Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 23.04.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 314/2026
Вид
Решение № 169
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА

Цитирани разпоредби

  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.10 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Плевен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20264400500314 по описа за 2026 година

Депозирана е жалба от П. Г. Т., чрез пълномощник, срещу постановлението за разноските, обективирано в съобщение изх.№ 41343/11.12.2025 г. ПДИ по ИД № 1855/2025 г. на ЧСИ Ц.Н., връчена на 05.02.2026 г.Счита, че в поканата за доброволно изпълнение не са посочени всички дължими суми, няма яснота за начина на формиране по пера, размер и произход на разноските, респективно не може да се установи, че те действително са дължими по изпълнителното дело.Прави се искане да се отмени постановлението за разноските по ИД № 1855/2025 г. на ЧСИ Ц.Н., обективирано в съобщение изх.№ 41343/11.12.2025 г. ПДИ по ИД № 1855/2025 г. на ЧСИ Ц.Н., връчена на 05.02.2026 г., като се намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и се определят в минимален размер от 200 лв., респективно да се намалят пропорционално и таксите по т.26 на ТТРЗЧСИ.

Депозирана е жалба от „***“ЕООД със седалище с.***, обл.Плевен, чрез пълномощник, срещу постановлението за разноските, обективирано в съобщение изх.№ 41342/11.12.2025 г. ПДИ по ИД № 1855/2025 г. на ЧСИ Ц.Н., връчена на 05.02.2026 г.Счита, че в поканата за доброволно изпълнение не са посочени всички дължими суми, няма яснота за начина на формиране по пера, 1 размер и произход на разноските, респективно не може да се установи, че те действително са дължими по изпълнителното дело.Прави се искане да се отмени постановлението за разноските по ИД № 1855/2025 г. на ЧСИ Ц.Н., обективирано в съобщение изх.№ 41342/11.12.2025 г. ПДИ по ИД № 1855/2025 г. на ЧСИ Ц.Н., връчена на 05.02.2026 г., като се намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и се определят в минимален размер от 200 лв., респективно да се намалят пропорционално и таксите по т.26 на ТТРЗЧСИ.

Депозирано е възражение от „***“ООД със седалище гр.Варна, чрез пълномощник, в което е изразено становище, че жалбите са изцяло неоснователни, тъй като определените разноски по изпълнителното дело съответстват на реално извършен, необходим и фактически сложен труд, който не може да бъде приравнен към минималния размер по Наредба № 1 само за образуване на изп.дело.Може да се направи обосновано заключение, че определените разноски са правилни, доказани и съразмерни с фактическата сложност на делото и извършения труд.Жалбата следва да се остави без уважение, а постановлението за разноски - потвърдено.

Депозирани са мотиви от ЧСИ Ц.Н. по двете депозирани жалби.Изразено е становище, че жалбите са процесуално допустими, но по същество са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът намира за установено следното.

Жалбите са депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, поради което са процесуално допустими, а по същество – неоснователни.

Според т.2 от ТР № 2/10.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

По жалбите, депозирани от П. Г. Т. и от „***“ЕООД, представлявано от П.

Г. Т., следва да се приеме следното.

Предмет на обжалване са разноските по изпълнението, обективирани в 2 покана за доброволно изпълнение с изх.№ 41343/11.12.2025 г. по отношение на П. Г. Т. и покана за доброволно изпълнение с изх.№ 41342/11.12.2025 г. по отношение на „***“ЕООД, представлявано от управителя П. Г. Т., по изп.д.№ 2025***0401855.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „***“ООД със седалище гр.Варна, чрез пълномощник, на 10.12.2025 г., като към молбата са приложени два изпълнителни листа.

Първият изпълнителен лист е рег.№ 4406/03.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 20253110112473/2025 г. по описа на ВРС.

От втория изпълнителен лист рег.№ 4405/03.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 20253110112474/2025 г. по описа на ВРС е видно, че са осъдени „***“ЕООД със седалище с.*** и П. Г. Т. да заплатят при условията на солидарност на „***“ООД сумата от 122 000 лв., представляваща дължима главница, ведно със законната лихва от 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както съдебно-деловодни разноски в производството за държавна такса в размер на 2 440 лв. и 6 000 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

До длъжника П. Г. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 41343/11.12.2025 г., връчена му на 05.02.2026 г., в която е посочено, с оглед на горепосочения изпълнителен лист, че е осъден да заплати сумите, както следва:главница в размер на 122 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 01.09.2025 г., която до момента е 4 042.31 лв. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 16 534 лв., включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси и разноски, включително и следващата се такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента е в размер на 7 276 лв., а така също присъединените публични и държавни вземания по чл.458 ГПК в полза на държавата.

В мотивите е посочено, че с поканата е връчена и сметка № 2000039287/27.01.2026 г. по проформа фактура в размер на 1 272 лв. с ДДС, в която са включени т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното производство, т.3 от ТТРЗЧСИ за извършване на 20 броя справки, т.4 от ТТРЗЧСИ за изплащане по пощата на 11 броя уведомления и книжа, т.5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на покана за доброволно изпълнение, т.9 от ТТРЗЧСИ 3 за налагане на 11 броя запори, т.10 от ТТРЗЧСИ за вписване на 2 бр.възбрани.

