивна жалба от П. СТ. КЬ. от гр.Русе, чрез адв. С., която е насочена срещу частта на решението, с която съдът е отхвърлил исковите претенции на ищцата.

Въззивните жалби са депозирани в срок чрез надлежно упълномощени адвокат-пълномощници. Същите са редовни и надлежно администрирани.

Основателността им се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Третото лице – помагач В. СТ. В. счита подадената жалба от ЗД за основателна и оспорва основателността на въззивната жалба на П. СТ. КЬ..

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. С влялата в сила на 19.XII.2019 г. Присъда № 50/12.Х.2016 по НОХД № 251/2016, В. СТ.

В. е признат за виновен в това, че на 31.07.2015 год. при управление на МПС – товарен автомобил марка Volvo FH16 с рег.№ В 1784 СР и прикачено към него самосвално ремарке, без да има необходимата правоспособност да управлява превозно средство категория СЕ по път I-2 /Разград – Русе/ нарушил правилата на движение, визирани в чл. 16, ал.1, т.1 ЗДП и чл.23, ал.1 ЗДП, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. М. и Б. М. Л.. Налице е б е з с п о р н о застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.

Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, до материалноправната легитимация на ищцата да претендира вреди от смъртта на Б. М. Л., както и до наличието на съпричиняване и началния момент на присъдената законна лихва. В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.

По съпричиняването на вредоносния резултат:

2

Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

На първо място, съобразно трайно устрановената съдебна практика, влязлата в сила присъда не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. Поради изложените съображения, изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

Заключението на вещите лица по КСМАТЕ описва подробно механизма на ПТП. Поради интензивно движение и колебливо поведение на движещ се на предно място в колоната велосипедист водачът на товарната композиция В. СТ. В. предприел аварийно спиране и поради недостатъчна дистанция отклонил автомобила наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение.

По същото време и по същия пътен участък, но в обратна посока се движел лекият автомобил, управляван от Б. М. Л.. Възприемайки опасността от челен сблъсък, Л. насочил автомобила в най-дясната за него част от пътното платно и излязъл в десния затревен банкет, където се осъществил удар с товарния автомобил. По отношения на лекия автомобил ударът е страничен ляв и простъргващ, като напълно е унищожена цялата му лява част. Основната причина за ПТП са технически неправилните действия на товарния автомобил, който не е спазил необходимата дистанция и е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение. Водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да избегне удара по никакъв начин и за него настъпването на ПТП е било неизбежно.

Следователно водачът на л.а. Б. М. Л. не е допуснал виновни действия или бездействия, които да са обусловили настъпването на противоправния 3 резултат. Фактът, че е управлявал л.а. с изтекъл срок на СУМПС е ирелевантно за наличието на съпричинителство, тъй като нарушението на чл.150а ЗДП не е обуславящо за настъпването на катастрофата и вредоносните й последици. Наличието на формално административно нарушение не е достатъчно за наличие на съпричиняване, необходимо е същото да е обусловило крайния вредоносен резултат.

Според заключението на експертите водачът Б. Л. е бил с поставен предпазен колан, а детето М. М. е пътувала без такъв. Получената от последната тежка черепно –мозъчна травма обаче би настъпила с или без поставен предпазен колан, тъй като ударът е страничен, а не челен. Този категоричен извод е повторен от вещите лица в о.с.з. на 20.07.2021 год.

Съдът съобрази, че изводът за обезопасяващите функции на предпазния колан има комплексен характер и предполага съобразяване както на механизма на конкретното ПТП /посока, скорост, инерция/, така и на получените травми, довели до причиняване на смъртта. Изводът за наличие на съпричиняване има както технически, така и медицински характер. По изложените причини съдът изцяло кредитира заключението на комплексната експертиза.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че в производството не е доказано наличието на съпричиняване.

По размера на присъдените неимуществени вреди от смъртта на М.

М.:

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Починалата М. е единствено дете на ищцата и е била на 7 години към 4 датата на инцидента. Всички свидетели без изключение описват силната връзка между майка и дъщеря. Ищцата била грижовна майка, която дори укорявали, че глези дъщеря си. Опитвала се да развива певческите способности на детето, научила го да кара колело; възпитавала го. Детето я „боготворяло“. Действително в показанията на бабата и дядото по бащина линия /М. Л. и Т. Л.а/ се съдържат факти, че последните поели изключителната грижа за водене и прибиране на детето от градина и ясла; за присъствие на организирани тържества в детската градина и др. Сочените факти не са достатъчни да разколебаят извода за дълбока и хармонична връзка вежду майка и дъщеря. Свидетелите сами обясняват поведението на ищцата с работната й ангажираност в друг град и постоянното й пътуване.

Същевременно коментираните свидетели признават, че детото било много привързано към майка си /показания на М.Л./ и че между двете имало установена връзка /показания на Т. Л.а/. Описваният от свидетеля М.Л. случай, при който ищцата завела детето при родителите си, където всички пушели, вкл. и тя, има инцидентен характер и не е достатъчен за формиране на извод, че П. Къосева неглижира майчинските си задължения или че не обича детето си. От друга страна, именно с тази обич и загриженост свидетелите М.Л. и Т.Л.а обясняват, че в периода на раздяла със сина им П. останала да живее в тяхната къща, където условията за отглеждане на М. били по-добри. Не противоречат на показанията в разглежданата част и тези на св. Т.М., които внасят яснота за допълнителни мотиви за това решение – и по време на раздялата си с Б. П. останала да живее в къщата на родителите му, за да не „травмира“ детето.

Внезапната смърт на М. съвпада по време с изпадането на Б. в коматозно състояние. Горните обстоятелства обуславят неописуемата трагедия за ищцата, която в скръбта за детето си е поела и грижите за фактическия си съжител до пълно психическо и физическо изтощение.