Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 04.06.2025, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 203/2025
Вид
Решение № 261
Подписан
04.06.2025
В сила
11.01.2026
Състав
АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
  • чл. 48, т. 2, б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 26*** гр. М., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми *** през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. Д.А като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 2025***630***00203 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл.

45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищцата, В. В. К., ЕГН **********, от град М., ул. Е.П. № ***, чрез процесуалния си представител адвокат Р. И. С., член на АК-М., е предявила иск против О.М., ЕИК *****, представлявана от К. *** град М., ул. „***” № ***, с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД цена на иска: 6 000лв.

В исковата си молба твърди, че живее заедно с дъщеря си И.Х. в жилищна сграда в град М., бул. „А.С.“ № ***, с вход на двора от към ул. Х.А..

На ***4 *** 2024 год. около ***9,00 часа, движейки се по тротоара на бул. „А.С.” град М., в района на „миризливата чешма” се спънала в неравности /изпочупени тротоарни плочки/, при което паднала от собствения си ръст по лице и се наранила. Съзнание не е губила. Двама мъже и се притекли на помощ, вдигнали я, помогнали и да се качи в извиканата и пристигнала линейка с екип на ЦСМП - М., с която била откарана в Спешно отделение на МБАЛ ,,Д-р. С. И.” град М..

Течала и кръв от носа, усещала силни болки в главата, таза, бедрата, коленете. В Спешното отделение била прегледана, изпратена за изследвания /рентгенография на лицеви кости, череп/, като се установило счупване на костите на носа, направена и била асептична превръзка, в последствие била консултирана и от специалист УНГ, като и е определена терапия, включително и за болките.

На 20.05.2024 год. била прегледана и от Д-р. Й. Д. – Н О „С М” при МБАЛ „Д-р С. И.” град М., който установил следното: кръвонасядания в лявата и дясна половина на лицето, травма на носа с охлузвания, 1 повърхностни разкъсно-контузни рани и счупване на носната кост, кръвонасядане по задната повърхност на таза и над седалищните мускули, кръвонасядане по външно- страничната повърхност на дясно бедро, кръвонасядане по предната повъхност на лявата колянна става и горната трета на подбедрицата, отток и кръвонасядане на лявата глезенна става и ляво ходило, кръвонасядане на предно-вътрешната повърхност на ляво бедро, кръвонасядане по предната повърхност на лявата колянна става и лявата подбедрица. Лечението и възстановяването и продължило около 3-три месеца в къщи, като за нея се грижели двете и дъщери. Първоначално и било невъзможно дишането през носа. В продължение на около ***0 дни в гърлото и се стичал секрет, който и причинявал дискомфорт, задавяне, кашляне и нужда от често отхрачване. Изпитвала затруднения при говор, гласът и бил променен. Претърпяла шок, срам я било да се среща и общува с хора, поради външния и вид.

Тротоарът, където настъпил инцидентът е собственост и е поддържан от О.М.. От бездействието на Общината във връзка с мероприятия по поддържане на пътната мрежа и тротоарите и били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, битов дискомфорт, емоционални тегоби и повишена тревожност вследствие на увредата. Тротоарът като част от общинската инфраструктура следва да служи за безпрепятствено и безопасно преминаване на пешеходци по него. Вече излиза на разходка само с придружител.

На ***4.***0.2024г. подала в О.М. заявление вх. № 94-В-9****, и***ки предвид трайната С практика при определяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди, с което приканила О.М. да и изплати обезщетение в размер на 6000-шест хиляди лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането ***4.05.2024г. в ***4-четиринадесет дневен срок от получаването. С отговор от 28.***0.2024г. Кметът на О.М. я уведомил следното: не е налице причинно - следствена връзка между получените от нея травми и противоправно поведение на О.М. или на нейни служители, както и че с оглед на публичния характер на финансовите средства на общината и специфичния ред за тяхното разходване, кметът няма право да договоря както изплащането, така и размера на евентуално дължимо обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да се осъди О.М., ЕИК *****, град М., ул.

„***” № ***, представлявана от К. *** да и заплати сумата от 6000-шест хиляди лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, вследствие на получените на ***4.05.2024 год. телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането ***4.05.2024 год. до окончателното изплащане, както и разноските, които правя по водене на делото.

Ответникът, О.М., ЕИК *****, град М., ул. „***” № ***, представлявана от К. ***, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Не прави оспорвания, няма искания, не сочи доказателства. В проведено съдебно заседание оспорва иска. Счита същия за неоснователен и прекомерен по размер.

2

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Допусната е и назначена съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.С. Р., приета от съда и не оспорена от страните.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Безспорно е установено, че ищцата живее в град М., бул.А.С. № ***, с вход на двора от към ул.Х.А. заедно с дъщеря си И.Х..

