Решение № 259 от 04.11.2022, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. И., 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлияна В. Цонева Йорданова при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско дело № 20213310100890 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 във вр. с чл.496, ал.1 и чл.429, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.497, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и обратен иск по чл.219, ал.3 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 и т.4 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Постъпила е искова молба от А. Ф. Х., ЕГН-********** от с.А., обл.Силистренска, ул.“С.“ № 45, против „ЗД *******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1407, р-н Лозенец, бул.”*****” № 87, представлявано заедно от изпълнителни директори С. П. и ККР. КР., като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3600.00 (три хиляди и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки, страдания, неудобства), вследствие на ПТП, настъпило на 24.12.2016г. в с.Л., обл.Разградска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. (дата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането). Претендира за заплащане на направените деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал при посоченото ПТП, причинено от Г. Ф. М., ЕГН-**********, като водач на лек автомобил, който умишлено и неколкократно блъснал група лица, чакащи на автобусната спирка в центъра на с.Л., сред които и ищеца. Последният получил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като за виновното си поведение, представляващо престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.3 и т.9, предл.1 и предл.2 във вр. с чл.128, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, водачът бил осъден с влязло в сила на 27.09.2017г. споразумение по НОХД № 273/2017г. по описа на РС- И.. На 26.03.2020г. пострадалият ищец 1 предявил претенция за заплащане на обезщетение пред ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от виновния водач автомобил, но на 09.04.2020г. получил отговор, че няма основание за удовлетворяване на претенцията, тъй като не били представени документи, въз основа на които да бъде определен размера на вредите.

Ищецът твърди, че до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ не получил произнасяне по претенцията и с това обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело. Счита, че застрахователят носи обективна отговорност за пълно покриване на всички претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания, остра реакция на стрес и промяна в нормалния ритъм на живот, вследствие на причинените му пряко телесни увреждания, както и психически травми – след инцидента повече от месец чувствал силен стрес, раздразнителност и тревожност, вследствие на което имал нарушение на съня и главоболие.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „ЗД *******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”*****” № 87, представлявано заедно от изпълнителни директори С. П. и ККР. КР., действащи чрез упълномощен адв.А. И., преупълномощен от адв.М. Г., представя отговор, като оспорва размера на исковата претенция, която счита за прекомерна, неотговаряща на икономическата конюнктура и вредата. Приема, че обезщетение от 2 000.00 лева е съответно на претърпените от ищеца повърхностни травми, предвид определения му оздравителен период около две до три седмици и липсата на представени медицински документи за настъпили усложнения.

Противопоставя възражение за погасяване по давност на исковата претенция за главница и лихва. Заявява правен интерес за привличане като трето лицепомагач по делото – на Г. Ф. М., ЕГН-********** от с.Л., обл.Разградска, реализирал умишлено процесното ПТП, в пияно съС.ие и с оглед на регресната претенция по чл.500, ал.1, т.1 и т.4 от КЗ на изплатилия обезщетението застраховател против виновния водач. В тази връзка предявява срещу виновния водач обратен иск вх.№ 115/14.01.2022г., уточнен с молба вх.№ 312/08.02.2022г., като претендира регресно плащане на сумата от 3 600.00 (три хиляди и шестстотин) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. до датата на окончателното плащане и разноските по делото, в случай че застрахователят бъде осъден по прекия иск срещу него да заплати тези суми на увреденото лице.

Привлеченият и конституиран от съда, на основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач Г. Ф. М., ЕГН-********** от с.Л., обл.Разградска, не представя отговор по обратния иск. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва първоначалния и обратния иск, като счита, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия и пледира за частично уважаване на исковите претенции, съобразно преценката за справедливост и при отчитане на здравословните му проблеми.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Ответникът „ЗД *******” АДгр.С., ЕИК *********, е застраховател по сключен с Т. Г. Ф. от с.Л., обл.Разградска, като собственик на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди А4“, с рег.№ РР 7672 ВА, договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/02/***************, валидна от 00:00 часа на 2

10.04.2016г. до 23:59:59 часа на 09.04.2017г. (л.86 от делото).

На 24.12.2016г., Г. Ф. М., ЕГН-**********, от с.Л., обл.Разградска, управлявал посочения горе автомобил в същото село, като на автобусната спирка в центъра на селото, умишлено насочил превозното средство към множеството струпали се там лица, блъскайки ги неколкократно, при което причинил различни по вид телесни повреди – тежка, средни и леки на повече от едно лице, сред които и ищецът А. Ф. Х., причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради причинените хематоми по дясно бедро и подбедрица и кръвонасядане върху проекцията на последните три ребра от дясната страна – вътрешностранична към гръбна повърхност, като деянието е извършено по начин и със средство, опасни за живота на мнозина. За описаното деяние, представляващо умишлено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.9, пр.1 и пр.2 във вр. с чл.128, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, извършителят Г. Ф. М., ЕГН-********** е осъден условно на наказание „Лишаване от свобода“ по влязло в сила на 27.09.2017г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 273/2017г. по описа на РС-И..

