Решение № 134 от 23.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА КОЛЕВА

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500112 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.251 от ГПК.

В молба с вх.№2380/08.03.2023г. М. Д. О.(чрез адв.К. Т. от ВТАК) твърди, че след запознаване с Решение№104/06.03.2023г. по в.гр.дело№112/2023г. на ВТОС за него оставали неясни спорни по делото факти и обстоятелства, за което моли съда да даде тълкуване на решението в следната светлина: 1.)кой субект(държавен или частен) на правосъдие, правораздаване, правоприлагане, правоизпълнение и пр. е компетентен, съгласно позитивното приложимо българско право да вдигне наложния запор на разкритата на името на М. Д. О. банкова сметка в „Банка ДСК“ЕАД или да изпрати уведомление/съобщение и пр. с указание за теглене, превеждане, получаване(все действия по разпореждане) на наличните, така и на постъпилите или постъпващите парични средства по процесната сметка при третото лице(банка)? 2.)възможно ли е банката по свой почин да вдигне наложения запор, след като е запозната и запознавана многократно(с електронни съобщения, искови молби, съобщения и др. - всичките все след влизането му в законна сила) със съдържанието/текста на Определение№186/31.01.2022г. по ч.гр.дело№552/2021г. на ВТРС? 3.)какви валидни правни действия/бездействия е следвало и следва да извърши ЧСИ във връзка преграждащия изпълнението ефект на Определение№186/31.01.2022г. по ч.гр.дело№552/2021г. на ВТРС? 4.)какви вреди следва да доказва М. Д. О., освен тези за които е noискал законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата претенция?

В срока за отговор по реда на чл.251 ал.3 от ГПК, ЧСИ И. Б. Ц. не взема становище по направените искания.

1

Съдът, след като разгледа и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.гр.дело№ 112/2023г. на ВТОС е образувано по жалба, депозирана от М. Д. О.(чрез адв.Kирил Г.Т. от ВТАК) против Решение№62/11.01.2023г. по гр.дело№2172/2022г. на ВТРС, с koeто е отхвърлен иск на деликтно основание с правна квалификация чл.441 ал.1 от ГПК ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД, а така и не са присъдени сторените разноски основание чл.81 ввр. чл.78 ал.1 от ГПК - за определяне на справедливо адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ввр. ал.1 т.3 и чл.36 ал.1 от ЗАдв. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не бил изпълнил задължението си, съгласно материалния и процесуалния закон и постановил порочен съдебен акт.

С Решение№104/06.03.2023г.(необжалваемо) по в.гр.дело№112/2023г. ВТОС e потвърдил Решение№62/11.01.2023г. постановено по гр.дело№2172/2022г. на ВТРС и е осъдил М. Д. О. да заплати на адв.Ю. М.М. от ВТАК сумата 400 .00лв., представляваща разноски(адвокатско възнаграждение) за осъществено процесуално представителство по в.гр.дело№112/2023г. на ВТОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата от 08.03.2023г. в частта за тълкуване на решението на съда е подадена след изготвяне на Решение№104/06.03.2023г.(необжалваемо) постановено по в.гр.дело№112/2023 на ВТОС.

Тълкуването на съдебното решение се дава от съда, който го постановил съгласно чл.251 ал.1 от ГПК. Искането за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничено със срок, като единственото условие за допустимостта му е решението да не е изпълнено. В случая, безспорно решението, чието тълкуване се иска не е изпълнено, няма никакви данни за това, нито твърдения на страните в този смисъл. Така същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.251 ал.1 от ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно, т.е. когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства и доводи. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. Ако се иска признаването на нови факти, излиза се вън от рамките на тълкуването, защото те могат да бъдат предмет на отделен установителен иск, ако законът допуска признаването на конкретните факти с такъв иск.

Недопустимо е чрез искане за тълкуване на съдебно решение да се пререши правния спор. Съдът намира, че по реда на тълкуването не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влязлото в сила съдебно решение. Също така не могат да се дават разяснения и препоръки как да бъде изпълнено влязлото в сила решение.

