Решение № 9631 от 21.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9631 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110134232 по описа за 2021 година

Производството по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на Ж. К. А. с ЕГН **********, постоянен адрес ., съдебен адрес . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адв. В. М.. Ищецът твърди, че е собственик на две специализирани компютърни конфигурации за участие в „крипто проекти“. Първата от тях се състои от следните елементи:

„1. Gigabite P104: SN175141097410; 2. Gigabite P104: SN175141097413; 3.

Gigabite P104: SN175141097415; 4. Gigabite P104: SN175141097416; 5. Gigabite P104:

SN175141097417;

6. Gigabite P104:

SN175141096927; 7. Gigabite P104:

SN175141096926; и 8. Gigabite P104: SN175141096925“.

Втората от тях се състои от следните елементи:

„1 . Gigabite P104: SN175141096895; 2. Gigabite

P104: N175141096893; 3.

Gigabite

P104:

SN175141096894; 4. Gigabite P104: SN175141096896; 5.

Gigabite P104: SN175141097106;

6. Gigabite P104: SN175141097107; 7.

Gigabite P104: SN175141096897; 8. Gigabite P104: SN175141097105“.

Всяка една от двете компютърни конфигурации била на стойност 9 990 лева (тоест общо 19 980 лева). Твърди, че след закупуването и получаването на двете компютърни конфигурации той сключил с ответника договор за абонаментната им поддръжка на 14. 06. 2018 г. По силата на така сключения договор предал двете 1 компютърни конфигурации на ответното дружество, което поело задължението да ги съхранява и да обезпечи непрекъснатия им режим на работа. Освен това ответното дружество трябвало незабавно да уведоми ищеца за всяко прекъсване в работата им, както и да ги му ги върне в рамките на пет работни дни от поискването. Въпреки многобройни разговори по телефона с искане да бъдат върнати двете конфигурации, ответното дружество отказало да го стори. В резултат на това ищецът бил лишен и от възможността да реализира печалби като „изкопана криптовалута“ за периода 01. 08.

2020 г. - 15. 06. 2021 г., които били на стойност по 1 302 лева и 60 стотинки за всяка конфигурация (тоест общо 2 605 лева и 20 стотинки). Иска от съда да осъди ответното дружество да му върне двете компютърни конфигурации в изпълнение на договорното си задължение, както и да го осъди да заплати обезщетение в размер на 2 000 лева за пропуснати ползи за периода 06. 12. 2020 г. - 15. 06. 2021 г. ведно със законовата лихва от 15. 06. 2021 г. до окончателното изплащане. Евентуално, ако искът за предаването на двете конфигурации бъде приет за неоснователен, иска от съда да осъди ответното дружество да му заплати равностойността им от по 9 990 лева (или общи 19 980 лева) ведно със законовата лихва от 15. 06. 2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В сроковете по чл. 131 ГПК постъпиха два идентични отговора на исковата молба от ответното дружество „.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., единият от които остана неподписан. Ответното дружество не оспорва, че на 14. 06.

2018 г. е сключило договор за абонаментната поддръжка на две компютърни конфигурации с ищеца, както и че на същата дата те са му били предадени. Заявява обаче, че ищецът не възпроизвежда цялостната фактическа обстановка. Твърди, че към момента на предаването е поддържало специални помещения в град Драгоман и град Костенец, в които първоначално е инсталирало компютърните конфигурации. През 2018 г. обаче стойността на криптовалутите и в частност тази на криптовалутата „етериум“ спаднала, успоредно на което цената на електрическата енергия, необходима за „копаенето“ й, се увеличила. Така за ответното дружество възникнала необходимостта да увеличи възнаграждението за абонаментна поддръжка. Понеже за клиентите на ответното дружество това било абсолютно неприемливо, то прекратило договорите си за наем на помещенията в град Драгоман и град Костенец. Ответното дружество извършило множество проучвания, при което предало 17 компютърни конфигурации (пет от които негови собствени) на Д.А., който развивал сходна дейност, за което уведомило ищеца в телефонен разговор. Понеже обаче при инсталирането на машините в неговите помещения се претоварвали инсталациите, стигало се до изключване на предпазителите и спиране на работата им, през юли 2020 г. Д.А. ги преместил при И.Х., който имал подходящо помещение в град Кюстендил. Д.А. уведомил ответното дружество за това едва след преместването на компютърните конфигурации. Ответното дружество уведомило ищеца за това. След това на 19. 09.

