Решение № 260039 от 22.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3093/2020
- Вид
- Решение № 260039
- Подписан
- 22.01.2021
- В сила
- 22.01.2021
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ЙОРДАНОВА СТАВРЕВА, НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ МЛАДЕНОВ, НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.215, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.София, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия:
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА при секретаря Светослава Матеева и прокурора Деян Маринов като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№3093/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С определение от 13.07.2020г. по Н.Ч.Д.№9206/2019г., СРС, НО, 94-ти с-в е определил едно общо най-тежко наказание спрямо осъдения И.Г.К. на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НПК по повод негова молба за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Съставът на районния съд е констатирал наличието на две кумулативни съвкупности като е определил общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ съответно за срок от по 3 /три/ и 2 /две/ години по всяка от съвкупностите, търпими при първоначален „строг“ режим. На осн. чл.59, ал.1 от НК първият съд е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан, а на осн. чл.25, ал.2 от НК и времето, през което е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ по някои от осъжданията. Съдът е оставил без уважение искането на осъдедения в частта относно включването във формираните съвкупности на осъждането му с Решение №258/19.06.2018г., постановено от Апелативен съд тракия /тричленен състав за тежки престъпления/.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от осъдения, в която се изразява недоволство срещу постановения акт в частта, с която не е приспаднато търпяното наказание „Лишаване от свобода“ в РГърция, както и предварителното задържане по две оправдателни присъди на СРС. Към жалбата са приложени постановление на СРП за приспадане сроковете на предварително задържане на осн. чл.59, ал.1 от НК и препис от присъда на СРС, НО, 110-ти с-в по НОХД№3941/2008г., с която К. е оправдан.
В закрито заседание от 15.09.2020г., произнасяйки се по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.341, ал.1, вр. чл.327 от НПК, СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал, че не са ангажирани достатъчно доказателства в процеса, с оглед на което е допуснал събирането на нови, а именно справка от ГДИН относно времето, през което лицето е било задържано по някои от делата, по които е осъден или е било с МНО „Домашен арест“, заверени преписи от СРС от всички влезли в сила присъди, по които К. е оправдан, заверен препис от Постановление на СРП от 28.02.2020г. по изп.пр.№П-817/2017г. по описа на СРП, бюлетини за съдимост, както и окончателният съдебен акт по НОХД№12261/2011г. по описа на СРС, НО, 94-ти с-в /Решение на СГС по ВНОХД№5100/2019г./.
Служебно назначеният от първата инстанция защитник на осъдения - адв.Т. - САК моли за уважаване на жалбата. Счита, че следва да групира и наказанията по изисканите оправдателни присъди. Доколкото наложеното на осъдения наказание в РГърция е изтърпяно, пледира да няма пречка за групирането му.
В съдебно заседание представителят на СГП приема жалбата за неоснователна, респ. намира първоинстанционния акт за правилен и законосъобразен. Прокуратурата възприематеза, че адекватно първоинстанционния съд не е групирал осъждането в РГърция, тъй като не е адаптирано с изискванията на специалния закон. Предвид това, моли определението да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд осъденият
К. посочва да няма претенции към групиране осъждането му в РГърция, но настоява за приспадане на времето, през което съм бил с мярка за неотклонение „Задържанеподстража“ или „Домашен арест“ по делата му в РБългария.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира следното:
Осъденият И.Г.К. е роден на ***г. в гр.Свищов, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ул.„*********, с висше образование, безработен, разведен, с ЕГН: **********.
Същият е осъждан с общо тринадесет влезли в сила към датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта, по два от които (по НОХД№11766/2005г. на СРС, НО, 5-ти с-в и по НАХД№1371/2007г. по описа на СРС, НО, 95-ти с-в е освободен от накаателна отговорност с приложение на чл.78а от НК), както следва:
1. С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №12548/2006г., по описа на СРС, НО, 95-ти с-в, влязло в законна сила на 17.10.2007г., К. е осъден за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено от него на 19.02.2002г., като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/;
2.
С присъда по НОХД №1856/2008г., по описа на СРС, НО, 7-ми състав, влязла в законна сила на 04.06.2008г.,
К. е осъден за престъпление по чл.346б, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено от него на 08.10.2007г., като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/;
3.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД№11268/2008г., по описа на СРС, НО, 99-ти с-в, влязло в законна сила на 05.11.2008г.,
К. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено от него на 01.08.2008г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца и 1 /един/ ден, търпимо при първоначабев „общ“ режим. На осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното задържане на осъдения, считано от 04.08.2008г. до 05.11.2008г.;
4.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД№16202/2007г., по описа на СРС, НО, 112-ти с-в, влязло в законна сила на 24.11.2008г.,,
К. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено от него на 13.05.2007г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. На осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което лицето е било с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за времето от 19.05.2007г. до 29.05.2007г.;
5.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД№6925/2005г., по описа на СРС, НО, 8-ми с-в, влязло в законна сила на 06.02.2009г., К. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено от него на 10.11.2003г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ месеца, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години;
6.
С присъда, постановена по НОХД №3555/2006г. по описа на СГС, НО, 15-ти с-в, изм. с решение на САС, влязла в законна сила на 16.02.2009г., К. е осъден за престъпление, по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1 от НК, извършено от него на 29.04.2005г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години;
7.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД
№709/2009г., по описа на СРС,
НО, 20-ти с-в, влязло в законна сила на 25.06.2009г., К. е осъден за престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено от него на 12.04.2008г., като му е наложено наказание „Пробация” с приложение на първите две задължителни пробационни мерки за срок от по 6 /шест/ месеца. На осн. чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което лицето е било с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 25.04.2008г. до 25.06.2009г.;
8.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД
№13148/2007г., по описа на
СРС, НО, 97-ми с-в, в сила от 20.07.2009г., К. е осъден за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 24.01.2006г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години;
9.
Въз основа на определение от 09.09.2009г. по НОХД №2233/2007г., по описа на СРС, НО, 104-ти с-в, в сила от същата дата, К. е осъден за деяние по чл.215, ал.1 от НК, довършено на 08.12.2005г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години;
10.
Със съдебен акт в сила от 11.12.2019г. по НОХД №19558/2019г. по описа на СРС, НО, 112-ти с-в, К. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, извършено на 08.09.2015г. като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 1 /един/ месец, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На осн. чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК е приспаднато времето, през което лицето е било фактически задържано със заповед по ЗМВР на 24.09.2019г.;
11.
С присъда по НОХД №12261/2011г., по описа на СРС, НО, 94-ти с-в, потвърдена с решение на СГС от 07.05.2017г., К. е осъден за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено от него на 07.10.2010г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На осн. чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което лицето е било задържано или било с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Съдът е извършил групиране на постановените до момента присъди като е определил едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години, което на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение. С решение от 08.07.2019г., състав на ВКС е оставил без уважние искането на осъдения завъзобновяване като е изпратил делото на САС за произнасяне по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. С решение от 28.11.2019г. на САС, въззивното решение на СГС, с което присъдата е потвърдена е отменено по реда на възобновяването като делото е върнато за разглеждане от нов въззивен съдебен състав. С решение на СГС, НО, 9-ти възз. с-в, в сила от 17.02.2020г., първоинстанционната присъда е изменена в частта относно основанието за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ като е потвърдена в останалата й част;
Въз основа на Решение №285/19.06.2018г., постановено от Апелативен съд Тракия /тричленен състав за тежки престъпления/ К. е осъден за престъпление по чл.30, § 16, т.„а” и чл.10 и чл.11 от закон 4251/2014г. /трафик на незаконни емигранти в условията на множество престъпления/, извършено на 05.12.2015г., на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 50
/петдесет/ години, със срок на ефективно изтърпяване – 10
/десет/ години. От наложеното наказание осъденият е изтърпял 3 /три/ години, 3 /три/ месеца и 11 /единадесет/ дни като е освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата с приложение на следните мерки - да живее на посочен адрес на територията на РГърция и да се явява на всеки първи пет дни на всеки месец в полицейското управление по адреса на местоживеене, където да се съставя съответния протокол за явяване, за срок, съвпадащ с остатъка от присъдата му, считано от датата на неговото освобождаване, които му задължения са нарушени заради предаването му на българските власти въз основа на ЕЗА.
Видно от изисканите от въззивния съдебен състав писмени доказателства:
С присъда по НОХД№6857/2003г. описа на СРС от 02.12.2004г., в сила от 17.12.2004г., К. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, посочено да е извършено на 11.09.2002г.
С присъда по НОХД№335/2004г. описа на СРС, НО, 21-ви с-в в сила от 27.06.2006г. /след решения на СГС и ВКС/, К. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, посочено да е извършено на 26.08.2002г.
С присъда по НОХД№12254/2003г. описа на СРС, НО, 100-тен с-в в сила от 08.05.2007г. К. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, посочено да е довършено на 04.08.2002г.
С присъда по НОХД№12963/2004г. описа на СРС, НО, 4-ти с-в в сила от 06.12.2007г., К. е признат за невиновен по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, посочено да е извършено на 23.10.2003г.