Решение № 1603 от 27.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1603 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100513242 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20154896/09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 34798/20 г. по описа на СРС, 165 състав, „БДЖ – П.п.“ ЕООД е осъден да заплати на А.И. М. – Д. сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпил на 09.08.2015 г. в 21:45 ч. в гр. Пловдив инцидент с влак МБВ 493, начална гара – София, крайна гара – Капъкуле, при придвижване на локомотив № 7032.6 за прикачване към вагон № 51522143018 – 1 от състава на влака, изразяващи се в причинени на ищцата фрактура на носните кости, неналожила оперативно лечение, контузия на главата, хематом на горен и долен клепач на лявото око, контузия на гръдния кош и корема и контузия на лявото коляно, стрес, цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.07.2020 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. С решението „БДЖ – П.п.“ ЕООД е осъден да заплати на А.И. М. – Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 185 лв., представляваща разноски по делото, съобразно уважения размер на иска, а на адв. М.Г. И. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 405 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по делото. Освен това А.И. М. – Д. е осъдена да заплати на „БДЖ – П.п.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

1

Постъпила е въззивна жалба от „БДЖ – П.п.“ ЕООД срещу решение № 20154896/09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 34798/20 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта му, в която предявеният иск е уважен. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно. Поддържа, че акт за злополука № 2/17.08.2020 г. е издаден 5 години след инцидента, поради което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е преклудиран. Твърди, че ПТП е настъпило на 09.08.2015 г. в 21:45 ч., а в епикриза с изх. № 46364/3257 е посочено, че ищцата е постъпила на 10.08.2015 г., поради което не може да се приеме за доказана причинната връзка между вредата и събитието. Поддържа, че присъденото обезщетение в размер на 2500 лв. е прекомерно и не отговоря на критерия за справедливост, като не е отчетено, че стационарното лечение е продължило само четири дни /от 10.08.2015 г. до 14.08.2015 г./, като е направена носна тампонада за 2 дни, а след свалянето й е преценено, че не се налага друго локално или оперативно лечение. Посочва, че от заключението на СМЕ се установява, че периодът на възстановяване на фрактурата на носните кости е бил до 30 дни, а за останалите контузии и хематоми – до 15 дни. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в частта му, в която искът е уважен, като вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от А.И. М. – Д.. В съдебно заседание процесуалният й представител оспорва въззивната жалба.

Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.

Постъпила е въззивна жалба и от А.И. М. – Д. срещу решение № 20154896/09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 34798/20 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта му, в която предявеният иск е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приложил занижен критерий при определяне на обезщетението, като не е съобразил периода на възстановяване, възрастта на пострадалата, обстоятелството, че получените травми са се отразили негативно на общото й здравословно състояние като цяло, както и преживяните от нея емоционални травми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да присъди още 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 50 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство. Претендира разноски. Процесуалният представител на въззивницата претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БДЖ – П.п.“ ЕООД, в който поддържа становището, че въззивната жалба от А.И. М. – Д. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като 2 обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 74 от Закона за железопътния транспорт.

Ищцата - А.И. М. – Д. твърди, че на 09.08.2015 г. по време на пътуване с пътнически влак № 493 по дестинция от гр. София до гр. Д.град на гара Пловдив претърпяла инцидент.

Твърди, че докато седяла на седалката си, се е получил силен тласък, и тя си ударила главата в предната седалка, при което й потекло кръв. Посочва, че от удара е получила травматични увреждания в областта на главата, като е била откарана в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр.

Пловдив, където е била приета на стационарно лечение в периода от 10.08.2015 г. до 14.08.2015 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от настъпил на 09.08.2015 г. в 21:45 ч. в гр. Пловдив инцидент с влак МБВ 493, при който е получила контузия в областта на главата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 31.07.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Процесуалният представител на ищцата претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът - „БДЖ – П.п.“ ЕООД оспорва иска по основание и размер. Твърди, че акт за злополука № 2/17.08.2020 г. е издаден пет години след процесния инцидент, настъпил на 09.08.2015 г., поради което не може да се приеме, че настъпилите болки и страдания са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата злополука. Поддържа, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост.