В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в мотивационната част на решението. Доводите в молба по реда на чл.251 от ГПК по същество имат бланкетен характер, a отговорите на поставените въпроси от страна на молителя следва да 2 преповторят общоизвестни законови положения и разяснения от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. ОСГТК - ВКС, като същите са и обсъдени от въззивния състав в мотивите на решението: 1.)Частният съдебен изпълнител извършва следните основни действия: принудително събиране на парични вземания; -по възлагане на органите, компетентни да установят публични вземания, принудително събиране на публични държавни вземания; принудително въвежда във владение на недвижими имоти и предава движими вещи; -осъществява принуда срещу осъдените да изпълнят определено действие или бездействие; -други действия на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ; 2.)Запорът върху банковата сметка представлява принудително действие от страна на съдебен изпълнител, което цели ограничаване на правото ви да оперирате свободно с наличните средства в сметката си. Запорът се налага при изрично искане на взискател при образувано изп.дело. С него се обезпечава вземането на взискателя срещу длъжника, за да може той да се удовлетвори от средствата, които постъпват или са в сметката на длъжника;

3.)Определението за спиране по чл.420 от ГПК по същността си има защитна, обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на едно несъществуващо вземане. Този обезпечителен характер на мярката(спиране изпълнението на невлязлата в сила заповед по чл.417 от ГПК) обуславя и незабавния преграждащ ефект на определението по чл.420 от ГПК за развитието на започналия изпълнителен процес, независимо от предвидената обжалваемост на това определение акта с частна жалба – чл.420 ал.3 от ГПК.

Съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на разпореждането на съда и да преустанови всички изпълнителни действия насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т.ч. – да не извършва продан на движими и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя постъпили по делото суми от запори или други плащания. През периода на действие на забраната изпълнителният орган няма право и не е длъжен да извършва принудителни изпълнителни действия, а извършените въпреки нея следва да се счетат за опорочени. Отделно от това, спирането не пречи да се извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквито са запорът или възбраната - по аргумент от чл.391 ал.5 от ГПК, чл.428 ал.2 изр.II от ГПК, чл.449 от ГПК(проф. д-р Ж.Сталев, „Българско ГПП” VI изд. - стр.706 и сл., „Бълг.ГПП” IX изд. - стр.979-980 и сл.);

4.)Съгласно чл.441 от ГПК ЧСИ отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени на длъжника в изпълнителното производство от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Налице е аналогия между чл.45 от ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ. Тази отговорност по своята същност представлява отговорност за вреди от непозволено увреждане. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние - процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес, извършено от ответницата в качеството и на ЧСИ; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина на ЧСИ и причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и причинените вреди. В закона е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В това производство в тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответницата-ЧСИ - да обори установената в чл.45 от ЗЗД законна презумпция за вината.

В случая не е конкретно посочена н еяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите, което и да представлява основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на 3 съда. Волята на съда е ясно изразена и няма противоречия между мотиви и диспозитив, поради което и следва да се отхвърли искането за тълкуване, като неоснователно.

Според чл.251 ал.5 от ГПК р ешението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. Съобразно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00лв. - за граждански дела, и до 20000.00лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост и проверката за допустимост на касационното обжалване се извършва към момента на подаването на касационната жалба. Поради това и решението по тълкуването не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл.251 ал.5 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата с вх.№2380/08.03.2023г. на М. Д. О. с ЕГН6910051504, с постоянен адрес: гр.Елена ул.“Чуката“№15, за официално тълкуване на Решение№104/06.03.2023г. по в.гр.дело№112/2023г. на ВТОС , относно: 1.)кой субект(държавен или частен) на правосъдие, правораздаване, правоприлагане, правоизпълнение и пр. е компетентен, съгласно позитивното приложимо българско право да вдигне наложния запор на разкритата на името на М. Д. О. банкова сметка в „Банка ДСК“ЕАД или да изпрати уведомление/съобщение и пр. с указание за теглене, превеждане, получаване(все действия по разпореждане) на наличните, така и на постъпилите или постъпващите парични средства по процесната сметка при третото лице(банка)? 2.)възможно ли е банката по свой почин да вдигне наложения запор, след като е запозната и запознавана многократно(с електронни съобщения, искови молби, съобщения и др. - всичките все след влизането му в законна сила) със съдържанието/текста на Определение№186/31.01.2022г. по ч.гр.дело№552/2021г. на ВТРС? 3.)какви валидни правни действия/бездействия е следвало и следва да извърши ЧСИ във връзка преграждащия изпълнението ефект на Определение№186/31.01.2022г. по ч.гр.дело№552/2021г. на ВТРС? 4.)какви вреди следва да доказва М. Д. О., освен тези за които е noискал законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата претенция?

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4