Решение № 1138 от 28.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Варна, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна И. при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна И. Административно наказателно дело № 20263110201152 по описа за 2026 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Ш. Ю. с ЕГН ********** от гр.Варна против НП № 4330000116/06.03.2026 г., издадено от началника на 01 РУ ОД МВР Варна.

С жалбата се моли НП да бъде отменено, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон.Твърди се, че липсва субективна страна на вмененото нарушение, тъй като личната карта е била предоставена на жалбоподателя от клиентката доброволно. Навеждат се доводи, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки, в които се иска да се потвърди НП изцяло и по размер и се претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя Ю. е съставен Акт за установяване на административно нарушение по ЗБЛД с № 4330000116/19.02.2026 г., с който се констатира, че на 18.02.2026 г. около 09 часа в гр.Варна, ул.“Георги Бенковски“ срещу № 83 жалбоподателят е приел в залог български личен документ – лична карта № ***, издадена на 17.01.2018 г. от М. И. Т., родена на *** г. в гр.Дулово, с което е нарушил чл. 11 от ЗБЛД.

1

Съставеният АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя и същият го е подписал без да впише възражение.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са били направени възражения.

Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 4330000116/06.03.2026 г. , с което за нарушение на чл. 11 от ЗБЛД на осн. чл. 80, т.3 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 61,36 евро.

Разпитан в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел актосъставителя Х. потвърждава констатациите в акта за административно нарушение.Посочва, че по време на дежурството му е подадена жалба от Т., в която посочила, че предходния ден е ползвала таксиметрова услуга, нямала пари да плати и оставила в залог личната си карта.Чрез централата свидетеля потърсил водача, който се явил в районното управление.Св.Х. снел сведения на Т. и Ю. и им съставил актове за административни нарушения.

Съдът кредитира показанията на св.Х., като ги намира за обективни и непротиворечиви.

Показанията му дават необходимата доказателствена информация относно времевите параметри на нарушението (дата, място, време).

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на св.Х. и приложените по делото писмени доказателства – преписка УРИ № 4330000-4926/2026 г. по описа на 01 РУП Варна,Заповед 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи,като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството- нарушител и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога и по какъв начин го е извършил.

Съгласно разпоредбата на закона, никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице, като в този смисъл нарушение има извършено и от двете страни, като са санкционирани и жалбоподателя и Т..

2

При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че формално жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 11 от ЗБЛД, но обстоятелствата при които е било извършено сочат на незначителната обществена опасност на нарушението.

Наказващият орган при определяне на наказанието е длъжен да отчете подбудите и мотивите за извършването му. Именно за това е предвидена законовата възможност при маловажни случаи, признаците на които има и разглежданият в настоящото производство случай, наказващият орган да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършено нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В конкретния случай според съда наказателната репресия се явява необосновано тежка при положение, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици. Установи се, че Т. дошла в гр.Варна на гости, отседнала в хотел, на 08.02.2026 г. си поръчала такси, с което ходила из града, и след като направила сметка от 21,09 евро заявила на жалбоподателя ,че няма пари и си оставила в залог личната карта.На другия ден се свързала с жалбоподателя и си поискала личната карта, като отново отказала да си плати сметката. В крайна сметка, за да си върне личната карта подала жалба в 01 РУП Варна.Наред с това, при определяне вида и размера на наказанието, наказващият орган следва има предвид и целите на наказанието предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като в случая биха били реално постигнати чрез предупреждение, съобразно чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, а административното нарушение да бъде прието за маловажно, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, като съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял (Производства пред съд) въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В конкретния случай такива се дължат на жалбоподателя, които не е направил искане в тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 4330000116/06.03.2026 г., издадено от началника на 01 РУ ОД МВР Варна, 3 с което на С. Ш. Ю. с ЕГН ********** от гр.Варна на осн. чл.80 т.3 от ЗБЛД за нарушение на чл.11 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 61,36 евро.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Ш. Ю. с ЕГН ********** от гр.Варна, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на решението преписка УРИ № 4330000-4926/2026 г. по описа на 01 РУП Варна да се върне на 01 РУП Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4