Решение № 132 от 27.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. Н. Б. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200748 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура- гр. София и по касационна жалба на частните обвинители Н. М. и И. С. срещу решение №228 от 15.06.2023 г., постановено по ВНОХД №1103/2022 г. по описа на Апелативен съд- гр. София.

С присъда от 15.03.2022 г., постановена от Окръжен съд- гр. Монтана по НОХД №164/2019 г. по описа на този съд подсъдимият Г. Е. Б. е признат за виновен в това, че на 03.09.2017 г. на път ІІІ-812, в землището на гр. Вършец, при управление на МПС „******“ с ДК№**** в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1, 57 промила нарушил чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. И. С., като на основание чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет години, като наказанието е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от закрит тип и на основание чл.343г НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от седем години.

С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 320 лева.

1

С въззивното решение съдът е изменил постановената първоинстанционна присъда като е оправдал подсъдимия Б. по обвинението да е осъществил деянието в „пияно състояние“ по смисъла на чл.343, ал.3, б.“б“ НК, както и да е извършил нарушения на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП.

Въззивният съд е преквалифицирал деянието по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК и е намалил определените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ от пет на три години, а „лишаването от право да управлява МПС“ от седем на пет години.

Съдът на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част, като е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 650 лева- разноски по водене на делото.

В касационния протест са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Поддържа се, че постановеното въззивно решение е незаконосъобразно, тъй като съдът с частичното оправдаване на подсъдимия е нарушил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на процесуални правила.

В касационният протест се оспорват изводите на въззивния съд за това, че в хода на производството не са били събрани доказателства, които установяват по несъмнен и категоричен начин това, че подсъдимият е осъществил деянието в пияно състояние, като се твърди, че съдът неправилно не е ценил показанията на свидетелката М. и тези на други свидетели, които установяват, че непосредствено преди произшествието Б. е употребил алкохол. Поддържа се, че неправилно съдът е придал тежест на показанията на тези свидетели, които са били непосредствено след пътния инцидент на мястото на настъпването му и които твърдят, че не са констатирали в подсъдимия мирис на алкохол. В протеста се припомня и задължителна съдебна практика- ППВС №1/1983 г., в която на съдилищата е указано, че пияното състояние може да бъде установено и само със свидетелски показания.

На тези основания се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, като не е направил обективна, пълна и задълбочена оценка на доказателствата и незаконосъобразно е установил фактите по делото. Поддържа се, че това нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Прави се искане атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В жалбата на частните обвинители се сочат всички касационни основания.

Оспорва се доказателствения анализ направен от въззивния съд, като се поддържа, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите М. и Д., в които се съдържа подробна информация за вида и количеството алкохол, което е употребил подсъдимия преди произшествието. Сочат се съществени фактически грешки, допуснати от съда при анализа на други гласни доказателства, като се оспорват изводите му за липса на употребен алкохол 2 у Б., почиващи само на обстоятелството, че част от свидетелите са заявили, че непосредствено след произшествието той не е миришел на алкохол. В тази връзка се отправя и упрек към въззивния съд за това, че не е обсъдил показанията на свидетеля П.водач на линейка, който твърди, че наред с мириса на бензин е усетил и мирис на алкохол.

В касационната жалба се твърди, че въззивният съд е направил непоследователен, тенденциозен и превратен анализ на доказателствата, като е нарушил чл.14, ал.1 НПК и допуснатото нарушение е съществено.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не се сочат конкретни доводи и оплаквания, като единствено се твърди, че подсъдимият незаконосъобразно е оправдан за квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3, б.“б“ НК.

В жалбата се оспорват изводите на въззивния съд и по отношение на това, че определените на подсъдимия наказания следва да бъдат редуцирани. Твърди се че неправилно са оценени смекчаващите отговорността обстоятелства, като възрастта на Б. не може да бъде основание за намаляване на наказанията, тъй като извършеното от него престъпление е причинило смъртта на друг млад човек. Поддържа се, че въззивният съд е неглижирал грубото нарушаване на правилата за движение, извършените от подсъдимия предходни нарушения на ЗДвП и демонстрирания агресивен стил на управление на автомобила.

С жалбата се оспорва и приложението на чл.66, ал.1 НК, като се твърди, че прилагането на института на условното осъждане няма да позволи да бъдат постигнати целите на чл.36 НК и най- вече генералната превенция.

