Решение № 95 от 12.05.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 93/2026
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 12.05.2026
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Ловеч, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В. като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500093 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №1/6.01.26 г. по гр.д.№608/24 г. по описа на ЛРС, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД от Ж. А., ****, ЕГН-**********, чрез пълномощника си адвокат М. В.- Ловешка АК, ул. ****, със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжа: чрез адвокат М. В. гр.****, против В. Т. И., от гр. **** , ЕГН **********, ****, по чл.19, ал.3 ЗЗД, да се постанови решение, с което да се обяви за окончателен сключения на 21.08.2020 година, предварителен договор между В. Т. И., гр.
****, ЕГН-**********, от една страна като продавач и Ж. А., гр. ****, ЕГН********** от друга страна като купувач, за покупко-продажба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***, находящ се в с. **** урбанизирана територия, начин за трайно ползване-ниско застрояване/ до 10м/, с площ от 1098 кв.м., стар номер 831, квартал 79, парцел 16, съгласно КК и КР одобрени със Заповед на ИД № РД-18-50 / 20.03.2008 година, заедно със сградите , които се намират в имота: Сграда ***, със застроена площ от 14 кв.м. на един етаж с предназначение-жилищна сграда- 1 еднофамилна ,Сграда *** , със застроена площ от 61 кв.м., на два етажа, с предназначение-жилищна сграда- еднофамилна и Сграда 21823.262.
831.3 , със застроена площ от 20 кв.м. на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда, за сумата от 4000 / четири хиляди/ лева, от които 500 лева платена по банкова сметка на продавача, а остатъка от 3500 лева да бъде определен от съда срок за довнасянето като неоснователен и недоказан осъдена е Ж. А., с горните данни, да заплати на В. Т. И., с горните данни, сумата 600,00 лева, представляващи разноски на ищцата за в.л Постъпила е въззивна жалба вх.№1158/30.01.2026 г. от Ж. А. чрез адвМ. В. от ЛАК срещу Решение № 1/6.01.2026 г., постановено по гр. дело № 608/24 г. Счита, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, необосновано, постановено при съществени противоречия в мотивите и изводите на съда и прави искане въззивната инстанция да постанови ново, като уважи иска като основателен и доказан и осъди въззиваемия да заплати на А. сторените разноски за двете съдебни инстанции, Изтъква, че ЛРС макар да е анализирал обстойно събраните по делото писмени и гласни доказателства, е стигнал до незаконосъобразния извод, като е отхвърлил предявения иск .
Сочи, че от тях би трябвало да следва, че за да е действителен един предварителен договор трябва да отговаря на изискванията на чл. 19 ал. 1 и ал.
2 ЗЗД , като правилно е приел в началото на мотивите си, че процесния договор между страните отговаря на изискванията на закона, форма на действителност и и, че в него се съдържат всички съществени условия на окончателния договор.
Твърди, че поетите задължения между страните по сключения между тях предварителен договор е окончателния договор да бъде сключен пред посочен нотариус, с крайна дата 15.11.2020 година.
Излага, че поетите от Ж. А. задължения по договора в качеството й на купувач са посочени в раздел 4, ал. 1 и ал. 2, а именно : да плати договорената продажна цена за имота по начина и сроковете и в размери посочени в чл. 2 от договора, както и да го декларира в двумесечен срок след изповядване на сделката- като начина и сроковече за заплащане на цената са 500 лева задатъкплатен в указания срок и начин и остатъка при сключване на окончателния договор и от всичко това следва, че купувача е изправна страна и е изпълнил всички поети задължения по договора.
2
Сочи, че задълженията на продавача поети по договора са посочени в раздел 3, чл. 3 ал от 1 до 4 включително, а именно той се е задължил в деня на подписване на окончателния договор да представи всички оригинални документи, доказващи правото на собственост върху имота.
Изтъква, че уговорките между страните са били да се сключи окончателен договор до 15.11.20 година, пред Нотариус Ц.П., като при ненабавяне на документите срока се продължава автоматично до набавянето им.
