Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1460 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 756/2026
Вид
Определение № 1460
Подписан
27.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Ирина Петрова, Анна Ненова, Десислава Добрева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1460 гр. София, 27.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002900756 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. Т. в качеството й на встъпило третото лице помагач на „АБ Витра“ ООД, гр.София, срещу решение № 505 от 1410.2025г. по в.т.д.№ 418/2025г. на АС София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 614/2023г. на СГС за уважаване на предявените от А. Р. Б. искове по чл.74,ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество, проведено на 31.03.2023г. по т. 3 (обсъждане поведението на съдружника А. Б.); т. 4 (изключване на съдружника А. Б. при предпоставките на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ); т. 5 (освобождаване от длъжност на управителя Нигяр Адемова ); т. 6 – (избиране на Атанаска Бозова за управител на дружеството); т. 7 (приемане на решение в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 8, във вр. чл. 145 ТЗ за предявяване на иск срещу управителя Нигяр Адемова за причинени вреди на дружеството).

В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода, че исковете срещу решенията по т.5,т.6 и т.7 от дневния ред на събранието са допустими като предявени от активно легитимирана страна. Твърдението е, че не е налице връзка на обусловеност на тези решения от изключването на ищеца като съдружник, последвалите изключването му решения не са от организационен характер и не са обусловени от предхождащото решение за 1 изключване, нито са негова последица. Акцентира се, че ищецът не е управител на дружеството и не е налице „разширяване на правния му статус“ в смисъла, посочен в определението по ч.т.д.№ 1730/2023г. на 1 т.о. на ВКС, както и не е налице разгледаната в т.2 на ТР №1/2023г. на ОСТК на ВКС хипотеза. Подчертава се, че в неговите членствени права не е включено качеството „управител“ и евентуалното възстановяване в пълен обем на засегнатите от изключване права, не включва и това управителят да е същият, тъй като в корпоративните права на ищеца не е включено негово качество на управител. След приемане на решението за изключването му, то е породило незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и той няма право да гласува за следващите решения от дневния ред. С тези съображения е обосновано твърдението за недопустимост на обжалваното решение по произнасянето по иска по чл.74 ТЗ по последните три точки от дневния ред – за смяна на управителя и решение за търсене на отговорност на освободения.

Възразява се и срещу правилността на извода на апелативния съд, че общото събрание е свикано нередовно. Акцентира се, че при неизпълнение на задължението на управителя 138,ал.2 ТЗ - да свика общо събрание, когато е надлежно сезиран от съдружник, то правото на свикване преминава върху поискалия свикването, а с това върху него преминава и правото да определи дневния ред на събранието. Твърди се, че правомощието на Топалова да определи дневния ред на събранието от 31.03.2023г., чието свикване е поискала пред управителя, следва и от разпоредбите на чл.223 и чл.223а

ТЗ, предвиждащи възможност акционерите да инициират свикване на общо събрание на акционерното дружество. Касаторът счита, че на основание чл.138,ал.2, чл.139,ал.1 и при прилагане по аналогия на разпоредбите на чл.223, ал.2 и чл.223а, ал. ТЗ следва извод, че при свикване на общо събрание на ООД от съдружници, чието искане не е удовлетворено съобразно чл.138,ал.2 ТЗ, тези съдружници определят въпросите от дневния ред, които да включат в поканата за събранието. Наведени са и доводи за неправилност на преценката на апелативния съд, че атакуваните решения са материално незаконосъобразни с оглед отсъствието на изискуемите кворум и мнозинство по т.5.2 и т.5.3 от Дружествения договор за вземане на решение за изключване на ищеца, в хипотеза на освободен по негово искане друг съдружник и ненамален капитал с освободените дялове; неправилност на извода, че материалните предпоставки (нарушения) за изключване на ищеца не са били 2 налице. Посочва се, че след приемане на решението за изключването му, решението е породило незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и той няма право да гласува за следващите решения от дневния ред, поради което решенията законосъобразно са приети с гласовете на единствения съдружник - К. Т.. Искането е за обезсилване на въззивното решение в частта за уважаване на исковете срещу решенията по т.5,т.6 и т.7 от дневния ред на общото събрание от 31.03.2023г. и прекратяване като недопустимо на производството по тях, а по отношение на решението по т.4 от дневния ред, съдебният акт да бъде отменен, а искът - отхвърлен.

