Решение № 82 от 17.11.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Луковит, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20254320200153 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена от И. А. И., ЕГН **********, с адрес: [заличен адрес по GDPR, чрез адвокат Х. Н. от ЛАК, срещу Наказателно постановление № ***, издадено от инж. И.П.С. – Директор на Регионална Дирекция по горите гр. Л.ч, с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН за нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите е наложено административно наказание по чл. 266, ал. 1, предл. 1 - во ЗГ - глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева и за нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите е наложено административно наказание по чл. 266, ал. 1, предл. 1 - во ЗГ - глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.

В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и моли съда да бъде отменено. Твърди се, че не е извършено нарушение на посочените по горе разпоредби от Закона за горите. Твърди се, че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на материалния закон и процесуални правила като незаконосъобразно е отказано прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Незаконосъобразно са посочени като отегчаващи вината обстоятелства наличието на двадесет и пет броя предходни нарушения по ЗГ в периода 17.03.2013г. – 10.10.2026г. Твърди се, че за сочените нарушения отдавна е изтекъл давностния срок, поради което не могат да се вменяват сочените обстоятелства.

Сочи се, че при налагане на санкцията от АНО не е взета предвид правната квалификация приета от прокурора, а именно по чл. 135, ал. 6, вр. с ал. 1 НК, който е прекратил ДП № 284/2024г. по описа на РУ – Луковит, въз основа на чийто акт е издадено процесното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят И. А. И., се представлява от адв. Х. Н. от АК Л.ч, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в проведеното заседание по същество. Навеждат се доводи, че атакуваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Административнонаказващия орган Директор на Регионална Дирекция по горите гр.

Л.ч в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ц. П. Й..

1

Поддържа становището за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. По съществото на спора сочи, че е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на административно нарушение, неговият извършител и вината му. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски в размер на 150,00 лева за юрк. възнаграждение.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14 дневен срок от лице, имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е започнало на 07.11.2024 г. със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 5****/, за това, че на дата 23.10.2024 г. в 19. 00 часа, в землището на с. [заличен адрес по GDPR частна горска територия, е извършена сеч на 1,2 пр. куб. метра дърва за огрев от благун и цер, немаркирани с контролна горска марка и без издадено разрешително за сеч. Сечта била извършена с бензиномоторен трион "RAIDER" с Art №075105.

Нарушението е извършено на територията на РДГ-Л.ч, а именно: в землището на с.

[заличен адрес по GDPR частна горска територия.

Актът е съставен от подписалия се актосъставител – Ц. Д. П. и в присъствието на свидетелите П. П. К. и Й. Л. Й., от които първите двама служители на РДГ – Л.ч, а третият ДГС – Л.

Актът е подписан от нарушителя, като същият е получил и препис от него.

С мотивирана писмена резолюция от 12.12.2024г. на Директора на РДГ – Л.ч административнонаказателното производство по издаденият АУАН е прекратено на осн. чл.

54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. Образувано е било ДП № ****а престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. с ал. 1 НК, което с постановление на наблюдаващият прокурор от 24.03.2025г. е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № *** на директора на Регионална дирекция по горите гр. Л.ч, с което за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите е наложено административно глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева и за нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.

В издаденото НП е възприета същата фактическа обстановка, както и в съставения АУАН.

При обжалване на НП пред РС - Луковит са допуснати до разпит актосъставителят и свидетелите, посочени в АУАН. Въз основа на така събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите Ц. Д. П. актосъставител и свидетелите П. П. К. и Л. Й. Л. се формира изводът, че на посочената в АУАН дата е съставен актът в присъствие на жалбоподателя нарушител за това, че на дата 23.10.2024 г. в 19:00 часа, в землището на с.

[заличен адрес по GDPR частна горска територия било установено, че жалбоподателят е извършил сеч на 1,2 пр. куб. метра дърва за огрев от благун и цер, немаркирани с контролна горска марка и без издадено разрешително за такава. Сечта била извършена с бензиномоторен трион "RAIDER" с Art №075105.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение 2 на разпоредбите на НПК.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.

Данните, в приложените по делото писмени материали сочат, че обжалваното постановление е било връчено на жалбоподателя на датата 09.05.2025г. Жалбата против същото (според отразените в нея входящ номер и дата) е постъпила в РДГ – Л.ч на 22.05.2025г., а в Районен съд Луковит на 28.05.2025 година, в рамките на определения с чл.

59 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него.

С оглед на изложеното по-горе и поради обстоятелството, че жалбата е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения:

От приложените по делото писмени доказателства и от разпита на свидетелите в съдебното заседание, безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан с Наказателно постановление № *** Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, нарушението, което се вменява на жалбоподателя се изразява в това, че на дата 23.10.2024 г. в 19:00 часа, в землището на с. [заличен адрес по GDPR частна горска територия било установено, че жалбоподателят е извършил сеч на 1,2 пр. куб. метра дърва за огрев от благун и цер, немаркирани с контролна горска марка и без издадено разрешително за такава.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя от тази на акта за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той следва да бъде съобразен с определени изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН, между които е и това да съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било осъществено. Актът отговаря на изискванията не само за датата и мястото, на които нарушението е било извършено (и установено), но и в какво точно се е изразило то.

