Решение № 190 от 28.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500301 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. В. С. против Постановление с изх. № 698 от 16.02.2024 г. на държавният съдебен изпълнител (ДСИ) при РС – Ботевград, с което на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК й е наложена глоба в размер на 200,00 лева, за неизпълнение на задължението й по доброволно предаване на дете, насрочено за 02.02.2024 година.

Жалбоподателката излага, че постановлението за налагане на глоба е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че посочените в поканите за доброволно предаване на дете дати – 02.02.2024 г.; 16.02.2024 г. и 01.03.2024 г., не отговарят на постановения режим на лични отношения между детето и бащата (взискател в производството), а именно всяка първа и трета седмица от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя. Посочва още, че ДСИ е следвало да се съобрази с издадената срещу взискателя Заповед за незабавна защита по ЗЗДН и да предприеме действия по спиране на изпълнението. Изложени са твърдения за извършено престъпление от общ характер от взискателя в изпълнителното производство. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя А. Б. Т..

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил 1 мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Съдът като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка от значение за делото:

Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 5/2024 г. по описа на ДСИ при РС-Ботевград, същото е образувано на 11.01.2024 г. по молба на взискателя А. Б. Т., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.01.2024 г. от Районен съд-Ботевград на основание определение № 149/24.03.2023 г. по гр. д. № 1447/2022 г. по описа на Районен съд Ботевград, с което на основание чл. 127, ал. 3 от СК са постановени следните привременни мерки: определен е режим на лични отношение на бащата А. Б.

Т. с детето Ц. А. Т. както следва: бащата да вижда и взима детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; от 10:00 часта на 25 декември до 18:00 часа на 26 декември всяка четна година; от 10:00 часа на първия ден от Великденските празници до 18:00 часа на втория ден всяка нечетна година; както и един месец през лятото, който не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на майката. Определено е, че бащата ще взима детето от дома на майката в гр. П. и ще го връща отново там, като привременните мерки са в сила до приключване с влязло в сила съдебно решение на производството по гр. д. № 1447/2022 г. по описа на Районен съд Ботевград.

С образуване на изпълнителното производство до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е насрочено предаване на детето на 02.02.2024 г. в 18:00 часа. В поканата е указано на длъжника, че в тридневен срок от връчване на поканата трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1.

Готова ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. Какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. В кое място и време е готова да предаде детето. Предупредена е, че ако не изпълни това задължение, ще й бъде наложена глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК в размер до 400, 00 лева и при необходимост ще бъде постановено принудителното й довеждане. Посочени са и две дати за принудително изпълнение – 16.02.2024 г. и 01.03.2024 г., в случай че липсва доброволно такова на 02.02.2024 година.

Поканата е получена лично от С. С. на 23.01.2024 г. (лист 17 от изпълнителното дело), която в законоустановения тридневен срок не е изложила пред съдебния изпълнител съображенията си за непредаване на детето.

С оглед опазване на обществения ред и предвид конфликтните отношения между взискател и длъжник с писмо от 29.01.2024 г. ДСИ е поискал съдействието на РУ – П. чрез присъствие на полицейски служители на определените дати за доброволно и принудително изпълнение.

Видно от представената от инспектор към РУ – П. Докладна записка и Констативен протокол от 02.02.2024 г. на посочената дата длъжникът е отказал да изпълни доброволно задължението си за предаване на детето. В докладната записка подробно е изложена фактическата обстановка и поведението на присъстващите лица. Установява се, че освен полицейските 2 служители на мястото са присъствали и служители на ДСП П. и представител на Община П.. Съдебният изпълнител е бил възпрепятстван и не е присъствал на датата определена за доброволно предаване на детето.

С обжалваното постановление от 16.02.2024 г., съдебният изпълнител е наложил глоба на С. В. С., съгласно чл. 528, ал 5 ГПК, във вр. с чл 527, ал. 3 от ГПК, в размер на 200, 00 лева, поради неизпълнение на задължението й за предаване на дете, насрочено за 02.02.2024 г. от 18:00 часа на адрес в гр. П..

Междувременно на 07.02.2024 г. длъжникът – С. С., се е явила лично в кантората на ДСИ, като в протокол от същата дата (лист 60 от изпълнителното дело) е обективирано заявлението й, че не е предала детето на 02.02.2024 г. и няма да го стори на другите две определени дати – 16.02.2024 г. и 01.03.2024 г., тъй като смята, че са некоректно определени.

