Решение № 1197 от 26.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Варна, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря И. Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110103245 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, обективно и кумулативно съединени осъдителни искове срещу „П-Т“ АД, ЕИК ****, с адрес на управление: ****, с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумите от 3 820,73 евро, с левова равностойност от 7 472,70 лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 11.09.2021 г. до 01.10.2024 г., и 1 707,80 евро, с левова равностойност 3 340,17 лв., след допуснато изменение на претенцията по чл. 214, ал. 1 от ГПК, представляващи обезщетение за претърпени вреди от незаконното задържане на трудовата й книжка за периода от 02.10.2024 г. до 06.11.2024 г., ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че започнала работа при ответника на 22.04.2019 г. с трудов договор № А07/22.04.2019 г. за длъжността „Специалист-Продажби“, който с допълнително споразумение № РД 01-432/24.01.2020 г. бил преобразуван в безсрочен. На 10.09.2021 г. получила заповед № А06/10.09.2021 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Уволнението било отменено с решение по гр. д. № 14276/2021 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1159/2023 г. на Варненския окръжен съд и определение № 3542/09.07.2024 г. по гр. д. № 1706/2024 г. на ВКС, с което било потвърдено връщането на касационната жалба на ответника. След получаване на съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ, тя се явила в двуседмичния срок, за да заеме длъжността, на която била възстановена. Със заповед № 1

А180/24.09.2024 г. и заповед от 25.09.2024 г. била възстановена на длъжността „Специалист-Продажби“ към структурно звено „Администрация-Аксаково“, считано от 25.09.2024 г. Със заповед № А29/01.10.2024 г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.10.2024 г. Ищецът твърди, че работодателят не й изплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за периода от 11.09.2021 г. до 01.10.2024 г., което счита за дължимо съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-762/18 и C-37/19 от 25.06.2020 г. Тя изчислила дължимия отпуск на 20 работни дни годишно, общо 57 дни за периода, разпределени както следва: 6 дни за 2021 г., 20 дни за 2022 г., 20 дни за 2023 г. и 11 дни за 2024 г., а обезщетението – на 7472,70 лв., въз основа на брутното й възнаграждение за август 2021 г. в размер на 2753,82 лв., включващо премия от 900 лв. и плащане за карта „Мултиспорт“ за 32,32 лв. Ищецът твърди, че работодателят задържал незаконно трудовата й книжка след прекратяването на трудовото правоотношение на 01.10.2024 г. На 24.09.2024 г. тя предала книжката на длъжностното лице М. Ш. за вписване на възстановяването и прекратяването.

Въпреки многократните й опити да я получи обратно, включително чрез имейл от 15.10.2024 г. с молба за изпращане по пощата, книжката била върната едва на 06.11.2024 г. с куриер. Ищецът изчислила вредите от това забавяне на 3278,22 лв., представляващи неполученото й брутно трудово възнаграждение за периода от 02.10.2024 г. до 06.11.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор, в който изразява становище за допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание и размер. Счита, че не дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 11.09.2021 г. до 01.10.2024 г., тъй като такова обезщетение вече било изплатено или ищецът работела при друг работодател през този период, което изключвало правото й на обезщетение. Ответникът оспорва приложимостта на решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-762/18 и C-37/19 от 25.06.2020 г. за настоящия случай. Той твърди, че обезщетението за неползван платен годишен отпуск, ако се приеме за дължимо, следва да се изчисли въз основа на брутно трудово възнаграждение от 1853,82 лв. за август 2021 г., без да се включват премии от 900 лв. и плащане за карта „Мултиспорт“ в размер на 32,32 лв., тъй като те не представлявали постоянен елемент от възнаграждението. Оспорва твърдението, че броят на дните неползван платен годишен отпуск е 57, както и че ищецът не е ползвала отпуск или не е получила обезщетение за този период. По отношение на трудовата книжка ответникът твърди, че нейното задържане не било незаконно, тъй като забавянето се дължало на обективни обстоятелства, включително необходимостта от обработка на голям обем данни, както и на виновно и недобросъвестно поведение на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че тя многократно се опитвала да получи трудовата си книжка, както и че изпратила имейл на 15.10.2024 г. с искане за връщането й по пощата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства 2 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Трудов договор № А07 от 22.04.2019 г., видно от който Д. И. Д. е назначена на длъжност „Специалист-Продажби“ при работодателя „П-Т“ АД за неопределено време със шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя. Установява се, че уговореното месечно възнаграждение е в размер на 1 800 лв., заедно с допълнително такова за продължителна работа /клас/ в размер на 0,6 % на една година трудов стаж, изчислено на база на основната заплата за действително отработено време.

Видно от приложеното Допълнително споразумение от 22.07.2019 г., трудовият договор е преобразуван в безсрочен без срок на изпитване.

По делото е приложена Заповед № А06 от 10.09.2021 г., от която се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено, считано от 13.09.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като на основание чл. 220, ал. 1 от КТ в полза на служителя е изплатено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения или 3 707,64 лв., поради неспазено предизвестие от страна на работодателя, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Видно от представените преписи на съдебни актове, уволнението на служителя е признато за незаконосъобразно и като такова е отменено с Решение № 511/17.02.2023 г., постановено по гр.д. № 14276/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, последното потвърдено с Решение № 1146/16.10.2023 г. по в.гр.д. № 1159/2023 г. описа на Окръжен съд – Варна и Определение № 3542/09.07.2024 г. по гр.д. № 1706/2024 г. на ВКС, с което е потвърдено връщането на касационната жалба на ответното дружество.