Наличието на същото може да се приеме за безспорно от фактическа страна, тъй като по него е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан.

От свидетелските показания на П. П. К. и Ц. Д. П. /актосъставител/ - служители на РДГ – Л.ч; Л. Й. Л. – служител на ДГС – Л.и Д. Й. Д. – служител на РУ – Луковит се установи, че на 23.10.2024г. тримата горски инспектори били на работа на територията на Община Луковит и извършвали проверка във връзка със зачестили нарушения в землището на с. Д.. Междувременно около 18:00 часа в землището на с. Д. чули звук от режещ моторен трион. Доближили се на много близко разстояние /от 10 – 20 метра/ до мястото, от където се чувал звука, слезли от колата и започнали да наблюдават. Те възприели жалбоподателя, който режел и разкроявал дървесина с моторният трион. С жалбоподателя имало и жена, за която по – късно разбрали, че съжителства с него, и която товарела дървата на каруцата.

Двамата били сами на мястото като имали кон и каруца. Времето било сухо, а сечта се извършвала в леко стръмна долчина. Горските служители се свързали с кварталният на с. Д. и го помолили за съдействие за да закарат каруцата с дървесината в гр. Луковит. Докато чакали жалбоподателя и жена му да натоварят дървесината направили справка в системата на ИАГ по GPS координати /установени със служебно устройство/ за мястото, където се извършвала сечта и установили, че няма издадено позволително за сеч. GPS координатите на мястото, номера на имота, отдела и подотдела били установени от инспектор П. К. със служебно устройство. Установено било, че имота бил частна горска територия и бил на границата със с. Т.. След като жалбоподателя приключил със сечта, каруцата била натоварена и двамата с жена си тръгнали, на около 20 метра от мястото били спрени.

Горските инспектори се представили и поискали документи за самоличност. Жалбоподателя не представил лична карта, но бил познат на служителите. Пристигайки на място кварталният св. Д. потвърдил вече установената самоличност на жалбоподателя. Горските инспектори измерили с ролетка натоварената на каруцата дървесина като установили, че 3 същата е 1,2 кубика пространствени дърва за огрев от благун и цер с дължина по един метър /прясно отсечена и сурова/. След установяване на нарушението св. Ц. П. съставил АУАН на жалбоподателя, с който иззел един брой бензиномоторен трион марка „Райдер“, с art № 0751105 със шина и верига, без фабричен номер, предаден за съхранение в склада на РДГ Л.ч. Жалбоподателя подписал АУАН без възражения и получил препис от него. Освен жалбоподателя и жена му на мястото не е имало други лица. Дървесината не е била иззета, поради невъзможност да бъде извозена. Направен бил опит каруцата с дървесината да бъде теглена до гр. Луковит, но дървата тежали и затова били разтоварени на мястото. Била иззета каруцата с амунициите, оставени в базата за съхранение за конфискувани материали в Разсадника в гр. Луковит.

Жалбоподателя заявява, че въпросният ден бил в град К., когато жената, с която съжителства на семейни начала го информирала по телефона, че коня им паднал в стърките.

Твърди, че докато бил в К. негов роднина на име К. /непълнолетен/ отишъл за дърва с жена му и коня си закачил крака и паднал. След обаждането от жена му той се прибрал от К. и пеша отишъл до указаното място. Там заварил каруцата натоварена с дърва. Твърди, че не бил възприел дали дървесината, която е била натоварена на каруцата била рязана. От жена си и К. бил уведомен, че дърветата били гътнати. Твърди, че въпросното лице К. е работило с резачката и оспорва наблюдението на горските служители като посочва, че мястото било в дол. Жалбоподателя само вдигнал коня и го подкарал, а въпросният К. бил избягал още преди пристигането му на мястото. Посочва, че моторният трион бил тяхна собственост, ползвал го той, но нямал документ за него. В последствие той и жена му спрени за проверка от служителите на РДГ – Л.ч с думите: „стой, не мърдайте“. Твърди, че били спрени на 300 400 метра от гората. Навежда твърдения, че не е знаел за какво нарушение е подписал издаденият му АУАН, тъй като е учил до 5 – 6 клас. Твърдение, което не се кредитира от съда, тъй като в 5 – 6 клас едно лице би следвало да може да чете без проблем, а на следващо място копие от АУАН е било предоставено на нарушителя, който е могъл да подаде възражение. Съда кредитира показанията на тъжителя като отчита факта, че това е негова защитна теза. Беше предоставена възможност на жалбоподателя да се разпитат в съдебно заседание жената, с която съжителства и непълнолетният свидетел К. в присъствието на неговите родители и ИДПС, но адв. Н. се отказа от свидетелите.