Установено е също така, че при обичайната си разходка, на ***4.05.2024 г., около ***9.00 часа, движейки се по тротоара на бул. „А.С.” град М., в района на „миризливата чешма” се спънала в неравности /изпочупени тротоарни плочки/, при което паднала от собствения си ръст по лице и се наранила.

От представените медицински документи и съдебно-медицинско удостоверение се установява, че при падането си е получила травма на носа.

При направена ренг снимка е установена фрактура. Съзнание не е губела. Д-р Й. Д., Н О „С М“ при МБАЛ „д-р С. И.“ АД М., извършил преглед на 20.05.2024 г. на г-жа К. е категоричен, че при наличните кръвонасядания в лявата и дясна половина на лицето, травма на носа с охлузвания, повърхностни разкъсно-контузни рани и счупване на носната кост, кръвонасядане по задната повърхност на таза и над седалищните мускули, кръвонасядане по външно- страничната повърхност на дясно бедро, кръвонасядане по предната повъхност на лявата колянна става и горната трета на подбедрицата, отток и кръвонасядане на лявата глезенна става и ляво ходило, кръвонасядане на предно-вътрешната повърхност на ляво бедро, кръвонасядане по предната повърхност на лявата колянна става и лявата подбедрица. Тези увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от прегледаната.

Според д-р Д. уврежданията са от естество да е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

Като се има предвид и възрастта на г-жа К., **** години, счупването на носната кост, затруднения при дишане и невъзможност да приема храна повече от ***0 дни след падането, както и възстановяването й в тримесечен срок след травмата, а и невъзможността от тогава, от страх от ново падане да излиза на разходка без придружител, се установяват причинени травми и дискомфорт за не-малък период от време.

От събраните в хода на производството гласни доказателства в лицето на И.Х. К., Тотка Петрова Гайтанска и Светлин Георгиев Л. които са безпротиворечиви, като съда ги приема за обективни и истинни и ги приобщава към доказателствата по делото, се установява, че на ***4.05.2024 г., движейки се в района на „миризливата чешма“ в град М., бул.А.С., г-жа К. се е спънала от разрушените плочки около чешмата, паднала е от собствения си ръст върху носа си, лежала е окървавена и безпомощна. Притеклите се хора са я качили в линейката и е откарана в Бърза помощ на болницата. Там са и 3 извършени необходимите прегледи и манипулации. В следващите дни са посещавани различни лекари, специалисти.

От констатациите на вещото лице инж.Р. се установява, че площадката пред чешмата е извън тротоара и е с площ 3х6м. Площта пред чешмата, където са разположени и пейки, е със силно компроментирана настилка – и двата вида настилка са в много лошо състояние. Ищцата е паднала около пейката, която се намира от ляво на чешмата.

Вещото лице също така установи, че имота е общинска собственост.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в съотношение на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Отговорността по чл.

49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на ищеца, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия. Тя е отговорност за чуждо противоправно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия. За да бъде реализирана горната отговорност, е необходимо да са налице всички предпоставки. Границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извършва определена работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтна отговорност и има обезпечителногаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Противоправните действия на съответния служител на ответника 4 и претендираните вреди, за които следва да бъде установено по безспорен начин, че са пряка и непосредствена последица от увреждането, следва при пълно и главно доказване да бъдат установени безспорно от ищеца, съобразно разпределението на доказателствената тежест, предвидена в чл.***54 ГПК.

За да възникне отговорност за ответника по чл. чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД, в тежест на ищеца е и той доказа, че: противоправните действия на съответния служител на ответника и претендираните вреди, са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. причинена е неимуществена вреда, която е реално настъпила и се изразява в претърпени психически и физически болки и страдания поради факта на увреждането, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, което се установи при пълното и главно доказване от ищеца.

Ефективното упражняване на правото на защита предпоставя всяка страна предварително да бъде уведомена за претенциите и аргументите на противната страна, както и предоставяне на възможност да ангажира становище по наведените доводи.

Общинските пътища са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 от ЗП, чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС . Разпоредбите на чл. 31 от ЗП, както и чл. 48, т. 2, б. "а" от ППЗП , предвиждат, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като поддържането, съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП , е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава ответника да управлява имотите общинска собственост в интерес на населението и с грижата на добър стопанин. Като такъв ответникът е задължен да поддържа тротоарите, биващи предназначени за придвижване на пешеходци и съставляващи част от общинската пътна мрежа, включително чрез снегопочистване, опесъчаване и премахване на заледени участъци, чрез свои служители или чрез наети изпълнители. За обективната му отговорност спрямо пострадалия е без значение дали тази дейност е възложена на друг субект или не.