Приложени по делото са Заповед от 24.09.2024 г. и Заповед от 25.09.2024 г., съгласно които служителят е възстановен на работа по смисъла на чл. 345, ал. 1 от КТ, като е следвало да се яви на работното си място на 01.10.2024 г.

Видно от гърба на Заповедта от 24.09.2024 г. /л. 16/, с ръкописен текст е изписаното, че оригиналът на трудовата книжка на Д. Д. е приет от М. Ш. на 24.09.2024 г., за което е положен и подпис от последната.

Представено е в хода на процеса Предложение от 25.09.2024 г. /л. 44/, видно от което работодателят е отправил предложение до ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение между тях на основание чл. 331 от КТ срещу заплащането на обезщетение в размер на 10 884 лв., заедно с допълнително възнаграждение за прослужено време. Предложението се установява да е прието, предвид ръкописно изписания текст в този смисъл и положения от ищцата подпис на този документ, като същата се е съгласила правоотношението да се счита за прекратено от 01.10.2024 г.

По делото е представена Заповед № А29 от 01.10.2024 г., съгласно която считано от 01.10.2024 г., на основание чл. 331, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено в резултат на прието предложение от служителя срещу съответното обезщетение.

3

Видно от посоченото в приложения фиш за месец септември 2024 г. /л.

46/, издаден на Д. Д., сумата от 13 136,07 лв. е изплатена по Б. път. Отразено е в същия, че на служителя е изплатена сумата от 6 309,21 лв. за неизползвания отпуск от 51 дни и 1 855,65 лв. за 15 дни, съгласно чл. 224 от КТ, от които 11 дни за 2021 г., 20 дни за 2022 г., 20 дни за 2023 г. и 15 дни за 2024 г.

Отбелязано е и извършено сторниране на сумите от 745,20 лв. и 496,80 лв., заплатени като обезщетения по чл. 224 от КТ.

По делото е допусната и изслушана първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, и двете изготвени от вещото лице Б. Б.. След анализ на представените по делото писмени доказателства, извършената проверка в счетоводството на работодателя, както и получената информация от „Тексим Банк“ АД и „Банка ДСК“ АД, експертът е достигнал до извод, че неизползваният от ищцата годишен платен отпуск за периода от 11.09.2021 г. до 01.10.2024 г. възлиза на общо 66 дни, от които 51 дни за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., и 15 дни за 2024 г., от общо полагащия се такъв от 70 дни, 4 от които използвани в периода от 25.09.2024 г. до 30.09.2024 г.

Установено е, че брутното трудово възнаграждение на ищцата към момента на възстановяването й на работа за м.09.2024 г. е в размер на 2 721,60 лв., формирано от сумата 1800 лв. – основна заплата, 21,60 лв. - клас за прослужено време от 1,2 %, както и 900 лв. премия. При съобразяване с обстоятелството, че преди прекратяване на трудовото правоотношение последният отработен от служителя месец с най-малко 10 работни дни е м.08.2021 г., експертът е достигнал до извод за размера на брутното трудово възнаграждение, а именно 1 853,83 лв. Изчислено е, че при прибавяне към установения размер на премия от 900 лв., предвид установената й дължимост с Решение № 511/17.02.2023 г., постановено по гр.д. № 14276/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, по силата на което служителят е възстановен на работа, брутното възнаграждение възлиза на 2 753,82 лв. и включва 1 800 лв. основана заплата, 21,60 лв. клас, 32,22 лв. карта „Мултиспорт“ и 900 лв. премия. В съответствие с приетото по предходните въпроси, вещото лице е изчислило размера на обезщетението за неизползвания от ищцата годишен платен отпуск от 66 дни, както следва: 8 164,86 лв., съответно на възнаграждението към момента на възстановяване на работа на ищцата през 2024 г. /по 123,71 лв. на ден/, или 5 464,80 лв., съответно на възнаграждението за последния отработен месец с най-малко 10 работни дни преди незаконното уволнение през 2021 г. / по 82,80 лв. на ден/. Уточнено е, че изчислението е извършено при съобразяване с вътрешните правила на ответното дружество, съгласно които сумата за карта „Мултиспорт“ от 32,22 лв. не се включва в базата, служеща за пресмятане на обезщетението по смисъла на чл. 224, ал. 1 от КТ.

Посочено е от експерта, че в счетоводството на ответното дружество е отразено извършено плащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в полза на Д. Д. за неизползвания от нея платен годишен отпуск от 66 дни, полагащ се за периода от 11.09.2024 г. до 01.10.2024 г., в размер на 6 922,86 лв., след 4 приспадане на сумата от 572,96 лв. за използвания от служителя отпуск от 4 дни.

Изготвено е допълнително заключение на вещото лице във връзка с допълнително поставените му от ищцовата страна въпроси. Установено е, след получено извлечение от откритата в „Тексим Банк“ АД Б.а сметка, титуляр на която е ищцата, че на 18.10.2024 г. в нейна полза от „ПЕД 98“ ЕООД е наредена сумата от 13 136,07 лв. с основание „заплата м. септември 2024 г. от името на „П-Т“ АД“. Разяснено е, че посочените във фиша за м.

09.2024 г. сторнирани суми от 745,20 лв. и 496,80 лв. касаят заплатените обезщетения за неизползвания от служителя платен годишен отпуск за 2021 г.

/9 дни, респ. 6 дни/, с оглед първоначалното им изплащане при уволнението на ищцата през 2021 г., като предвид последващото й възстановяване на работа, сумите се явяват неоснователно платени, което е обосновало задържането им от работодателя.