Горепосочената сметка е по чл.79 от ЗЧСИ и е в размер на 650.33 евро ( равностойност 1 271.93 лв.) със задължено лице „***“ООД.Налице е и позоваване на чл.79, ал.2 ГПК от ЧСИ, според която когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя се събират от длъжника.

Депозирана е молба вх.рег.№ 12254/10.02.2026 г. от П. Г. Т., лично и като представител на „***“ЕООД, в която е посочено, че е получил ПДИ по двете изпълнителни дела, като е направено искане да се изчисли към 11.02.2026 г. всички дължими суми и такси по горепосочените изпълнителни дела, които желае да заплати доброволно на тази дата.

Посочено е също така, че на 11.02.2026 г. общо дължимата сума е постъпила по банковата сметка.Изготвено е разпореждане за плащане на дата 13.02.2026 г.

Посочено е също така, че на 23.02.2026 г. е издадено разпореждане за приключване на дело, тъй като задължението е изцяло погасено, по изпълнителен лист № 4405, издаден на 03.12.2025 г., по ч.гр.д.№ 12474/2025 г. по описа на ВРС, въз основа на заповед за изпълнение № 4229/03.12.2025 г., включително всички такси и разноски към ЧСИ и на основание чл.433, ал.2 ГПК.

Неоснователно в двете жалби е посочено от длъжниците, че се възразява срещу определения размер на разноските, като прекомерни, като считат, че разноските за адвокатско възнаграждение са неправилно и погрешно изчислени, завишени и не са в съответствие с Тарифата, респективно не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.

Следва да се приеме, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е приложима и в изпълнителното производство по отношение на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, но в процесния случай в горепосочените две покани за доброволно изпълнение следва да се приеме, че не е посочено такова.

Според т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както е посочено, като в процесния случай е приложима б.“е“, според която за суми над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за 4 горницата над 100 000 лв.

Тази такса се събира само върху реално събраната сума, но е посочена от ЧСИ, с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист.

Според т.4. от Тарифата към този текст, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.

Паричното вземане включва главница в размер на 122 000 лв., законната лихва в размер на 4 042.31 лв., както и разноските по изпълнителния лист в общ размер на 8 440 лв. (сбор от сумите 2 440 лв. и 6 000 лв. ), т.е. това е сумата в размер на 134 482.31 лв., която следва да бъде събрана към този момент по изпълнителното дело.

При сравнителния анализ е видно, че разликата между разноските по съдебното (8 440 лв.) и по изпълнителното дело (7 276 лв.) възлизат на общо сумата от 15 716 лв., т.е. налице е разлика от 818 лв., но както се посочи, следва да се приеме, че тук са включени и авансовите такси в горепосочения размер, при което сумата надвишава посочената в поканите за доброволно изпълнение от 16 534 лв.

Т.е. следва да се направи извод, че при посочване на неолихвяема сума в размер на 16 534 лв. от страна на съдебния изпълнител не е включено адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на взискателя, за да може да се анализира приложението на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на същото, т.е. дали е налице прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото.То не е посочено и текстово в ПДИ.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени двата изпълнителни листа.

Адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство в посочения размер е включено в сметка за размер на дълга с изх.№ 04208/10.02.2026 г., но предмет на обжалване са горепосочените изпълнителни действия - разноските по изпълнението, обективирани в двете покани за доброволно изпълнени, изпратени до двамата длъжници, посочени по-горе.

В чл.10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа са посочени размерите на адвокатските възнаграждения за 5 процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, като за образуване на изпълнително дело е предвидено такова в размер на 200 лв., но в процесния случай, както се посочи, не се установява размер на адвокатско възнаграждение да е включен в сумата от 16 534 лв., спрямо което следва да се преценяват налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК.

С оглед на доводите на жалбоподателите, то в двете покани за доброволно изпълнение, посочени по-горе, не е посочен размер на присъединените публични държавни вземания по чл.458 ГПК в полза на държавата, поради което в тази част има само информативен, т.е. уведомяващ характер.

Техният размер е посочен по-късно в хода на изпълнителното производство.

Според чл.458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел той изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че жалбите са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№ 15898/16.02.2026 г., депозирана от П. Г. Т., ЕГН **********, адрес: с.***, ул.“***“№***, срещу за разноските по изпълнението по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, обективирани в съобщение изх.№ 41343/11.12.2025 г. - покана за доброволно изпълнение, по изп.д.№ 2025***0401855 по описа на ЧСИ Ц.Н., рег.№***, район на действие Окръжен съд - Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№ 15900/16.02.2026 г., депозирана от „***“ЕООД, ЕИК ***, управител П. Г. Т., ЕГН ********** и адрес:с.***, ул.“***“№***, срещу за разноските по изпълнението по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, обективирани в съобщение изх.№ 41342/11.12.2025 г. - покана за доброволно изпълнение, по изп.д.№ 2025***0401855 по описа на ЧСИ Ц.Н., рег.№ ***, район на действие Окръжен съд - Плевен.

6

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________