Със същия съдебен акт е осъден и за това, че на въпросната дата е управлявал процесния лек автомобил „*****” с рег. № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,3 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 302/30.12.2016 година на експерт-химик в НТЛ при ОДМВР-Разград и последваща съдебномедицинска експертиза от 09.01.2017 година на МБАЛ гр.Разград – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Заключението вх.№ 2070 от 06.07.2022г. на назначената в настоящото производство съдебно-медицинска експертиза, изготвено по писмени данни и изследващо характера на причинените телесни увреждания, степента на настъпилите болки и страдания, оздравителния процес и наличието на неблагоприятни последици за здравето на пострадалия А. Ф. Х. (ищеца), като следствие и резултат на описаното горе ПТП от 24.12.2016г., потвърждава получените от последния наранявания, както следва: хематоми по дясно бедро и подбедрица и характерно кръвонасядане върху проекцията на последните три ребра от дясната страна – вътрешностранична към гръбна повърхност, които по своята медико-биологична характеристика са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

По отношение на механизма на причиняването им, експертизата констатира, че травмите са резултат от удари с/върху твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и и отговарят да са получени по начина, както съобщава самият пострадал при прегледа му на 27.12.2016г. – блъснат от лек автомобил в десните бедро и подбедрица, съчетано с удар от страничното огледало на автомобила, както и последвало приземяване на терена на дясна страна, вследствие на удара със страничното огледало.

Според експертното заключение, в своята съвкупност уврежданията са в причинно-следствена връзка с пътно-транспортния инцидент. Констатира, че непосредствено след получаване на травмите, пострадалият е изпитвал силна болка и страдание, които постепенно са отзвучали в срока на обратното развитие на хематомите – около 2 седмици. Вещото лице не е установило данни за провеждано лечение, различно от симптоматичното, както и за настъпили усложнения, предвид липсата на медицински документи в тази насока. Не констатира данни за неблагоприятни последици за физическото здраве на пострадалия.

3

При разпита в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че е малко вероятно уврежданията на пострадалия да са настъпили при самонараняване, като по своите характерни особености и локализацията им в дясната плоскост на подбедрица и бедро и дясна страна на гръдно-поясния отдел, отговаря да са причинени от блъскането с автомобила и удар от страничното огледало в гръдно-поясната област, с последвало падане, както е отразено и в заключението.

Свидетелите на ищцовата страна - З.С.М. и М.Г.М., двамата от гр.И., които са посещавали неколкократно дома на пострадалия непосредствено след инцидента, съобщават преките си впечатления за съС.ието на А. и другите пострадали от семейството му. Твърдят, че А. имал болки в краката и ребрата. Първоначално трудно се изправял, но постепенно се оправил. Между втората и третата седмица след инцидента продължавал да куца още, но след двадесетия ден се възстановил. Приемал лекарства за пиене. Както той, така и другите пострадали от семейството, изпитвали голям страх да не се повтори случката с Г.. Поради тази причина се притеснявали да излизат на улицата. А. се страхувал дори, когато види автомобил. Заради тези неприятни емоции били принудени да заминат да търсят препитание в чужбина, като дори там той и близките му избягвали от страх пътуването с автомобили.

Предпочитали да пътуват със самолет при идванията си в България.

На 26.03.2020г. пострадалият ищец предявил пред ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от виновния водач автомобил, претенция за заплащане на обезщетение в размер на исковата сума от 3 600.00 лева за претърпените от него неимуществени вреди - заведена щета № 2010009044 - ПТП от 24.12.2016г. Към Писмената застрахователна претенция били приложени: копие от одобреното от РС-И. споразумение по НОХД № 273/2017г. по описа на съда; копие от заключението на Съдебно-медицинската експертиза; съдебномедицинско удостоверение № 106/2016г. и справка за сключената застраховка „Гражданска отговорност“. На 09.04.2020г. било изпратено писмо от застрахователя до пострадалия, с указание за представяне на допълнителни документи, необходими за компетентното произнасяне по заведената щета, с предупреждение, че са от съществено значение за определяне размера на претърпените от пострадалия вреди, както и че до представянето на документите, претенцията няма да има развитие. Указано било представяне в оригинал или заверено копие на Авто-техническа експертиза; Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към него, и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В настоящото производство не са представени доказателства пострадалият да е изпълнил указанията на застрахователя, нито последният противопоставя възражение в този смисъл за непредставяне на поискани доказателства във връзка със застрахователната претенция (арг. от чл.106, ал.3 от КЗ). Ищецът твърди, неоспорено от ответника, че в срока по чл.496, ал.1 от КЗ - 3-месечен срок от предявяване застрахователната претенция, не е последвало плащане от страна на застрахователя, с което обосновава и правния си интерес от предявяване на претенцията за плащане пред съда.