Решение № 166 от 17.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20213110112834 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43 срещу Д. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „М.“ **, с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, както следва: че ищецът е собственик на 306,33 кв.м. ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *********** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, целия с площ от 1838 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи: имоти ***********, както и че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *********** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи: имоти ***********, на основание пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.44 от 1996г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на гореописаните имоти, на основание пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.5 1 от ЗОС в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.44 от 1996г., действала от 01.06.1996г. до изменението й, обнародвано в ДВ, бр.101/2004г., а именно че общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината по закон. При одобряване на КК и КР процесният имот *********** бил индивидуализиран с площ от 5067 кв.м. и неустановен собственик и е актуван като публична общинска собственост по силата на АОС № ***********г., на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА и чл.61, ал.4 от ЗУТ. Процесният имот *********** бил образуван след отразяване на обект: „Пробив на бул. „С.“ от о.т. 49 до о.т.64 /от бул. „Я.Х.“ до бул. „А.М.“/. Ответницата била вписана като собственик на 1/6 ид.ч. и в двата имота, въз основа на влязло в сила и вписано в СВ Решение № ***********г. по гр.д. № ***********г. по описа на ВКС, II г.о.

Посоченото решение, постановено между други страни, не обвързвало Община Варна. Изложени са подробни твърдения за предвижданията относно процесните имоти по различните кадастрални и регулационни планове.

Твърди се проведено отчуждително производство на имоти или части от имоти, попадащи в проектното разрешение за пробив, сред които са и процесните два имота. След завършване на фактическия състав на отчуждителното производство между Община Варна като възложител и „И.Е.“ АД като изпълнител бил сключен договор за изпълнение на гореописания пробив. Със заявление от 31.08.2020г. ответницата отправила искане до Община Варна да бъде отписан от актовите книги за общинска собственост имот ***********, както и имот *********** като представила горепосоченото решение на ВКС, но искането й не било уважено. Сочи се, че процесните имоти попадат в паркова зона за обществено обслужване /ОПЗ/ съгласно ОГП от 1982г. Сочи се, че зелените площ за обществено ползване са публична общинска собственост.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се съставения АОС № ***********г. Твърди се, че нито държавата, нито общината са били собственици на ПИ *********** с площ от 5067 кв.м., нито на каквато и да е част от него, както и че по отношение на същия не е провеждана процедура по отчуждаване. Не се оспорва твърдението, че в КП от 1956г. на м. К. имотът е вписан с пл. № **** – „акациева гора“, в разписния лист – „държавно“, но оспорват твърдението, че имотът към 2 същата година е представлявал акациева гора и че собственик е била Държавата. Твърдят, че към 1956г. имотът е бил частен и е имал земеделски характер. Твърдят, че имотът е съществувал в границите си и към 1985г., поради което считат, че в КП от същата година, в който имотът не е отстранен, е налице грешка. Доколкото имотът не е бил нито държавна, нито общинска собственост, се сочи, че не са били налице пречки за придобиването му по давност. Сочи се, че в случая разпоредбата на пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е неприложима, както и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС. Оспорва се и че процесният имот попада в хипотезата на чл.61, ал.4 от ЗУТ. Оспорва се имотът да е бил земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Ответницата твърди, че ПИ *********** с площ от 5067 кв.м., идентичен с имот № *** по КВС на землище в., попадащ в обхвата на имот № **** по КП от 1956г. на м.

Крайбрежие, е принадлежал на нейните баба и дядо й. Х. А. и Д.И.А., които са го придобили по давност, тъй като са го закупили без надлежен документ за собственост от предходния му собственик – физическо лице в периода 1930-1933г. След това същите са дарили имота на родителите на ответницата на сватбата им през 1954г. без надлежен документ (нотариален акт). От същата година до 27.02.2002г., когато е починал бащата на ответницата Ц.Т.Ц., родителите й са владели имота и са го придобили по давност. След смъртта на бащата на ответницата тя и сестра й – й. К. Ц. придобили по наследство от него по 1/6 ид.ч. от имота, а майка им – Б.Д. Ц. – ½ ид.ч. по давност и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга си. Твърди се, че имотът е бил земеделски и се е използвал за земеделски нужди. В началото бил частично ограден с бодлива тел, която и била открадната, след което не бил заграждан, поради голямата му площ. Твърдо се, че имотът не е внасян в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация и прародителите и родителите на ответницата никога не се губили владението върху него.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от множеството събрани 3 писмени доказателства, че от Община Варна е реализиран строеж „Пробив на бул. „С.“ от О.Т.49 до О.Т. 65 (от бул. „Я.Х.“ до бул. „А.М.“) по плана за обществено обслужване, район „В.В.“, гр. Варна.

Представен от ищеца е Акт № ***********г. (л.280 от делото) за публична общинска собственост, съставен на 22.12.2016г. за поземлен имот с идентификатор *********** по КККК/2007г. с площ от 5067 кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“ с вписано правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМ и чл.61, ал.4 от ЗУТ.

Прието по делото е гр.д. № 8821/2014г. по описа на ВРС, с решението по което е отхвърлен иск на Д. Ц. Х. срещу нейната майка Б.Д. Ц. и нейната сестра й. К. Ц. с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *********** по КККР/2007г.с площ от 5067 кв.м., придобит по наследство от Ц.Т.Ц., придобит от него по давност в СИО с ответницата Б.Д. Ц. чрез осъществено давностно владение в периода 1954-2002г. С решение по гр.д. № ****г. е потвърдено решението на ВРС, но с Решение № ***********г. по гр.д. № ***********г. по описа на ВКС, II г.о. решенията на ВОС е отменено и е признато за установено по отношение на Б.Д. Ц. и й. К.

