Акт № 661 от 12.02.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 262

Номер

262

Година

22.1.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.12

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Узунов

Секретар:

ЕМИЛИЯ ТОПАЛОВА МАРИЯ ШЕЙТАНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от

Петър Узунов дело номер

20131200501010 по описа за

2013 година

Производството е образувано по въззивна жалба на “. П. П.О. ЕИК *********, седалище и адрес на управление в Б., У.”Я.” №3. К. У,В.С, .1, А.С. и С. адрес за връчване на съобщенията: Б., У.”Т.А. №45, А.Л.С., против решение №3553/25.07.13г на РС-Разлог по Г.д.№1291/12г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са уважени исковите претенции по чл.403, ал.1 ГПК, при което в полза на ищеца са присъдени 20 000лв, представляващи част от причинените му имуществени вреди в размер общо на 60 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването до окончателното им изплащане;както и сумата от 4 320лв, представляваща платени от ищеца за охрана на недвижимия имот за периода 20.04.07г – 01.01.12г,ведно със законната лихва от предявяването до окончателното им изплащане, също и разноските поделото.Отделно ООД е осъдено да заплати по сметка на РРС държавна такса върху горните искове.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това настоява за неговата отмяна и тяхното отхвърляне.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа атакувания първоинстанционен акт, като иска потвърждаването му, за което също излага подробни аргументи.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че с определение №234/20.04.07г на РРС по ч.Г.д.№594/07г по описа на с.с., са обезпечени при условията на гаранция от 20 000лв бъдещи искове по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.265 ЗЗД на въззивното дружество срещу възиваемия, Ч. допускане „възбрана” върху следния имот: 1/4 идеална част от УПИ V, пл. №38 в кв.37 по плана на село Д, Община Р, одобрен със Заповед № 19-423/91г., целия имот с площ от 430. 00 кв.м., при съседи на имота по документ за собственост: И, И И, Х и улица, а по скица: УПИ VI-187, УПИ 1У-36, УПИ Х-37, УПИ 1Х-188 и улица, ЗАЕДНО със следния самостоятелен жилищен обект, разположен в находящата се в южната част на имота - КЪЩА А /двуфамилна жилищна сграда/, състояща се от два самостоятелни жилищни обекта, а именно: МЕЗОНЕТ №1А с разгъната застроена площ от 87.00 кв.м., с прилежащо към него подпокривно пространство, със следното разпределение: първи етаж на кота О, с площ от 37.74 кв.м., състоящ се от кухня с дневна, трапезария с камина, входно предверие, тоалетна с душ, стълби и тераса с барбекю: втори етаж на кота +2.80 м., с площ от 49.23 кв.м., състоящ се от: две спални, баня с тоалетна, стълби, входно предверие, килер и два балкона; подпокривно пространство на кота + 5.60 м., с площ от 41.57 кв.м., състоящо се от три килера, при съседи на мезонета: улица, мезонет А2 от жилищна сграда „А'; и двор от две страни, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

По молба на ООД от 26.04.07г и приложен банков документ за внесената гаранция, съда е издал обезпечителна заповед №294/26.04.07г, с която е наложил горната мярка.

Безспорно е също, че обезпечените искове са предявени в срок и понастоящем същите са отхвърлени поради неоснователността им с влезли в сила съдебни актове, както следва: с решение №2260/17.05.10г на РС-Разлог по Г.д.№1040/07г по описа на с.с. е отхвърлен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а с решение №124/21.06.12г по Г.д.№570/09г БОС, комуто е пратено делото като родово подсъдно, е отхвърлен и иска по чл.265 ЗЗД.

От материалите в приложените дела се установи, че иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е оспорен от К. Ч. процесуалният му представител като неоснователен, настоявайки за неговото отхвърляне. Възразил е срещу материалноправната легитимация на въззивното О. поради несъобщаването му от цедента не е признал действието на цесионния договор от 26.10.06г, с който Р.МС.С, лично и като съдружници в „А”О. са прехвърлили на жалбоподателя правата си по предварителния договор от 14.07.06г, като е оспорил автентичността му(вж. становището на А.П в с.з. от 25.01.10г по Г.д.№1040/07г по описа на РРС).Последното в крайна сметка е довело до изключването му от доказателственият материал в с.з. от 26.03.10г по цитираното дело по настояване на процесуалният представител на К..

