Решение № 4050 от 27.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4050 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. М. при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. М. Административно наказателно дело № 20221110204933 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от И. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л Т“, бл. , ет. , ап. , чрез адв. И. Е. срещу наказателно постановление № СО-Т-И-21-04416/04.03.2022г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъборазност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Намира за недоказани твърденията за извършване на търговска дейност. Твърди, че наказващият орган не е направил проверка дали търговската дейност е извършвана от физическо лице или от търговско дружество чрез служител/лице на граждански договор. Счита, че са налице разминавания между изложеното в акта за установяване на административно нарушение и констативния протокол от извършената проверка. Сочи, че са допуснати нарушения на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление.

Допълва, че наказващият орган лаконично е обсъдил приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените 1 разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е.. Поддържа изложените в жалбата възражения. Допълва, че И. М. К. не притежава търговско качество, доколкото към процесния период е работила по трудово правоотношение съгласно сключен трудов договор и е действала от името на търговеца като неин работодател. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна – Столична община се представлява от юрк. Т. Намира, че извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин. Твърди, че липсват доказателства относно обстоятелството дали жалбоподателят И. М. К. е извършвала търговска дейност от името на юридическо лице, което същевременно е ирелевантно, тъй като административнонаказателната отговорност е лична съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН. Заявява, че жалбоподателят И. М. К. притежава търговско качество по смисъла на НРУИТДТСО, която препраща към ЗЗП, независимо че е физическо лице и не е доказано дали извършва търговска дейност от свое име или за сметка на дружество. Счита, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.

28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят И. М. К. има предходни съставени актове за установяване на идентични нарушения, същата е продължила дейността и след съставяне на процесния акт, както и мястото на извършване на деянието се характеризира със значителен човекопоток. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 06.05.2021г. до 01.01.2022г. жалбоподателят И. М. К. работила на длъжност „продавач-консултант“ към „Васиста“ ЕООД. На 08.11.2021г., около 16:00 часа свидетелите Г. Г. С. – старши инспектор в Столичен инспекторат и И. И. М. – служител в Столичен инспекторат извършили проверка в гр. София, район „Оборище“, парк „Заимов“, централна алея. В хода на проверката установили, че жалбоподателят И. М. К. продава варена царевица, печени кестени и печена тиква от обект – четири самостоятелни съоръжения, собственост на „Васиста“ ЕООД, заемащи около 4 кв.м. публична общинска собственост – паркова алея, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“. Резултатът от извършената проверка бил обективиран в Констативен протокол № КП-21-0059959.

При така развилата се фактическа обстановка служителите на Столичен инспекторат счели, че жалбоподателят И. М. К. е извършила административно нарушение. На 08.11.2021г. свидетелят Г. Г. С. съставила акт за установяването на административно нарушение № 21-04-416/08.11.2021г. в присъствие на свидетеля И. И. М. и на 2 жалбоподателя И.ова М. К.. Жалбоподателят не депозирала възражение срещу съставения акт.

На 04.03.2022г. Д П Б – заместник-кмет на Столична община издал наказателно постановление № СО-Т-И-21-04-416/04.03.2022г., с което на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО на жалбоподателя И. М. К. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО. На 24.03.2022г. бил връчен препис от наказателното постановление на жалбоподателя И. М. К., като на 29.03.2022г. същата депозирала жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите Г. Г. С. и И. И. М., констативен протокол № КП-21-0059959, Заповед № СО-РД09-567/20.06.2013г., Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г., Заповед № СО-РД-092540/12.12.2014г., длъжностна характеристика на длъжността „старши инспектор“, трудов договор № 00017/06.05.2021г., длъжностна характеристика на длъжността „продавачконсултант“, заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 00017/01.01.2022г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Г. С. и И. И. М., които са извършили проверката, като свидетелят С. е съставила акта за установяване на административно нарушение. Заявеното от двамата свидетели е достоверно, последователно и добросъвестно депозирано. От показанията съдът получи информация досежно хода на извършената проверка и констатациите на служителите на Столичен инспекторат. Двамата свидетели са установили, че жалбоподателят продава варена царевица, печени кестени и печена тиква, независимо, че самите инспектори не са извършили покупка. Свидетелите С. и М. не са проверили дали жалбоподателят осъществява търговска дейност от свое име или от името на търговец въз основа на трудово правоотношение, не са изискали и касов апарат, като директно са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Съдът се доверява изцяло и на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. От трудов договор № 00017/06.05.2021г., длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант“ и заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 00017/01.01.2022г. се установява, че за периода от 06.05.2021г. до 01.01.2022г. жалбоподателят И. М. К. е работила на длъжност „продавач-консултант“ към „Васиста“ ЕООД.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл.