Ц., че Д. Ц. Х.е собственик на 1/6 ид.ч., придобита по давност и наследство, върху поземлен имот.

Съгласно представено удостоверение от ответника за граждански брак Ц.Т.Ц. и Б.Д. А. са сключили граждански брак на 10.07.1954г.

Видно от представените от ответника удостоверения за наследници Д.И.А. е починал на 02.10.1986г. и е оставил за наследници й. Х. А. /съпруга/ и Б.Д. Ц. /дъщеря/. й. Х. А. е починала на 13.04.1994г. и е оставила за наследник своята дъщеря Б.Д. Ц.. Ц.Т.Ц. е починал на 27.02.2002г. и е оставил за наследници съпруга – Б.Д. Ц. и две дъщери – й. Ц. К. и Д. Ц. Х.. Б.Д. Ц. е починала на 17.04.2018г. и е оставил за наследници своите дъщери й. Ц. К. и Д. Ц. Х..

Видно от писмо от 04.04.2022г., издадено от Държавен архив-Варна (л.330 от делото), заявление за членство и опис-декларации за внесени земи в ТКЗС, ДЗС и АПК-Варна и в. няма от Б.Д. Ц., Ц.Ц.Т., Д.И.А. и й. Х. А..

Видно от писмо от 28.03.2022г., издадено от ОСЗ-Варна (л.331 от делото), Б.Д. Ц., Ц.Ц.Т., Д.И.А. и й. Х. А. не фигурират като заявители в 4 регистъра на имотите и като собственици към КВС.

Съгласно писмо от 30.03.2022г. издадено от Министерство на земеделието, „Североизточно държавно предприятие“ ДП-Шумен, ТПДържавно горско стопанство гр. Варна (л. 332 от делото), ПИ с идентификатор *********** /стар № ***** по КВС землище в., № **** по КП/1956г. на м. „К.“/ не представлява горска територия нито по Горскостопански план от 2017г. на ТП ДГС Варна, нито по Лесоустройствените проекти от 2007г. и от 1985г., нито се съдържа информация, от която да е видно имотът да е залесяван от стопанството.

Съгласно писмо от 29.03.2022г. от Областна дирекция „Земеделие“Варна (л.334 от делото) ПИ с идентификатор *********** не е предаден по реда на чл.19 ЗСПЗЗ за стопанисване от Общината.

Съгласно удостоверение от 26.04.2022г., издадено от Областен управител на Област Варна (л.347 от делото), за ПИ с идентификатор *********** няма данни за отчуждаване, а съгласно удостоверение от 14.10.2022г. (л.384 от делото) няма данни за отчуждаване и за имот № **** по КП/1956г. на м. „К.“, № ***** по КВС землище в. и за имот с идентификатор *********** по КККР/2007г.

В писмо от 08.06.2022г., издадено от ОЗС-Варна (л.348 от делото), се сочи, че имот № ***** по КВС с площ от 5067 кв.м. не е предаден по реда на чл.19 ЗСПЗЗ за стопанисване от Общината. Към писмото е приложено копие от Решение № ***г. (л.349 от делото) за възстановяване право на собственост на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

„в.“, в което под № 15 е посочен имот № *****. В писмото е посочено е, че преписката е била образувана служебно и се съхранява само в електронния регистър на ОСЗ-Варна

Съгласно писмо от 11.04.2022г., издадено от Кмета на Община Варна (л.354 от делото), липсва информация за отчуждаване на процесния имот преди 1956г.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Т.Т. и двама свидетели на страната на ответницата – И.С. и З.И..

Съгласно показанията на св. Т., който е служител на Община Варна за 5 пробива на бул. „С.“ от бул. „Я.Х.“ до бул. „А.М.“ бил възложен проект през 2014г. Към този момент е действал ПУП и проектът предвиждал основно платно с паркинги, но през 2017г. част от ПУП-овете на имотите сбили изменени и от проекта отпаднали паркингите. След преработката на проекта били извършени отчуждителните процедури и било издадено разрешение за строеж, била открита строителна площадка и започнало строителството.

Преди да се открие строителната площадка и да се направи последната промяна в проекта, около 2017г., свидетелят заедно със свои колеги извършвали проверка на обекта и заварили един портал, метална ограда и метална врата, успоредна на бул. „Я.Х.“ по протежението на „П.М.В.В.“ и трасето било заградено. От другата страна на пробива към бул. „А.М. имало автоморги и терен, осеян с храсти, диворастящи дървета и трева.По-нататък имало дере.

Съгласно показанията на св. С. и св. И., които са познати на ответницата и на съпруга й, нейното семейство имало имот във в. до дерето, който бил около 5-6 декара. Имотът бил закупен от нейните баба и дядо по майчина линия, които го дарили на родителите й за сватбата им. Там родителите на ответницата сеели зеленчуци и обработвали имота, докато децата им били малки /тогава и св. С. за първи път го е посетил, когато е бил на 10-11 год./.

По това време имотът бил ограден с ограда от бетонни колове и бодлива тел.