Отделно К. на 17.05.07г(вж. уведомително писмо с нотариална заверка на подписите от 07.05.07г) е развалил и предварителния договор за покупко-продажба от 14.07.06г, сключен от негова страна с Р.Ми С.С, лично и като съдружници в „А”ООД за изграждане и продажба на ред имоти, сред които и жилище мезонет №А1, срещу общата сума от 174 000 евро, без ДДС, чието плащане е подробно уговорено(вж. и декларацията на л.30 от Г.д.№11040/07г).

Видно от представения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.09.07г, К. е поел задължението да продаде на П.Куик ¼ ид.ч. от УПИV,пл.№38, кв.37, ведно с мезонет 1А в къща А, подробно описани, за сумата от 130 000лв.Сключването на окончателен договор е уговорено да се извърши най-късно до 22.01.08г(т.2.1), като в т.2.4 продавача е декларирал наличието на процесната обезпечителна мярка „възбрана”, ангажирайки се до 18.01.08г да предприеме необходимите правни действия за заличаването й, вкл. Ч. използване и на платеното му капаро. С т.2.6 купувача се задължил да плати капаро в размер на 26 000лв, представляваща част от цената, като договора ще служи като разписка за плащането на сумата.Остатъка от цената, възлизащ на 104 000лв страните договорили да се изплати в деня на сключването на окончателния договор.При неизпълнение в срок поетите с горния договор задължения от продавача, последния дължи връщане на капарото от 26 000лв.

По делото са налице убедителни данни, че въззиваемия е настоявал за отмяна на обезпечението, но искането му е отхвърлено от първоинстанционният съд, потвърдено и от БОС(вж. определение №416/06.08.07г на РРС по ч.Г.д.№1112/07г и определението на БОС по в.ч.Г.д.№1062/07г).

Според разписката от 04.02.08гколев е върнал на П.К капарото от 26 000лв.

Установено е по категоричен начин, че въпросната гаранция с разпореждане от 15.11.12г на РРС е освободена по искане на О. въпреки противопоставянето на К. (вж. отбелязването върху молбата от 26.07.12г, приложена към Г.д.№594/07г по описа на РРС).

От заключението на вещото лице се установи, че стойността на мезонет 1А към 26.04.07г възлиза на 91 891лв, а към 07.11.12г – на 60 553лв.

Св.К сочи, че от май 2007г се е ангажирал към К. Ч. устна уговорка да охранява изградените от последния две къщи в с.Д.Д срещу 80лв месечно.За 2011г сочи че му е платил уговорената цена, като до 2012г твърди че получил общо 4 300лв срещу разписки, които признава че не е декларирал(вж. разписките на л.124-131). Въпреки че за 2012г К. не му е плащал, поради липса на възможности, свидетеля заявява, че продължавал да пази и понастоящем, макар и само едната къща, на „приятелски начала” с надеждата „когато той получи пари, ще ми изплати дължимите суми”.

В показанията на св.М, П и К. се съдържат данни за усилията на К. да продаде къщите за периода 2006г-2011г, описвайки пазарните цени на недвижимостите за този период, проявеният интерес към имотите му, вкл. и възбранения.В тази насока е и договора от 06.07.06г.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК ако иска, по който е допуснато обезпечението бъде отхвърлен, ответника може да претендира от ищеца да му заплати причинените вследствие обезпечението вреди.

От материалите по делото се установи по категоричен начин обезпечаването на бъдещи искове - по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.265 ЗЗД – на въззивното дружество срещу въззиваемия, Ч. допускането и налагането при условията на гаранция от 20 000лв на твърдяната обезпечителна мярка „възбрана” върху 1/4 идеална част от УПИ V, пл. №38 в кв.37 по плана на село Д, Община Р, одобрен със Заповед № 19-423/91г., целия имот с площ от 430. 00 кв.м., при съседи на имота по документ за собственост: И К, И И Д, Х К и улица, а по скица: УПИ VI-187, УПИ 1У-36, УПИ Х-37, УПИ 1Х-188 и улица, ЗАЕДНО със следния самостоятелен жилищен обект, разположен в находящата се в южната част на имота - КЪЩА А /двуфамилна жилищна сграда/, състояща се от два самостоятелни жилищни обекта, а именно: МЕЗОНЕТ №1А с разгъната застроена площ от 87.00 кв.м., с прилежащо към него подпокривно пространство, със следното разпределение: първи етаж на кота О, с площ от 37.74 кв.м., състоящ се от кухня с дневна, трапезария с камина, входно предверие, тоалетна с душ, стълби и тераса с барбекю: втори етаж на кота +2.80 м., с площ от 49.23 кв.м., състоящ се от: две спални, баня с тоалетна, стълби, входно предверие, килер и два балкона; подпокривно пространство на кота + 5.60 м., с площ от 41.57 кв.м., състоящо се от три килера, при съседи на мезонета: улица, мезонет А2 от жилищна сграда „А'; и двор от две страни, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Видно от представените съдебни решения обезпечените искове са предявени в определеният срок и същите са отхвърлени в влезли в сила съдебни актове.С това първите предпоставки на цитираната норма са налице и липсват основания да се възприеме разбирането за злоупотреба с право, явяваща се повод за ангажиране отговорност извън хипотезите на чл.403 ГПК(вж.Р257/11г, ІV ГО и др.) Не се установи обаче настъпването на описаните вреди в поддържаните размери от въззиваемия(ищец пред РС). Представеният предварителен договор от 11.09.07г, с който К. се е задължил към П.К да продаде ¼ ид.ч. от УПИ V,пл.№38,кв.37, ведно с къща А(двуфамилна жилищна сграда), състояща се от самостоятелни жилищни обекти, а именно: мезонет 1А в къща А за сумата от 130 000лв при подробно са описаните условия, начина на плащане, срокове за изпълнение и пр., и разписката от 04.02.08г за върнатото от ищеца на бъдещият купувач капаро от 26 000лв, не са в състояние да докажат както настъпването, така и размера на вредите.Касае се за частни свидетелстващи документи и датите на съставянето им не се ползват с формална доказателствена сила, заради което по арг. на чл.181, ал.1 ГПК са непротивопоставими на трето лице, каквото безспорно се явява въззивното дружество(вж.Р235/10г на ІІ ГО на ВКС и др.). В настоящият процес не се установи нито една от предпоставките от цитираната норма,за да се счетат датите на съставянето им за достоверни, като развитите в този смисъл доводи на възивиника се явяват основатлени.Този извод се обосновава от съпоставката им с останалия доказателствен материал. Показанията на св.Миков, Пенков и К. не са в състояния да подкрепят ищцовата теза по см. на чл.181, ал.2 ГПК, тъй като очертават предимно пазарната конюнктура през периода 2006-2011г. Доколко съдържат данни за преддоговорни отношения, то те са бегли, повърхностни и без конкретни данни за размера на размера на договаряните цени, респ. готовността за плащането им от купувачи.Освен това, забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и обстоятелството, че ищеца се основава само на предварителния договор от 11.09.07г и разписката от 04.02.08г, изключват показанията им като доказателствено средство за претърпените вреди в размер на 60 000лв, както и експертизата. В последната вещото лице се е ограничил да изследва единствено намалението на пазарните цени, без да установява конкретно пропуснатата полза на въззиваемия, поддържана прец целият процес.

По изложените съображения въззивния състав счита, че в случая не се доказаха пропуснати ползи за търсения период, тъй като не се установи К. обективно да е предприел описаните в исковата молба действия по продажбата на възбранения имот за сочената сума, и същата да е осуетена именно от обезпечителната мярка.Следователно, в случа липсват изискуемата реалност и сигурност за осъществяването на търсената облага, за да се приеме за неизбежно влизането й в патримониума на ищеца. Субективните очаквания на страната са ирелевантни.

Разпечатката съдържа 45 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/056e44c7-53e2-4c08-9bee-479eac538582