Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260490 от 22.03.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 67/2020
Вид
Решение № 260490
Подписан
22.03.2021
В сила
23.04.2021
Състав
НИКОЛА ПЕТРОВ ЧОМПАЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.68 ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.265 ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.77 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.301 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 22.03.2021 г.

СГС,

VI-4 състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА

ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 67/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от „О.Н.“ ООД, с която са предявени срещу „Е.А.Т.“ ЕАД искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 09.04.2019 г. е сключил с ответника договор, по който е изпълнил строителни работи, които са приети с протокол от 15.04.2019 г. и са на стойност 7188,04 лв. по фактура N 560/15.04.2019 г. Отново по възложение на ответника ищецът е изпълнил работи на стойност от 12 643,20 лв. по фактура N 561/23.04.2019 г., на стойност 18 892,24 лв. по фактура N

586/10.09.2019 г., на стойност

11 045,38 лв. по фактура N

590/13.09.2019 г. и на стойност 8432,14 лв. по фактура N 592/17.09.2019 г. Тъй като ответникът не е платил в срок дължимото възнаграждение по фактурите, падежите на които са на 30.04.2019 г., 08.05.2019 г., 24.09.2019 г.,, 28.09.2019 г. и 02.10.2019 г., е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение в размер на уговорената неустойка от 2337,68 лв. неустойка и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД от 2346 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 58 201 лв. – главница по чл.266 ал.1 ЗЗД, сумата от 2346 лв. – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода до 31.12.2019 г., както и сумата от 2519,40 лв. – неустойка за забава за периода до 31.12.2019 г. С молба от 04.12.2021 г. ищецът е уточнил началния ден на забавата

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че не е настъпило уговореното между страните условие за изплащане на възнаграждение на изпълнителя, защото представените с исковата молба протоколи не са подписани от ответника, тъй като лицата Е.П. и В.Д.не са негови представители или служители, поради което извършените от тях действия не обвързват ответника. Освен това ищецът не е представил сертификати и протоколи, удостоверяващи качествено изпълнение в срок от 35 дни, а и не е подписан окончателен протокол.

Прави възражение за некачествено изпълнение по фактура N 590 на задължението за спиране на течове и влага през конструкцията, защото не са спрени течове между перон и междинна плоча, поради което ответникът е извършил допълнително инжектиране на цимент и смола на стойност 6000 лв. Налице е некачествено изпълнение и по отношение на работи по фактура N 592, защото не са спрени течовете по фугата между малкия тунел и блок 2, поради което ответникът допълнително и инжектирал гел на стойност 2580 лв. Ответникът не е получил приемателен протокол и количествени сметки или акт 19, поради което клаузата на чл.4.1.7.2 от договора не следва да се прилага, а с писмо от 30.10.2019 г. ответникът е уведомил ищеца за констатираните впоследствие недостатъци. Поради липса на точно изпълнение ищецът няма право на неустойка. Ищецът няма право на обезщетение по чл.86 ЗЗД, защото страните са уговорили неустойка по чл.5.1 от договора. Прави възражение за прихващане със сумата от 8580 лв. – стойност на направени разходи за допълнително инжектиране.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че фактура N 557/11.04.2019 г. е била издадена въз основа подписани от Х. Н. и В.Д.документи, а по нея е извършено плащане от ответника, поради което ответникът е признал, че Д. е негов служител, а писмо на ответника от 30.10.2019 г. е подписано от Д., от което се установява, че това лице е представител на ответника. Задължението на ищеца е да инжектира определено количество материал във фуги за спиране на течовете, а не извършване на краен строителен продукт, а вложеният от него материал е одобрен от ответника и от „Метрополитен“ ЕАД, което се потвърждава от кореспонденцията между ищеца и ответника. На 15.10.2019 г. с писмо са изпратени на ответника декларации за експлоатационни показатели на инжектирания материал. Възражение за качеството и количеството на инжектирания материал не са правени, а с писмо от 30.10.2019 г. ответникът е уведомил, че дейности по фактури N 590 и 592 са частично неуспешни и че са направени разходи за допълнително инжектиране, за което не са представени доказателства.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с довода, че исковата молба е нередовна.

Представен е договор от 09.04.2019 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да изпълни инжекционни работи на обект „Трета метролиния – Втори етап- Втора обособена позиция, а ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение.

Представени са декларация за експлоатационни показатели, информационен лист за безопасност,

Представен е протокол от 15.04.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 7188,04 лв.

Представена е фактура N 560/15.04.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 7188,04 лв.

Представен е протокол от 23.04.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 12 643,20 лв.

Представена е фактура N 561/23.04.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 12 643,20 лв.

Представен е протокол от 09.09.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 18 892,24 лв.

Представена е фактура N 586/10.09.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 18 892,24 лв.

Представен е протокол от 13.09.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 11 045,38 лв.

Представена е фактура N 590/13.09.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 11 045,38 лв.

Представен е протокол от 17.09.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 8432,14 лв.

Представена е фактура N 592/17.09.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 8432,14 лв.

Представено е писмо от 30.10.2019 г., в което се сочи от ответника, че е допуснато неточно изпълнение от ищеца, което е наложило да се извършат от ответника дейности за отстраняване, защото течовете не са спрени.

Представено е писмо на „Метрополитен“ ЕАД от 03.11.2020 г., с което „Обединение Метро строителство“ е уведомено за недостатъци по станция „Орлов мост“, описан в доклад на началник МС308 „Орлов мост“ от 27.10.2020 г.

Установява се от заключението на ССЕ, че за процесните фактури са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно, както и че са направени записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит.

Установява се от показанията на св. Н., който е изпълнявал при ответника длъжността „технически ръководител“, че във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор е завел група служители, които са инжектирали инжекционен гел и полиуретанова смола в пукнатини и дилатационни фуги за спиране на течове.

Тези работи са били изпълнени на метростанция „Театър София“, метростанция „Овча купел“ и метростанция „Орлов мост“ и е използвана инжекционна машина, а след изпълнението са били съставени протоколи за приемане на работата, които са подписани от името на ответника от лице на име В..

Установява се от показанията на св.Т., че работи във фирма „МЦ Баухеми“, която е доставила на ищеца материал за инжектиране, както и че е обучил работници на ищеца за работа с инжекционна помпа „МCI -700”.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Установи се от представения по делото договор от 09.04.2019 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да изпълни инжекционни работи на обект „Трета метролиния – Втори етап- Втора обособена позиция”, а ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение.

Вземането на изпълнителя за възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД е обусловено от изпълнението на възложените му по договора работи, а престацията следва да отговаря на уговореното в качествено и количествено отношение. В подкрепа на повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че е изпълнил задължението си и е изпълнил възложените от ответника работи са представени фактури с N-ра: 560/15.04.2019 г., 561/23.04.2019 г., 586/10.09.2019 г., 590/13.09.2019 г., 592/17.09.2019 г., в които се сочи, че изпълнените от ищеца работи са на стойност от общо 58 201 лв.

Доколкото всяка една от процесните фактури носи подписа на ответника и не е оспорена по реда на чл.193 ГПК, съдът намира за установено въз основа на фактурите, че описаните в тях работи са изпълнени от ищеца и приети от ответника. Фактурите, носещи подписа на ответника, притежават материална доказателствена сила за факта, че ответникът в качеството на възложител е приел изпълнените от ищеца работи.

Фактурата в качеството на частен документ, който носи подписа на възложителя, притежава доказателствена стойност не само за факта на възникнало между страните договорно правоотношение по договор за изработка, но и за факта на изпълнение на задължението на изпълнителя да извърши възложената работа. Подписаните от ответника фактури удостоверяват направеното от него признание на неизгоден факт – получаване на изработката, поради което могат да служат за доказването на този факт.

В чисто счетоводните функции на фактурата, основната е по удостоверяване на факта на изпълнение на дължимата престация, какъвто изричен реквизит се съдържа в подписаните от ответника фактури. Фактурата, която носи подписа на възложителя, притежава качеството на валидно доказателствено средство за изпълнението на задължението на изпълнителя, защото удостоверява писменото признание на получателя на престацията /възложителя/, имащо характер на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, издадена да служи на престиращия /изпълнител/ за доказване на факта, че възложената по договора изработка е изпълнена.

Oсвен това всяка от една от процесните фактури е издадена въз основа на протокол, в който се съдържа изричното изявление на ответника възложител, че е приел изпълнената от ищеца работа, и то без възражения - протоколи от 15.04.2019 г., 23.04.2019 г., 09.09.2019 г., 13.09.2019 г. и от 17.09.2019 г.

В подкрепа на доказателствения извод, че фактурираните работи са били реално изпълнени от ищеца и приети от ответника в качеството на възложител, е констатацията на в.лице по заключението на ССЕ, че за процесните фактурите са направени записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит. Тази фактическа констатация на в.лице е друг аргумент в подкрепа на извода, че ищецът е изпълнил по договора работи в размер на фактурираната стойност от общо 58 201 лв. Това е така, защото вписването на фактурите в счетоводните книги на ответника по същество представлява направено от него извънсъдебно признание на факта, че е получил изпълнение на дължимата от ищеца престация в размер на посочената във фактурите стойност. В този смисъл са решение № 172 от 13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 45 от 28.03.2014 г. по т.д. № 1882/2013 г.., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 53 от 12.09.2013 г. по т.д. № 74/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в които се съдържат разяснения относно доказателствената стойност на вписванията на издадените от изпълнителя фактури в счетоводните книги на възложителя.

Нормата на чл.68 ал.1, т.1 ЗДДС предвижда, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Подаването от ответника на справка декларация по ЗДДС и ползването от него на данъчен кредит не оставя място за друг доказателствен извод освен за този, че ответникът е получил изпълнение на възложените по договора работи.