Решение № 283 от 06.08.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Перник , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500288 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260570 от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6016 по описа на РС гр. Перник за 2019 г., първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на „Бобо кар В” ЕООД, ЕИК: 201189787, със седалище и адрес на управление гр.

Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методи” бл. 10, ет. 3, ап. 36, че дължи на „Автоком” ООД, ЕИК: 113557527, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”, № 38 сумата в размер на 4 644,98 лв. – неизплатен остатък от договор за продажба на шест броя товарни гуми от 22.10.2018 г., обективиран във фактура № ***, в едно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 31.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 365,15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.10.2018 г. до депозиране на заявлението на 31.07.2019 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4535/2019 г. по описа на ПРС. Със същото решение, предвид изхода на делото, „Бобо кар В” ЕООД е осъден да заплати на „Автоком” ООД сумата от общо 1110,20 лв. разноски в исковото и заповедно производство.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 264743 от 1

25.02.2021 г., подадена от процесуалния представител на „Бобо Кар В“ - адвокат В.Т. от САК, с която същото се оспорва. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че Районният съд не е взел предвид всички обстоятелства и възражения, направени по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Излагат се доводи, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че е доставил процесните стоки, като липсват и доказателства, че стоките са приети от ответното дружество. Твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че осчетоводяването на процесната фактура № ***, представлява доказателство за приемането на всички доставки, чието плащане се претендира.

Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил направеното възражение за отбив от цената, направено от ответното дружество.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор на жалбата, с който я оспорва и моли въззивният съд да остави без уважение, като потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд Перник, подадена от „Автоком” ООД. Със същата е предявен установителен иск съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че „Бобо кар В“ ЕООД дължи на дружеството сумата от 4 644,98 лв. – неизплатен остатък от договор за продажба на шест броя товарни гуми от 22.10.2018 г., обективиран във фактура № ***, в едно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 31.07.2019 г.до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 365,15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.10.2018 г. до депозиране на заявлението на 31.07.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4535 по описа на Районен съд Перник за 2019 г.

2

Исковете са с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

422, ал.1 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника произтичащо от договор за продажба. С Разпореждане от 16.09.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, тъй като е постъпило възражение от длъжника. Съобщението е връчено на 19.09.2019 г., като в указания срок на 16.10.2019 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила, след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищецът е собственик на търговски обект – магазин в гр. Перник, в който част от асортимента са стоки за обслужване и поддръжка на автомобили. Посочва се, че по силата на устен договор за продажба, ответникът „Бобо кар В“ ЕООД е закупил от ищеца 6 броя товарни гуми на обща стойност от 6 144,98 лв. с ДДС, за което била издадена фактура от 22.10.2018 г.

Поддържа се, че страните не са уговорили разсрочено плащане, поради което задължението е станало изискуемо на следващия ден – 23.10.2018 г. Твърди се още, че ответникът е заплатил само част от продажната цена – общо 1 500,00 лв., като остатъкът все още не бил заплатен. По тази причина „Автоком“ ООД подало Заявление въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 4535 по описа на Районен съд Перник за 2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът е оспорил исковете по размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Признава за съществуването на облигационното правоотношение между страните с посоченото от ищеца съдържание, но посочва, че е преустановил плащането поради констатирани недостатъци, които съществено намалявали годността на стоките за обичайна употреба – установено по гумите износване в предвидения от производителя гаранционен срок.

Твърди, че е предявил рекламация и многократно е предприемал действия по доброволно уреждане на спора, но ищецът отказвал да съдейства. Поддържа, че с оглед на констатираните недостатъци, възнаграждението на продавача следва да бъде съответно намалено. В условията на евентуалност въвежда възражение за прихващане на главницата с дължимото от ищеца обезщетение за разходите, необходими за поправка на некачествените стоки.

В хода на делото пред първостепенния съд са разпитани в качеството на свидетели две лица, както и е извършена и приета съдебно техническа експертиза.

Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните 3 първоинстанционният съд е приел за установено, че между страните по делото е сключен процесния договор , както и че продавачът е предал стоките на купувача. От фактура № *** се установяват реквизитите на договора за покупко-продажба, а именно – страни, предмет, цена. Фактурата е подписана от насрещната страна по договора, поради което е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по което и двете страни дължат изпълнение. Към момента на предаване на предмета на договора не се твърди и не се представят доказателства да са били установени дефекти на гумите. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът е признал, че ответникът е погасил частично задължението си по процесната фактура, като е указал и размера му – 1 500,00 лв. три отделни плащания всяко по 500,00 лв. Районният съд правилно е установил, че между страните е спорен въпросът относно правонамаляващото възражение по чл. 195, вр. с чл. 193 ЗЗД, съгласно които продавачът отговаря ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или годност за обичайна употреба. Съдът е счел, че възраженията в тази насока са неоснователни, доколкото по делото не е установена безспорно идентичността между закупените и дефектиралите гуми, също така обект на изследване от вещото лице са били пет броя гуми, а твърдението на ответника е, че всички шест закупени гуми са дефектирали. Вещото лице е заключило, че не може да се установи по категоричен начин причината за дефектите на гумите.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на Районен съд Перник е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Районния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Първото възражение във въззивната жалба е, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е предал стоката, предмет на договора за продажба, заплащането на които претендира. В отговора ответното дружество изрично е признало наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и е признато, че именно въз основа на това правоотношение е издадена и процесната фактура № ***. За първи път в жалбата се твърди, че липсва валидна облигационна връзка в процесния период и липсват доказателства, че стоката е приета от купувача.

Тези възражения са неоснователни и недоказани и в противоречие с направеното 4 признание на тези факти, а в допълнение – въведени едва във въззивната жалба, същите биха били преклудирани, доколкото не се твърди, че страната не е могла да ги заяви пред първата инстанция поради конкретно нарушение на съдопроизводствените правила (по арг. от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Тъй като възраженията са преклудирани, въззивният съд не дължи произнасяне по тях по същество.

Като приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за продажба, съдът следва да разгледа останалите възражения на ответника, насочени към оспорване на претенцията на ищеца по размер.

Във въззивната жалба е направено възражение, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че осчетоводяването на фактурата е доказателство за приемането на всички доставки. Настоящият състав намира възражението за неоснователно, доколкото в първоинстанционното решение няма такова твърдение и извод на решаващия съд. Първоинстанционният съд е установил, че от страна на ищеца е налице признание и доказателства в подкрепа на същото, че по процесната фактура са постъпили частични плащания. Правилно съдът е анализирал признанието в съвкупност с доказателствата по делото и на основание чл. 175 ГПК е приел, че това представлява признание на неизгоден факт за страната, от която изхожда, поради което е годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора. В този смисъл по въпроса за приложението на чл. 175, във вр. с чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е налице трайно установена практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, Решение № 84/23.05.2014 г. по гр. дело № 3361/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 22/19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.

Настоящият въззивен състав счита, че сумата по тази фактура се дължи в предявения от ищеца размер от ответното дружество по следните съображения:

Ответното дружество оспорва размера на задължението си, като твърди, че от същото следва да бъде направен „отбив“ от цената поради наличието на дефекти в продадените гуми. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това възражение е неоснователно и недоказано. Настоящият състав споделя становището, че по делото не е установена по безспорен и категоричен начин идентичността между гумите, предмет на договора за продажба и гумите, изследвани от вещото лице. На следващо място, налице е и несъответствие в броя им по договор и изследваните такива, липсва категоричност в извода на вещото лице за причините, довели до дефектиране на 5 изследваните гуми, а относно две от изследваните гуми, вещото лице не е установило дефект. Всички тези обстоятелства първоинстанционният съд е изследвал подробно, като е стигнал до правилното заключение, че възражението, основано на чл. 193 ЗЗД е неоснователно и продажната цена не следва да бъде намалявана.