Поддържа, че твърдяните от ищцата увреждания не са доказани. Твърди, че не е доказана причинно – следствената връзка между издадените епикризи и медицински прегледи и процесния индидент от 09.08.2015 г. с влак № 493 по маршрут София – Д.град. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По делото не се спори между страните, а и от представения акт за злополука №

2/17.08.2020 г., издаден от „БДЖ – П.п.“ ЕООД, се установява, че пътничката А.И. М. – Д. във влак № 493 по маршрут- София – Д.град, на 09.08.2015 г. в 21:45 часа в гр. Пловдив е претърпяла травматично увреждане - при придвижване локомотив № 07032.6 за прикачване към влак 493 същият се удря във вагон № 51 52 214 3018 – 1 от състава на МБВ 493, като вследствие на удара пътничката е получила фрактура в областта на носа, и й е оказана спешна медицинска помощ.

От заключението на СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила съчетана травма на главата, тялото и крайниците, както следва: на главата – фрактура на носните кости /без данни за разместване и изкривяване на носната преграда/, контузия на главата, хематом на горния и долния клепач на лявото око; на тялото – контузия на гръдния кош и корема; на крайниците: контузия на лявото коляно. Била е хоспитализирана на 10.08.2015 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където е била консултирана с кардиолог, рентгенолог, ортопед, УНГ, невролог и неврохирург, като са й проведени апаратни и 3 лабораторни изследвания. Освен това й е било проведено и лечение с водно – солиеви вливания, аналгетици, антибиотици, витамини и антиеметици, с които е бил овладяна болката. При проведеното рентгеново изследване на лявото коляно, белия дроб и корем, както и ехографско изследване на коремната кухина, не са установени патологични отклонения. При консултацията с невролог и неврохирург е поставена диагноза контузия на главата и лицето, без данни за отпадна неврологична симптоматика. При УНГ – прегледа не е установено изкривяване на носната преграда, направена е носна тампонада за 2 дни и след свалянето й е преценено, че не са налага друго локално лечение. Хоспитализацията на ищцата е продължила 4 дни, като е била изписана в добро общо състояние, без оплаквания.

От заключението на СМЕ се установява, че получените от ищцата травматични увреждания са довели до болка с висок интензитет, която е била овладяна в хода на лечението в лечебното заведение или за 4 дни. Според заключението срока за възстановяване, който е до 30 дни, е било възможно да се появи отново умерена болка при по – резки движения на главата, тялото и крайниците. Съгласно медицинските критерии за пълното възстановяване от получените травматични увреждания за възрастовата група на ищцата са необходими до 30 дни - за фрактурата на носните кости, неусложнена с разместване и не наложила оперативно лечение, а само тампонада за 2 дни, и до 15 дни – за останалите контузии и хематоми, представляващи повърхностни травми. Тъй като по делото няма медицинска документация, обективираща евентуални усложнения на поставените диагнози или допълнително лечение, не се налага удължаване на срока на възстановяване.

Според заключението на СМЕ церебрастенията /мозъчна умора/ и централният вестибуларен синдром, диагностициран при ищцата, са характерна проява на застаряващия мозък при лицата над 65 г. възраст, като степента на клиничната им проява зависи от редица външни и вътрешни фактори – начин на живот, хранене, наследственост, остри или хронични нарушения на мозъчното кръвообращение, остри или хронични възпалителни процеси в мозъка и др. Травмата на мозъка, дори и при най – леката й форма, а именно – мозъчно сътресение /комоцио/, може да провокира по – ранна и по – късна церебрастения, особено на фона на атеросклеротични възрастови мозъчни промени, и тогава е налице посттравматична церебрастения. Според заключението на СМЕ твърдяната от ищцата „загуба на съзнание“ в анамнестичната част на епикризите от УМБАЛ „Александровска“ при процесния инцидент във влака не отговаря на медицинските факти, изложени в първата епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, в която са били диагностицирани всички процесни травматични увреждания на ищцата, и в която не е посочена каквато и да е мозъчна травма при консултите с невролог и неврохирург, поради което няма как проявите на церебрастения при ищцата да бъдат означени като посттравматични, доколкото контузията на главата при процесния инцидент, както и фрактурата на носните кости, не са довели до мозъчна травма.

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил процесния инцидент, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Г.П. Св. П. посочва, че на 09.08.2015 г. на гара Пловдив е управлявал дизелов локомотив и при скачването му с 4 международния бърз влак № 493 е станал инцидент – спирачката на дизеловия локомотив отказала при подхождането към международния влак, като последвал удар между локомотива и вагона. Заявява, че не му е известно дали при инцидента е имало пострадали пътници.