3

59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 24.03.2022г., докато жалбата е подадена на 29.03.2022г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След извършването на служебна проверка съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление изхождат от компетентен орган. От Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2013г., Заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014г. както и представената длъжностна характеристика се установява, че служителите на Столичен инспекторат могат да извършват проверки и да съставят актове за установяване на административни нарушения на НРУИТДТСО. В Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. е регламентирана компетентността на заместник-кмета на Столична община да издава наказателни постановления във връзка с извършени нарушения на НРУИТДТСО.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

При проверката съдът установи, че са налице всички необходими Съгласно чл. 23 от НРУИТДТСО, търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. Според разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО, за нарушения на разпоредбите на чл. 4, чл. 22а, чл. 23, чл. 28, чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл.

33а, чл. 33ж и чл. 33н на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300,00 до 2 000,00 лева.

От обективна страна, по делото се установи, че жалбоподателят И. М. К. е продавала варена царевица, печени кестени и печена тиква от обект – четири самостоятелни съоръжения, собственост на „Васиста“ ЕООД, заемащи около 4 кв.м. публична общинска собственост – паркова алея, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“. В случая е осъществявана търговия на открито по смисъла на чл. 19 от НРУИТДТСО, като съгласно чл. 23 от НРУИТДТСО търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място, каквото без съмнение не е издавано. Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от НРУИТДТСО се издава въз основа на заявление на търговец.

Процесните съоръжения са били стопанисвани от „Васиста“ ЕООД, докато жалбоподателят И. М. К. е била служител в дружеството, осъществяваща длъжността „продавачконсултант“, която длъжност е заемала от 06.05.2021г. до 01.01.2022г. съгласно сключен трудов договор. Нарушението е било установено на 08.11.2021г., следователно жалбоподателят И. М. К. е извършвала продажба на стоки за сметка на своя работодател.

Предвид това и доколкото на „Васиста“ ЕООД не е издавано разрешително за извършване 4 на търговия на открито акт е следвало да бъде съставен срещу дружеството, а не срещу жалбоподателя. По делото са представени доказателства, че наказаното физическо лице е работело на трудов договор с „Васиста“ ЕООД, но инспекторите не са извършили проверка, за да установяват от чие име и за чия сметка се извършва търговската дейност, а директно са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя. Нито към момента на проверката, нито по-късно е изискана разпечатка от фискално устройство, в случай, че съоръжението е разполагало с такова, не е проверено наличието на трудово правоотношение на жалбоподателя И. М. К.. При това макар несъмнено да е се установява извършване на търговия на открито без разрешение за ползване на място издадено от кмета на района, то не може по категоричен начин да се приеме, че извършител на това нарушение, респективно субект на административнонаказателната отговорност е именно жалбоподателя И. М. К., а не дружеството, с което се намира в трудово правоотношение. Физическите лица следва да се наказват в случаите, когато извършват продажбата от свое име и за собствена сметка без съответно разрешително, но в случая след като жалбоподателят И. М. К. е осъществявала търговията от името и за сметка на своя работодател, то е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице.