Определение № 2515 от 30.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2515 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502541 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Хоуалд индастриал системс“ЕАД против определение № 8568/28.07.2023г. по гр.д.№ 181 22/2022г. на ПдРС, ХV гр.с., с което е допълнено постановеното по същото дело определение № 5321/9.05.2023г. в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв.Г. П. В. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като искането за допълване на определение № 5321/09.05.2023г. в частта му за разноските не било направено от надлежна страна, а от адвокат, пълномощното за когото било оттеглено от ищ eца в първоинстанционното производство, а ищецът е депозирал олба за отказ о иска, с кято не поддържа искането си за присъждане на разноски по делото и не представя списък по чл.80 ГПК и в този смисъл по аргумент от чл.81 ГПК не следва да се присъждат разноски, които не са поискани . Излагат се и доводи за това, че адв.Г. В. е подвел клиентите си, като е завел дела за трудови възнаграждения без тяхно знание.

От адв.Г. В. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 18122/2022г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по подадена на 13.12.2022г. искова молба от С. Т. Т. чрез адв.Г. В. против „Хоуалд индастриал системс“ЕАД, с която са предявени искове за присъждане на трудово възвнаграждение за месеците септември и октомври 2022г. . С подаден от ответника отговор е представено преводно нареждане от 23.12.2022г. за изплащане на дължимото на ищеца трудово възнаграждение. В проведеното на 24.04.2023г. публично съдебно заседание адв.Г. В., в качеството му на пълномощник на С. Т. Т., е заявил, че оттегля иска поради извършеното в хода на делото плащане. Съдът обаче е констатирал, че той няма необходимото изрично пълномощно и поради това е отложил делото. На 05.05.2023г. по гр.д.№ 18122/2022г. на ПдРС, ХV гр.с. е подадена молба лично от ищеца, със заявен отказ от иска и оттегляне на пълномощното за адв.В.. С определение № 5321/09.05.2023г. производството по делото е 1 прекратено, без произнасяне по съдебните разноски. На 15.05.2023г. от адв.Г. В. е подадена молбата, по която е постановено обжалваното определение.

По въпроса относно дължимостта на присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на първо място следва да се отбележи, че, макар жалбоподателят да е платил дължимото на ищеца трудово възнаграждение доброволно, то това е станало в хода на делото. Без значение за дължимостта на съдебните разноски е обстоятелството, че плащането е извършено в срока за отговор на исковата молба. Като е забавил плащането на дължимите трудови възнаграждения за месеците септември и октомври 2022г. с повече от два месеца, работодателят е станал причина за завеждане на първоинстанционното дело и съответно и за направените разноски.

В случая тези разноски са само за адв.възнаграждение и то именно за такова за предоставена безплатна правна помощ. Това възнаграждение се дължи не на съответната страна, а директно на пълномощника й, в качеството му на адвокат, предоставил безплатна правна помощ. Този адвокат има право да претендира да му бъде определено възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА и след като пълномощното за него вече е било оттеглено. Оттеглянето на пълномощното би могло да има значение единствено за определяне на размера на възнаграждението. Ищецът е оттеглил пълномощното за адв.В. едновременно със заявения от него отказ от иска, т.е. след като пълномощникът й вече се е явил в първото по делото публично съдебно заседание и непосредствено преди приключване на производството по делото с прекратяването му. Определеното и присъдено с обжалваното определение адв.възнаграждение е дори под минимума по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се има предвид, че материалният интерес по делото е над 1000 лева. Ето защо, частната жалба ще следа да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Хоуалд индастриал системс“ЕАД частна жалба против определение № 8568/28.07.2023г. по гр.д.№ 18122/2022г. на ПдРС, ХV гр.с., с което е допълнено постановеното по същото дело определение № 5321/9.05.2023г. в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв.Г. П. В. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2