2020 г. ответното дружество било уведомено от Д.А. и от И.Х., че в Кюстендил е била проведена специализирана операция на Прокуратурата за кражба на електрическа енергия, при която са били иззети като веществени доказателства съответните компютърни конфигурации. По този начин притежаваните от ищеца компютърни конфигурации понастоящем се намирали в държане на Кюстендилската районна прокуратура. Ответното дружество прави извод, че се намира в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора за абонаментна поддръжка считано от изземването на компютърните конфигурации на 01. 08. 2020 г., на която дата намира, че договорът се е развалил по право на основание чл. 89 ЗЗД. Твърди, че действията на правоохранителните органи съставляват непреодолима сила по смисъла 2 на чл. 306 ТЗ. По тези съображения оспорва като неоснователен главния иск за реално изпълнение, както и иска за обезщетение за пропуснатите ползи. По същите съображения оспорва и евентуалния иск за присъждането на равностойността на компютърните конфигурации. Евентуално оспорва последния и като недоказан по размер, защото стойността 9 990 лева съответства на придобиването на техниката като нова, а предвид непрекъснатата експлоатация и натоварващ режим на работа тя е с много кратък експлоатационен срок. Допълва, че след 23. 12. 2020 г. поради техническите си характеристики компютърните конфигурации са станали негодни за работа по предназначение. Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

След като съобрази процесуалното поведение на страните и представените доказателства, съдът направи следните изводи.

Исковите молби са подадени от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружени са с документи за внесена държавна такса в необходимия размер и отговарят и на останалите изисквания на чл.

127 и чл. 128 ГПК, поради което са редовни, а предявените с тях искове са процесуално допустими.

Ищецът е предявил главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за предаването на два броя компютърни конфигурации, както и евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД за присъждането на тяхната равностойност. В тежест на ищеца по тези два иска е да докаже пълно и главно валидното сключване на договор за абонаментна поддръжка, предаването на компютърните конфигурации, неизпълнението на договорното задължение на дружеството да ги върне в рамките на 5 работни дни от оправената му за това покана както и стойността на компютърните конфигурации. В тежест на ответното дружество е да докаже, че на 01. 08. 2020 г. е настъпила пълна невъзможност за изпълнението на договорните му задължение; то трябва също така да докаже и настъпването на непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер след 14. 06. 2018 г., че не е бил в забава към момента на настъпването на непреодолимата сила, както и че в подходящ срок писмено е уведомил ищеца за непреодолимата сила. Третият иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във връзка с чл. 82 ЗЗД за присъждането на обезщетение за пропуснати ползи. В тежест на ищеца е да докаже по този иск неизпълнението на договорното задължение, пропускът да реализира печалби през периода 01. 08. 2020 г. – 15. 06. 2021 г. в размер на общо 2 000 лева, както и наличието на причинна връзка между неизпълнението на договора и пропуснатите печалби. В тежест на ответното дружество е да докаже, че на 01. 08. 2020 г. е настъпила пълна невъзможност за изпълнението на договорните му задължение; то трябва също така да докаже и настъпването на непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер след 14. 06. 2018 г., че не е бил в забава към момента на настъпването на непреодолимата сила, както и че в подходящ срок писмено е уведомил ищеца за непреодолимата сила.

Съдът отдели с доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на следните две компютърни конфигурации:

1.

1. Gigabite P104: SN175141097410; 2. Gigabite P104: SN175141097413; 3.

Gigabite P104: SN175141097415; 4. Gigabite P104: SN175141097416; 5. Gigabite P104: SN175141097417; 6. Gigabite P104: SN175141096927; 7. Gigabite P104:

SN175141096926; и 8. Gigabite P104: SN175141096925;

3

2.