В изложението о чл.284,ал.3,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/При прекратяване на участието в дружество с ограничена отговорност от съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ от кой момент настъпва прекратяването?

2/ Кога трябва да се вземат необходимите решения от компетентността на общото събрание, свързани с напускането на съдружника - изменение на дружествения договор, намаляване на капитала, вземане на решение по отношение на дяловете на напусналия съдружник преди или след настъпване на момента на прекратяването?

3/ Ако тези решения трябва да се вземат след момента на прекратяването, дяловете на напусналия съдружник следва ли да се отчитат при формиране на изискуемите по закон и дружествен договор мнозинства? Ако трябва да се отчитат дяловете на напусналия съдружник, как може да се вземат решенията, изискващи единодушие, както и тези, за които дяловете на оставащите съдружници не формират необходимото мнозинство?

Твърдението е, че изводите на въззивната инстанция по тези въпроси са основани на становището, че дяловете на напусналия към момента на провеждането на процесното общо събрание съдружник Любка Пърпова, не принадлежат никому след напускането, но продължават да съставляват част от капитала, докато той не бъде намален или пък докато не бъдат поети от друг съдружник. Съответно, те участват при изчисление на формирания кворум и мнозинство. Това разрешение според касатора е в противоречие с решението по т.д.№ 500/2009г. на 2 т.о. и с решението по т.д.№ 926/2017г. на 1 т.о. В 3 разрез с тази практика според касатора в обжалваното решение САС е приел, че дяловете на напусналия съдружник, въпреки че не принадлежат никому, трябва да се отчитат при определяне на кворум и мнозинство и с това съставът практически приема, че тези решения никога не може и няма да бъдат взети, защото за тях е необходимо мнозинство, което не може да бъде постигнато.

4/ За да се приеме, че съдружник действа против интересите на дружеството, по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, следва ли той трайно да е извършвал такива действия, а именно повече от три пъти?, по който въпрос въззивният съд дал разрешение, че за да е налице такова нарушение, обосноваващо възможност за изключване на съдружника, следва той трайно, т.е. е повече от три пъти да е осъществил поведение, засягащо интересите на дружеството, докато в практиката на ВКС изискването на „трайно поведение“ се отнася само за хипотезите на изключване по чл.126,ал.3,т.1 и т.2 ТЗ, а в случая ищецът е изключен на основание чл.126,ал.3,т.3 ТЗ, по отношение на която хипотеза не се поставя изискване на „трайно поведение“. Позовава се на решението по т.д.№ 860/2010г. на 2 т.о.

5/ Начинът на гласуване на съдружник в общото събрание и поконкретно възпрепятстването на вземането на решение, което е изискуемо по закон, представлява ли основание за изключването на съдружник? С довода, че въззивният съд е приел, че начинът по който съдружникът гласува, за или против вземане на дадено решение обаче не може да представлява само по себе си действие против интересите на дружеството. Счита този извод в противоречие с решението по т.д.№ 48/2006г. и по гр.д.№ 972/2000г. на ВКС.

Поддържа, че съобразно практиката на ВКС, ако се касае за решение, което е свързано с конкретната дейност на дадено дружество и начина на осъществяване на стопанската му дейност, начинът на гласуване на съдружник в общото събрание не може да се приеме за действия против интересите на дружеството.

Същевременно обаче ако съдружник възпрепятства вземането на решение, изискуемо по закон, тогава това действие може да представлява действия против интересите на дружеството. Когато е налице законово изискване за промяна на капитала (както в случая - за намаляването на капитала), а съдружник възпрепятства вземането на това решение (в конкретния случай с оглед избягване на „реакция от кредиторите“'), то неговите действия са против интересите на дружество и представляват основание за изключване по чл. 126, 4 ал. 3, т. 3 ТЗ. Според касатора в обжалваното решение САС приема, че във всички случаи (независимо от характера на решението, чието вземане е възпрепятствано) гласуването на съдружника не може да представлява действие против интересите на дружеството.