На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуални правила и да бъде приложен правилно материалния закон.

В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест, като твърди, че въззивният съд превратно е тълкувал част от събраните доказателства, неправилно е пренебрегнал показанията на свидетелите М. и Д. и по този начин е нарушил чл.14 НПК.

Моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Повереникът на частните обвинители поддържа касационната жалба и възпроизвежда оплакванията в нея. Твърди, че единственият начин за законосъобразно развитие на производството е атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Частният обвинител М. поддържа тезата на процесуалния си представител.

Защитата на подсъдимия Б. моли касационния протест и касационната жалба да бъдат преценени като неоснователни защото не са налице нито едно от касационните основания, 3 отразени в тях. Поддържа, че единствено въззивният съд е направил верен, пълен и правилен анализ на доказателствата и е отстранил недостатъците на постановения първоинстанционен акт. Твърди, че атакуваното въззивно решение е правилно, законосъобразно и почива на целия събран доказателствен материал.

Подсъдимият Б. изразява съжаление за случилото се и моли постановеното въззивно решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационният протест и касационната жалба са основателни.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Всички оплаквания, отразени и в протеста и в касационната жалба, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за погрешен доказателствен анализ.

Преди да им се отговори следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствените източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя.

По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършване на доказателствения анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени.

В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че в аналитичната си дейност въззивният съд е допуснал фактически и логически неточности и е приел за установени факти по делото, които не следват от събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства.

На първо място неправилно съдът е приел, че събраните в хода на производството гласни доказателства следва да бъдат разделени на три групи и е преценил, че те не кореспондират помежду си. Напротив, при внимателен преглед на показанията на свидетелите те следва да бъдат условно разделени на две основни групи- показанията на свидетелите, възприели поведението на подсъдимия Б. преди произшествието и тези на свидетелите, които дават информация за случилото се след това.

При първата група свидетели няма констатираното от въззивния съд противоречие по отношение на централния за производството въпрос дали подсъдимият непосредствено преди да управлява автомобила си е употребил алкохол. Всички свидетели са категорични, 4 че той е пил бира, като свидетелите П., В., З. Д. и Р. в показанията си дават информация за това, че са възприели това, че подсъдимият е пил бира, а част от тях дават информация и какво е било количеството бира (П.- две чаши, В.- няколко чаши, а З. Д., че му е направило впечатление, че е пил независимо, че е бил с автомобил). Всеки един от тези свидетели в показанията си дава информация за това, че на събирането е имало много алкохол и не е било възможно да се посочи колко конкретно е пил всеки от присъстващите, в това число и Б..

Показанията на тези свидетели по никакъв начин не противоречат на показанията на свидетелите М. и Ц. Д., които както всички останали твърдят, че подсъдимият е пил бира от големи двулитрови бутилки, но дават информация, че са го наблюдавали и той е изпил две такива бутилки, след което е продължил да пие бира от кенчета. По никакъв начин не може да бъде споделен извода на въззивния съд, че показанията на тези двама свидетели следва да бъдат обособени в отделна група и да бъдат противопоставени на показанията на посочените по- горе други свидетели. Напротив показанията на всички присъстващи на събирането са еднопосочни по отношение на въпроса дали Б. е пил алкохол- бира, като не си противоречат, а напротив се допълват, тъй като тези двама свидетели твърдят, че са го наблюдавали и могат да дадат информация за количеството изпита бира, а останалите твърдят, че не могат да дадат информация за това.

Ето защо противопоставянето на показанията на свидетели, които в своята същност по отношение на важното за изхода на производството обстоятелство (употребата на алкохол) съвпадат е от една страна погрешно, а от друга не може да бъде основание да не бъдат кредитирани показанията на М. и Ц. Д..

На следващо място неправилно съдът е приел, че показанията на свидетелите, възприели случилото се след произшествието противоречат на тези обсъдени по- горе. При внимателен преглед на съдържанието им се установява, че тези свидетели неотклонно твърдят, че непосредствено след произшествието на мястото на инцидента се е усещал мирис на бензин и на кръв- предвид повредата на автомобила, травмата на подсъдимия (който е повръщал кръв) и състоянието на тялото на пострадалия (изпаднало извън автомобила с откъснат крайник). Тези свидетели поддържат, че не са усетили мирис на алкохол, но добавят, че при тези обстоятелства е невъзможно такъв мирис да се усети.