За насроченото принудително изпълнение на 16.02.2024 г. съдебният изпълнител е поискал съдействие от ДСП П., отдел „Закрила на детето“ и от РУ – П.. Видно от съставения протокол за принудително изпълнение на задължение за предаване на дете и на тази дата длъжникът е отказал да предаде детето на бащата. На място са присъствали полицейски служители, служители на ДСП П. и заместник кмета на Община П.. Съгласно отразеното в протокола отказът на майката е мотивиран от обстоятелството, че конкретната дата е неправилно определена. С постановление от 08.03.2024 г. за посоченото поредно неизпълнение на длъжника е наложена глоба в размер на 400,00 лева. Постановлението не е надлежно връчено на длъжника.

По делото е постъпила молба с вх. № 414/20.02.2024 г. от взискателя, с която е поискана промяна на определените дати за изпълнение на режима на лични отношения, с цел предотвратяване възможността на длъжника да шиканира процеса.

Съдебният изпълнител е изготвил и изпратил нова покана за доброволно предаване на дете насрочено за 08.03.2024 г. от 18:00 часа на адреса на длъжника в град П.. Определени са и две дати за принудително предаване на дете – 22.03.2024 г. и 05.04.2024 година. Поканата е връчена лично на длъжника на 28.02.2024 г., като отново в законоустановения тридневен срок липсва изпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.

За определените дати съдебният изпълнител е уведомил РУ П., Община П. и ДСП П..

Видно от съставените протоколи за принудително изпълнение на задължение за предаване на дете от дата 08.03.2024 г. и 22.03.2024 г. длъжникът не е открит на адреса в гр. П..

С постановление от 22.03.2024 г. съдебният изпълнител е наложил на С.

С. глоба в размер на 400,00 лева поради неизпълнение на задължението й за предаване на дете на 08.03.2024 г. и глоба в размер на 200,00 лева за неизпълнение в срок на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.

От длъжника е постъпила молба с вх.№ 707/22.03.2024 г. с искане изпълнителното дело да бъде прекратено. Към молбата са представени доказателства за промяна на постоянния и настоящия адрес на детето и на 3 майката, поради което е изряазено становище за недопустимост на действията на съдебния изпълнител, чийто район на действие е единствено този на РС – Ботевград.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

Задължението за предаване на дете е вид задължение за незаместимо действие, като следва да се има предвид, че принудителното изпълнение в този случай е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му, поради което в разпоредбата на чл. 528 от ГПК са установени различен ред и способ за осъществяването му.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал 5 ГПК. Според текста на посочената норма ако длъжникът не изпълни доброволно това свое задължение, съдебният зипълнител може да му налга глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейски органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме принудително детето и да го предаде на взискателя. С огелд на това и предвид задължителните указания, дадени в цитираното тълкувателно решение, следв да се приеме, че задължението за предаване на дете от родителя, на когото е предоставено упражняваенто на родителските права, на родителя, имащ право на лични отношения с детето съгласно постановен от съда акт, се изпълнява принудително от съдебния изпълнител чрез налагане на глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК, кактоп и чрез принудително отнемане и предаване на детето.

Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение, като съгласно чл. 528, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител следва да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето, а при необходимост съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК съдебният изпълнител следва да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР– от полицейските органи.

В настоящият случай ДСИ е изпълнил процедурата по чл. 528, ал. 1 от 4

ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде детето на определените от него дата, час и място. Длъжникът от своя страна не е изпълнил задължението си съгласно ал. 2 на посочения член. При положение, че на майката е била редовно връчена покана за доброволно изпълнение на 23.01.2024 г., същата е била длъжна в предвидения от закона тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител поддържаните от нея пречките за предаване на детето, а именно твърдението й, че датата е некоректно определена. Пасивността на длъжника и обстоятелството, че тези пречки са посочени в последствие не дерогират задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК , още по-малко задължението за предаване на детето за осъществяване на определения режим на лични отношения с бащата.

Както беше посочено по-горе глобата по чл. 528, ал. 5 от ГПК представлява способ за принудително изпълнение на задължението за предаване на дете, като от друга страна се явява санкция за неизпълнението на длъжника. В настоящият случай безспорно се установява, че на 02.02.2024 г. родителят – длъжник е отказала предаване на детето на бащата, което следва да се приеме като действие, противно на това, което длъжникът е задължен да върши или търпи съгласно съдебно решение (в настоящия случай – определение за привременни мерки). Поради това правилно и законосъобразно с обжалваното постановление е наложена глоба в размер на 200. 00 лева, на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК на длъжника С. В. С..