Решение № 4799 от 13.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4799 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20241100508270 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 сл. ГПК.

Образувано е по жалби вх. № 09.05.2024 г. и жалба от 20.06.1014 г. на С. С. И..

В жалба от 09.05.2024 г. С. И. сочи, че въз основа на незаконосъобразно наложен запор на банковата й сметка е събрана сума в размер на 3097,42 лв., която е несеквестируема. Сумата е сбор от постъпили пенсии на жалбоподателката, която тя не е могла да изтегли поради продължителен болничен престой и лечение. Сумата е наредена от третото лице по сметка на ЧСИ преди на длъжника да се предостави възможност да изпълни доброволно, поради което не дължи разноски извън размера на главницата по дълга. Моли съда да отмени всички незаконно начислени разноски по изпълнителното дело. Моли съда да възстанови по банковата сметка на жалбоподателката незаконно запорираната сума, да спре изпълнението по делото и да определи размера на дължимите суми по изпълнителното дело, като заявява готовност да заплати първоночално 20% от стойността на задължението, а всеки следващ месец – по 10%. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.

В жалба от 20.06.2024 г. С. И. повтаря първоначално заявените оплаквания срещу запориране на сметка, по която получава пенсията си и поставянето й в риск да остане без средства за съществуване и лечение, да наеме дом и да закупи лекарства. Запорираната сума не съставлява спестяване тъй като жалбоподателката нямала воля в този смисъл. Следвало е да се отчете необходимостта със сумите по банковата сметка жалбоподателката да покрива разходите си за лечение. Повтарят се доводите за невъзможността поради влошено здравословно състояние сумата да бъде изтеглена. Моли съда да отмени разпореждане от 1

15.05.2024 г., с което се оставя без уважение молбата й за възстановяване на сумата от 3097,42 лв. Претендира разноски.

Взискателят не заявява становище по жалбата.

ЧСИ С. АН. излага мотиви за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20239190400713 е образувано по молба вх. № 16060/02.10.2023 г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу С. С. И.. Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 8555/2023 г. на СРС, 79 с-в, отразяващ осъждане на С. И. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумите: 1798,40 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 12.01.2022 г., ведно със законната лихва от 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, 237,39 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.02.2022 г. – 15.01.2023 г., 304,25 лв. – мораторна лихва за периода 15.02.2022 г. – 07.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 46,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 6488/2023 г. по чл. 417 ГПК. Със сезиращата молба взискателят е поискал съдебният изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника и да предприеме действие за събиране на сумите чрез налагане на запор върху банкови сметки, движими вещи, възбрана на недвижими имоти.

На 02.10.2023 г. е постановено образуване на изпълителното дело като наред с дължимостта на сумите по изпълнителния лист са прието като дължими от длъжника – 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 24 лв. такса за образуване на изпълнително дело, 12 лв. такса за зивършване на справка за имущество на длъжника, 12 лв. такса за изпращане на призовка за доброволно изпълнение, 18 лв. такса за налагане на запор, 2,60 лв. справка БНБ, 2,52 лв. пощенски разходи и 285,52 лв. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

На 11.10.2023 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, както и запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД. Поканата е получена от длъжника на 22.04.2024 г. В отговор третото задължено лице е отговорило на съдебния изпълнител, че запорът е наложен на наличните суми по сметката. Отбелязано е, че по посочената сметка постъпва пенсията на титуляра и запорът ще се изпълнява за горницата над минималната работна заплата.

На основание чл. 458 ГПК НАП е присъединена като взискател за неизплатено от длъжника публично задължение в размер на 400 лв.

На 19.10.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил указание до „Банка ДСК“ ЕАД по повод приложимостта на разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК. В писмото е отразено, че запорът следва да се изпълнява по отношение на суми, придобили характер на спестяване.

2

На 18.04.2024 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискала конституирането й като взискател на основание договор за продажба на вземания от 31.01.2024 г., поискано е извършване на справка за трудов договор и налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника.

На 22.04.2024 г. С. И. е подала заявление до ЧСИ Н. с искане за възстановяване на сумата в размер от 3087,42 лв. с твърдение същата да е несеквестируема. Възразила е срещу разноските по изпълнителното дело. Приложено е експертно решение на ТЕЛК от 12.12.2023 г. с отразяване на С. И. да е определена 76% нетрудоспособност с водеща диагноза „биполярно афективно разстройство“. Представена е епикриза от ЦПЗ „Проф. Н.

Шипковенски“ за осъществено болнично лечение в периода 19.02.-18.04.2024 г.

В писмо от 10.05.2024 г. „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че запорираната и преведена на ЧСИ сума представлява натрупана сума от пенсия, придобила характер на спестявания.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

Съдебният изпълнител пристъпва към налагане на запор на банкови сметки едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК посочва хипотезите, в които принудително изпълнение може да се насочи спрямо средства, получавани като пенсия при запазване на несеквестируемия минимум, определян текущо спрямо минималната работна заплата и членовете на семейството на длъжника, към които има алиментни задължения. В конкретния случай към 2023 г. минималната работна заплата е 780.00 лв. през 2023 г. и 933 лв. през 2024 г.

Същевременно законодателят позволява в хипотезата на чл. 446а, ал. 1 изпълнение да се насочи и срещу средства от пенсия, ако са постъпили по банковата сметка преди повече от месец преди налагането на запора.

Разпоредбата е приложима и в хипотезата, в която средствата постъпват след налагането на запора и за период от месец не биват изтеглени от титуляра на сметката. В този смисъл са и указанията, дадени в т. 13 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК по отношение на спестовния характер на средствата и възможността спрямо тях да се насочи принудително изплълнение, тъй като отпада защитата им на несеквестируемо имущество. Без значение в производството е по каква причина сумата е останала неизтеглена, дали се дължи на взето от длъжника решение към определен момент да не се възползва от посочената сума или същата да е останала налична по банкова сметка поради влошено здравословно състояние на длъжника, както се твърди в настоящия случай. От значение е, че несеквестируемостта се свързва с ограничение на насочването на принудително изпълнение доколкото получаваната сума от пенсия своевременно е послужила по предназначение – за задоволяване на текущи нужди.

В конкретния случай жалбоподателката не оспорва отразеното от третото 3 задължено лице обстоятелство за неосъществено от длъжника разпореждане на сумата в рамките на срока, за който се приема да е несеквестируема. Ето защо и предприетите действия от страна на съдебния изпълнител кореспондират на нормативно установените ограничения за ненасочване на изпълнение срещу несеквестируемо имущество.

Жалбите са неоснователни и в останалата част, в която се спиране и разсрочване на изпълнението, в който смисъл длъжника се позовава на разпоредбата на чл. 454 ГПК, доколкото по делото няма данни същото да е насочено срещу вещ.

По отношение на жалбата в частта, в която се възразява срещу прекомерност на определеното по делото юрисконсултско възнаграждение съдът взема предвид разпоредбата на чл. 27 от Наредба за правната помощ, съобразно която същото се определя в границите между 50 и 150 лв. за защита по изпълнителното дело. Определеното от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение е в посочения размер и не се явява прекомерно.

РЕШИ:

Оставя без уважение жалба вх. № 08572/09.05.2024 г. и жалба вх. № 10935/20.06.2024 г. на С. С. И., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ С. АН. по изпълнително дело № 202391904007313.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4