Сочи, че съгласно законовите разпоредби уреждащи този вид правоотношения в чл. 7 на договора е посочено, че всяка от страните запазва правото си да иска обявяването на настоящия договор за окончателен пред компетентния съд.
Излага, че видно от поетите задължения купувача по договора се явява изправна страна, а продавача неизправна страна. Счита, че от приложените писмени доказателства по делото, става ясно, че към крайната дата 15.11.20 година, продавача е разполагал частично с необходимите документи за сключването на окончателен договор - липсва удостоверение за търпимост на сградите в имота, молба декларация заверена от Община Ловеч относно вписаните данни по партидата на имота, липсват посочени имена на трима свидетели с които евентуално ще установи давностното владение върху имота.
Изтъква, че изпълнение на поетото задължение от продавача, да представи всички необходими документи установяващи правото на собственост се е случило едва на 16.04.2024 година, видно от приложения нотариален акт за собственост - след предявяване на настоящия иск от Ж. А..
В предвид на това счита, че неизправна страна по предварителния договор е продавача , поради което той като такъв не би могъл да развали договора, тъй като купувача е изправна страна по същия.
Цитира, ТР№ 4/2020 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2020 година на ОСГТК.
Счита, е облигационната връзка между страните не е прекратена, че към датата на предявяване на настоящия иск продавача и собственик на вещта и, че са налице всички законови предпоставки за уважаването на иска като основателен и доказан.
Счита, че в мотивите на първоинстанционното решение са посочени 3 факти, които говорят, че А. е изправна страна по договора, а продавача е неизправна. Цитира, че на стр.12 първи абзац съдът прави извод, въз основа на анализа на доказателствата че „ Или при наличие на предпоставките с оглед неизправността на длъжника до падежа, неуговаряне на нов срок/ неразваляне на договора по чл. 87 от ЗЗД от изправната страна - купувача, би следвало да се приеме, че иска е основателен и доказан и да се уважи." Излага, че впоследствие в противоречие на изводите си до тук, първоинстанционния съд вменява на А. като купувач, задължения, които не са били уговорени между страните и приема, че същата не е оказала съдействие на продавача, като в заключение приема, че иска в такъв случай е неоснователен и недоказан и го отхвърля. Сочи, че съдът е вменил задължения на А. такива, каквито не са били уговорени в предварителния договор.
Затова счита, че атакуваният от съдебен акт е неправилен, и моли въззивната инстанция да го отмени, като постанови ново решение с което приеме, че искът е основателен и доказан и го уважи , като присъди сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от В. Т. И., чрез адв. С.
Т. Т. – ЛАК, в която изразява становище че тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, решението на PC - Ловеч е правилно и на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемия следва да се присъдят сторените в процеса пред ОС Ловеч съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар, за които ще представи списък по чл. 80 ГПК.
Цитира въззивната жалба , като счита, че съдебното решение не страда от релевираните в нея пороци.
Цитира мотивите на обжалваното решение, като изтъква, че изводите на съда са правилни и в съответствие със събрания доказателствен материал.
Счита, че спорен между страните пред първоинстанционния съд е бил въпросът за изправността им, разгледан на плоскостта на правото на продавача да развали предварителния договор, като този спорен въпрос правилно е установен от съда, който в едно изключително подробно и сложно написано решение е дал като резултат правилен отговор, макар и с не особено еднозначни и хомогенни мотиви.
Сочи, че по делото е установено, че към 15.11.2020 г. въззиваемият е разполагал с всички необходими документи за съставяне на КНА за 4 собственост, след което е имал готовност да се сключи окончателен договор в нотариална форма и неоснователно е твърдението, че ответникът е трябвало да се снабди първо с констативен нотариален акт, с който да бъде признат за собственик на имота, а едва когато такъв е изготвен и вписан да се пристъпи към сключване на окончателен договор. Изтъква, че подобна уговорка липсва в предварителния договор. Цитира, че чл.3, ал. 1 от същия въвежда задължение на продавача в деня на подписване на окончателния договор да представи оригинални документи, доказващи правото му на собственост и удължаване на срока (чл. 5, ал. 1, изр. 3 от договора) с цел снабдяване с документи не се е налагало. Изтъква, че продавачът е направил всичко необходимо за сключването на окончателния договор, вкл. осигуряването на трима свидетели за обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК и на тези факти са акцентирали многократно в ОИМ и в хода на процеса пред PC Ловеч и това прави В. И. изправна страна по предварителния договор.