6/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените от страните релевантни за спора доводи и възражения, като изложи мотиви кои от тях намира за неоснователни и защо? с позоваване на актове по чл.290 ГПК.

По първите три въпроса в евентуалност се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

При същата допълнителна предпоставка се иска допускане на обжалването по въпросите:

7/ В случай, че управителят на дружество с ограничена отговорност не е свикал общо събрание по искане на съдружник, може ли съдружникът при упражняване на правото си да свика общото събрание да определи сам дневния ред на общото събрание или следва да свика общо събрание само по въпросите, по които е било отправено преди това искане до управителя?

Според касатора изводите на САС за нередовно свикване на общото събрание на 31.03.2023г., съответно за основателност на предявените искове е обоснован с виждането, че съдружникът е обвързан от посоченото в искането, което е отправил преди това до управителя, като не може да включи други въпроси в дневния ред, о по въпроса няма съдебна практика на ВКС.

Същевременно се сочи, че въпросът е съществен, защото в практиката при спор между съдружник и управител често се стига до несвикване на общи събрания от управителя или свикването им с ограничен дневен ред, определен еднолично от управителя. Според обжалващата страна „по същия начин уредбата на свикване на общо събрание на ООД по инициатива на съдружниците е насочена към това да бъде дадена възможност на съдружниците да гласуват на общо събрание по въпроси от компетентността на общото събрание, когато управителят възпрепятства тази възможност, като не свиква общо събрание. Уредбата е насочена към това да се предотврати недопустима намеса на управителя в компетентността на

5 общото събрание чрез възпрепятстване на гласуването по въпроси от компетентността на общото събрание, които някой/и от съдружниците иска/т да бъдат подложени на гласуване. Законът по никакъв начин не ограничава възможността на свикващия ОС съдружник да формулира въпросите от дневния ред на събранието в изпратената до останалите съдружници покана, независимо от това дали в искането си към управителя по чл. 138, ал. 2 ТЗ е посочил същите или различни въпроси. След като е налице бездействие на управителя да изпълни задължението си по чл. 138, ал. 2 ТЗ и да свика ОС, съдружниците, поискали свикването, получават правото сами да свикат общо събрание и да определят дневния ред“.

8/ Изложени са доводи за недопустимост на въззивното решение по отношение на произнасянето по иска по чл.74 ТЗ по т.5,т.6 и т.7 от дневния ред.

Посочва се, че съдът е мотивирал изводите - изключването на А. Б. е пряко свързано с взетите след това решения, поради което и ако не се признае право на същия да ги оспорва, то при евентуална отмяна на изключването, защитата му няма да бъде осъществена ефективно и в пълнота“. Възразява, че с т. 2 на Тълкувателно решение 1/2020 от 31.05.2023г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, се признава активна легитимация на изключен съдружник да оспорва някои решения, взети от общо събрание на съдружниците след решението за неговото изключване, с цел защитата на изключения съдружник да бъде ефективна и в пълнота. Критерият, който следва да бъде налице според Тълкувателното решение, а и според константната съдебна практика след постановяване на същото, е наличието на обусловеност между решението за изключване и последвалите взети решения. Позовава се на решението по т.д.№ 136/2020г. на 2 т.о. и на определението по ч.т.д.№ 1730/2023г. на 1 т.о. на ВКС. Акцентира, че Б. е изключен поради действия против интересите на дружеството, а последващите приети решения касаят управителя, който няма качеството на съдружник и който с действията и бездействията е причинил вреда на дружеството. Акцентира, че последователната практика на ВКС приема, че изключен съдружник може да има активна легитимация да търси защита по чл.74 ТЗ дори когато се касае за взети решения след изключването му, но същите следва да имат организационен характер и да не била били взети ако съдружникът не беше изключен.