1. Gigabite P104: SN175141096895; 2. Gigabite P104: SN175141096893; 3.

Gigabite P104: SN175141096894; 4. Gigabite P104: SN175141096896; 5. Gigabite P104: SN175141097106; 6. Gigabite P104: SN175141097107; 7. Gigabite P104:

SN17514109689 и 8. Gigabite P104: SN175141097105.

По-нататък за краткост те ще бъдат обозначавани като „компютърните конфигурации“. Съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване също така и обстоятелството, че ищецът и ответното дружество са сключили договор за абонаментната им поддръжка, във връзка с който на 14. 06. 2018 г. ищецът е предал компютърните конфигурации на ответното дружество. Тези безспорни обстоятелство се подкрепят и от събраните писмени доказателства.

От приобщените като писмени доказателства по делото два договора за възлагане на дейности по абонаментна поддръжка между страните (л. 7 – 14 от гр. дело № 34232 по описа на 150-и състав за 2021 г.; л. 10 – 13 от гр. дело № 34230 по описа на 127-и състав за 2021 г.) се установява, че ищецът е възложил на ответното дружество да извършва съхранение и поддръжка на специализирана компютърна техника за участие в „крипто проекти“, собственост на възложителя. Ответното дружество поело задължението да осигурява описаните дейности чрез работници/служители, с които разполага, или да наеме външни специалисти, в случай, че това се налага. Съгласно чл.

2.3 ответното дружество трябвало да осигури непрекъснат режим на работа на възложената му компютърна техника, „освен ако прекъсванията не се дължат на причини извън неговия обхват като дефектиране на компоненти, спиране на електрозахранване или интернет“, за каквито прекъсвания ответното дружество трябвало да уведомява ищеца в максимално кратки срокове. В чл. 2.5 е посочено, че изпълнителят осигурява охрана на машините, но не носи отговорност за увреждането им при форсмажорни обстоятелства или кражба. Ищецът трябвало да заплаща възнаграждение на ответното дружество в размер на 3 лева на ден с ДДС за всеки отделен компютър, предаден на ответното дружество. Съгласно чл. 2.7 от договора при поискване от страна на ищеца, ответното дружество трябвало в рамките на пет работни дни от датата на поискването да върне предадената му компютърна техника, за което между страните следвало да се подпише приемо-предавателен протокол. В раздел V от договора са изброени случаите, при които същият се прекратява, а именно: от датата на подписване на приемо-предавателния протокол за връщане на техниката; едностранно от ответното дружество в случай на неизпълнение на задължението на ищеца да заплаща възнаграждение, с изтичане на срока на договора или по взаимно съгласие на страните по него.

Като доказателство по делото са представени банкови извлечения от сметката на процесуалния представител на ищеца и негова майка за периода 19. 07. 2018 г. до 24.

01. 2019 г., от които се установява, че всеки месец е било заплащано уговореното възнаграждение по уговорения между страните начин.

Ответното дружество разположило предадените му компютърни конфигурации първоначално в нает от него недвижим имот (офис или склад) в град Драгоман, а след изтичането на срока на този първоначален наем на 01. 07. 2018 г. ги преместил в друг недвижим имот, който наел в град Костенец (склад от складова база; .), което косвено се установява от приобщените като писмени доказателства по делото заверени преписи от два договора за наем. През този период ответното дружество надлежно изпълнявало 4 задълженията си по договорите за абонаментна поддръжка, като осигурявало непрекъснатата работа на двете компютърни конфигурации. Съответно ищецът получавал периодично криптовалутата „етериум“ във виртуалния си „портфейл“ и заплащал възнаграждение на ответното дружество. Скоро обаче икономическата конюнктура се изменила и разходите за електрическа енергия за обезпечаването на непрекъснатото функциониране на компютърните конфигурации на ищеца (както и тези, собственост на други контрахенти на ответното дружество, и такива, които били собственост на самото ответно дружество) значително се увеличили. Успоредно с това през 2018 г. стойността на криптовалутата „етериум“, която била добивана и от ответното дружество с негови собствени компютърни конфигурации, започнала съществено спаднала (което се потвърждава от експертното заключение по съдебнотехническата експертиза). Поради тези неблагоприятни промени в икономическите условия ответното дружество решило да премести отново компютърните конфигурации, така че да намали разходите за непрекъснатото им функциониране.