Определение № 17891 от 12.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17891 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110147454 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу С. А.

М., която съответства на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения особен представител е подал отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице условия за приемането им.

По делото следва да се изиска и приложи за послужване ч. гр. д. №8579/2025г. по описа на СРС, 36-и състав

Доказателствените искания на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените в отговора на исковата молба документи следва да бъдат оставени без уважение, т. к. изисканите документи не се индивидуализират в достатъчна степен, не се конкретизира частта, в която се оспорва автентичността на част от документите, а в останалата част се оспорва съдържанието на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч. гр. д. №8579/2025г. по описа на СРС, 36-и състав.

ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ответника по чл. 190 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2026г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове 1 по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД срещу С. А. М. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 749,05 евро /равностойност на 1 465,01 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.02.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 276,01 евро /равностойност на 539,82 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.10.2023 до 29.01.2025г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025. по ч. гр. д.

№8579/2025г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът твърди, че между ответникът, в качеството на кредитополучател, и „СтикКредит“ АД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит №**** от 30.10.2021г. Съгласно постигнатите договорни условия ответникът получил в заем сумата от 1 600 лева лева и поел задължение да върне предоставената парична сума чрез заплащането на 24 вноски от по 232,64 лева в срок до 30.10.2023г. съгласно приложения погасителен план. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите по кредита в размер на 42,58%. Съгласно Раздел „Неустойки“ от договора и чл. 2, Раздел X от приложимите общи условия при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът следвало да заплати мораторна лихва в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Ищецът посочва, че договорът за кредит е сключен по реда на ЗПФУР. В случай, че не бъде прието, че процесният договор е сключен по електронен път, моли да бъде прието, че договорът е сключен към момента на предоставяне на уговорената заемна сума. По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между „Стик-Кредит“ АД, в качеството на цедент, и ищцовото дружество, в качеството на цесионер, вземанията към ответника по процесния договор били прехвърлени на ищцовото дружество. Ответникът бил уведомен за извършената цесия. Ищецът посочва, че ответникът не е изпълнил в срок поетите задължения по договора за потребителски кредит. Въз основа на така изложените твърдения моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 749,05 евро /равностойност на 1 465,01 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.02.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 276,01 евро /равностойност на 539,82 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.10.2021 до 29.01.2025г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025. по ч. гр. д.

№8579/2025г. по описа на СРС, 36-и състав. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство, както и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на възникнало договорно правоотношение между „СтикКредит“ АД и ответницата, като навежда доводи за недоказаност на факта на усвояване на уговорената главница по договора за кредит от кредитополучателя. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства поради липсата на положен подпис от ответницата, както и липса на доказателства за предоставено съгласие по електронен път от ответницата. Оспорва валидността на сключения договор за цесия, въз основа на който ищецът извежда материалното си право, като посочва, че в съдържанието на договора не са индивидуализирани процесните вземания. Оспорва ответникът да е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит. Оспорва размера на исковете като недоказан. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност и за неравноправност на договорни клаузи, предвиждащи дължима лихва по кредита, неясни условия и поставящи ответника в неравностойно положение.

Разпределение на доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.

99 ЗЗД.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи следните факти: 1. Факта на сключен договор за потребителски кредит №**** от 30.10.2021г. между „Стик-Кредит“ АД и ответника при посочените договорни условия; 2. Факта на усвояване на предоставената в заем парична сума от ответника и настъпване на падежа на задължението за връщане на 2 вноските по кредита; 3. Факта на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. между „Стик-Кредит“ АД и ищеца, с предмет вземанията на „Стик-Кредит“ АД срещу ответника във връзка с погасяване на задълженията на ответника по процесния договор за кредит; 4. Факта на извършено надлежно уведомяване на ответника за сключения договор за цесия. 5. Факти, водещи до спирането или прекъсването на давностния срок във връзка с релевираното възражение за изтекъл срок на погасителна давност.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи, че е погасил задълженията си по договора за кредит.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава от датата, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за усвояването от ответника на уговорената заемна сума; доказателства, че сключеният договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Стик-Кредит“ АД и ищеца е с предмет вземанията на „Стик-Кредит“ АД срещу ответника във връзка с погасяване на задълженията на последния по процесния договор за кредит, както и доказателства за надлежно изпратено уведомление до ответника за сключения договор за цесия.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договори, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3