Счита, че поетите от въззиваемия задължения по предварителния договор са изпълнени и той е имал готовност за сключване на окончателен договор, за което е уведомил ищеца, както и нотариус Ц.П..
Изтъква, че като купувач по предварителния договор въззивникът не е изпълнил задължението за плащане на цената и многократно е настоявал за отсрочка на това свое задължение. Цитира, че съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от предварителния договор, плащането на сумата в размер на 3 500 лева е следвало да стане непосредствено преди сключването на окончателен договор по банкова сметка на продавача, както това обстоятелство да бъде удостоверено с разписка за окончателно плащане. Твърди, че към 15.11.2020 г. такава сума не е постъпвала по посочената банкова сметка на въззиваемия и твърдението за наличие на парични средства у въззивника не означава, че същият е бил готов да плати договорената цена, тъй като самата парична наличност у длъжника дори чисто житейски не предполага желание за плащане.
Счита, че е налице виновно неизпълнение от страна на Ж. А., тъй като липсата на парични средства (или наличността им, но без заявена готовност за плащането им) не е основателна причина за неизпълнение и това е дало основание на въззиваемия да развали едностранно предварителния договор по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД след изтичането на близо четири години от падежа на задължението за сключване на окончателен договор и без да дава срок (дори 5 да се приеме, че предварителният договор е развален с достигане на това изявление на въззиваемия до въззивника с получаване на отговора на исковата молба) , поради безполезността на изпълнението.
Обръща внимание на друг съществен момент, а именно че в описаната ситуация за продавача по предварителния договор има две възможности: да претендира реално изпълнение, т.е. да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор или да развали договора.
Изтъква, че в този случай въззиваемият е предпочел да развали договора, защото след многократното даване на отсрочка за плащане на цената той е бил убеден, от една страна, че купувачът шиканира сключването на окончателния договор, а, от друга страна, предвид съществено и бързо променените икономически условия (повишаване на цените на имотите), цената на имота е повишена съществено, което би довело продавача до сключване на сделка при явно неизгодни за него условия, поради последваща нееквивалентност на престациите по вина на купувача (четиригодишна забава на задължението муза плащане).
Излага, че през този период, както е посочено още в отговора на исковата молба, цената на имота вече значително е надхвърляла уговорената продажна цена през 2020 г., което е установено с приетата по делото експертиза и при това положение първоначално договорената цена за имота, която към момента на договарянето е отговаряла на нуждите и интересите на продавача от сключването на договора, впоследствие вече не задоволява интереса му от договора, а договорите се сключват поради интерес. Сочи, че когато той отпадне по обективни причини, договорът става ненужен правен инструмент. Твърди, че изключително рядко се сключват предварителни договори със срок за сключване на окончателен договор след години, като причината е, че хората обикновено, дори при най-добро желание, могат да предвидят само близки по време обстоятелства и техните промени, а далечните събития обикновено са несигурни, поради това те и са много трудно предвидими, дори при полагане на най-голяма грижа. Счита, че драстичната промяна на цените на недвижимите имоти за кратък период от време и дългогодишното бездействие на купувача по предварителния договор относно плащане на уговорената цена принуждават продавача да развали договора, а не да иска обявяването му за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като не дава допълнителен срок за изпълнение, поради безполезността на 6 изпълнението - съществена нееквивалентност на престациите по обективни причини, но изцяло по виновната забава на купувача.
Разпечатката съдържа 39 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/057154c3-95c5-4bcb-9d82-1f0f4b461139