Разпореждане № 23606 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23606 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110143704 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 75 ГПК.

В откритото съдебно заседание на 04.02.2026 г. свидетелят И. П. П. депозира молба, с която претендира разноски за път в размер на 204, 52 евро и дневни пари в размер на 25 евро. Посочва, че за деня на съдебното заседание е ползвал неплатен отпуск, поради което моли да му бъде заплатено възнаграждение за загубения работен ден.

Съдът намира молбата за неоснователна. Свидетелят е призован за явяване в откритото съдебно заседание от гр. Варна, като предварително съдът е определил депозит за призоваването му в размер на 51, 13 евро с левова равностойност 100 лв., която сума е била изплатена на свидетеля с разходен касов ордер. Така определената от съда сума е достатъчна да покрие разноски за пътуване от гр. Варна до гр. София и обратно с автобус, както и разноски за едно хранене през деня. Обстоятелството, че свидетелят е избрал да пътува с автомобил, не означава автоматично, че страната, която е направила искане за допускането му до разпит, е длъжна да покрие стойността на по-скъпия избран от свидетеля начин на транспорт, тъй като по тази логика той би могъл да реши да използва и самолетен транспорт, и съответно да претендира разходите и за него. Искането за заплащане на „дневни пари“ е неотносимо към настоящия случай, тъй като между съда и свидетеля не е налице трудово правоотношение, по което да се дължи заплащане на някакъв вид командировъчни пари. Задължението на свидетеля за явяване пред съда произтича директно от закона – чл. 163, ал. 1 ГПК, като за явяването пред съда свидетелят ползва отпуск по чл.

157, ал. 1 , т. 4 ГПК, който е платен – чл. 157, ал. 3 КТ, съответно не се налага съдът да компенсира свидетеля с възнаграждение за „загубен работен ден“.

По изложените доводи съдът намира, че молбата на свидетеля за определяне на поголямо възнаграждение за явяването му извън вече определеното и заплатеното от съда в размер на 51, 13 евро /100 лв. следва да бъде оставена без уважение.

1

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на свидетеля И. П. П. за определяне на поголямо възнаграждение за явяването му извън вече определеното и заплатеното от съда в размер на 51, 13 евро /100 лв.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на свидетеля П., както и на страните по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2