Решение № 388 от 02.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Пазарджик, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от ИКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220100577 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР от Б. А. К. против С. И. П., П. И. П., П. Г. П. и С. Г. П., за признаване на установено, че ищецът е собственик на реална част от 20 кв. м. от поземлен имот с пл. № 474, за който е отреден УПИ XV-474 от кв.42, по действащия регулационен план на с*****, общ.***** от 1993г., означена с т. А, В и С на приложената скица за имота, находяща се на л. 53 по делото, с граници на реалната част: от север УПИ XVI – 475, от юг УПИ XV – 474, от запад – улица, която реална част погрешно е заснета като част от УПИ XVI – 475, собственост на ответниците, вместо като част от УПИ XV-474 от кв. 42, собственост на ищеца, при граници на имота на ищеца от север УПИ XVI-475, УПИ VIII-464, от изток УПИ IX-468 и УПИ X-469, югозапад УПИ XIV-473, УПИ XII-471.

Ищецът твърди, че като наследник на К Н К.а, починала на 21.11.1984г., е собственик по наследство и давностно владение на дворно място, представляващо имот с пл. № 474, за който е отреден УПИ XV- 474 с площ от 728 кв.м. от кв. 42, по действащия регулационен план с.*****, обл. Пазарджик от 1993г.

Излага, че ответниците, като наследници на П. Н К, били собственици на съседния от север недвижим имот, а именно дворно място, представляващо имот с пл. № 475, за който е отреден УПИ XVI – 475, с площ от 600 кв.м. от кв.42, по действащия регулационен план с.*****, обл. Пазарджик от 1993г.

По обезсиления план на с.*****, одобрен през 1968г., имотът на ищеца представлявал - имот с пл. № 467, за който е бил отреден УПИ XIII- 467 от 1 кв.35, а имотът на ответниците имот с пл. № 462, за който бил отреден УПИ XIV- 462 от кв.34. По предходния и първи регулационен план за имотите от 1921г., имотът на ищеца представлявал имот с пл. № 781, за който е бил отреден парцел XI- 781 от кв.19, а имотът на ответниците имот с пл. № 782, за който е бил отреден парцел V - 782 от кв.19.

Поддържа, че регулацията от 1921 г. е приложена, поради което парцелните граници са станали имотни и следвало да послужат като кадастрална основа за регулационния план от 1968г., а в последствие и на действащия план от 1993г.

Сочи, че владението върху дворното място в границите му на парцел XI - 781 от кв.19, по плана от 1921г., ищецът е придобил от майка си — К К.а, която пък го е придобила от своите родители през 1941г.

Поддържа, че имотът винаги се е владял в границите му по плана от 1921г., първоначално от неговата майка, а след нейната смърт от самия него до сега, като никой през всичките години не им е оспорвал владението и собствеността върху него. Тъй като до настоящия момент нито той, нито праводателите му са имали проблеми с имота, с учудване при направена от него справка в действащия кадастрален и регулационен план на с.***** от 1993г., установил, че при изработването на този план неправилно била отразена имотната граница между собствения му имот – пл. № 474, за който е отреден УПИ XV- 474 и имота на ответниците с пл. № 475, за който е отреден УПИ XVI -475.

Настоява, че неправилно за кадастрална основа на действащия регулационния план от 1993г. е послужил регулационният план на с.***** от 1968г., който по отношение на процесните имоти не е бил прилаган, вместо действителната граница по кадастралния и регулационния план от 1921г. По този начин границата между двата съседни имота била означена като линия започваща от северния ъгъл на построената сграда в УПИ XV- 474 от кв.42 и завършваща в лицето на процесния имот, права линия по на север към имота на ответниците, вместо като крива линия, пак започваща от този ъгъл, но завършваща по на юг към процесния имот. Вследствие на това част от УПИ XV-474 от кв.42, собственост на ищеца, в размер на около 20 кв.м., неправилно била заснета към УПИ XVI - 475 от кв. 42 по действащия регулационен план с.***** от 1993г, собственост на ответниците, с което се намалявало и лицето на собствения му имот.

Настоява, че измененията на регулационния план от 1968г. и от 1993г., не са породили правно действие, тъй като нито един от тези планове не е бил приложен по отношение на двата съседни имота. Действащият регулационен план от 1993г. бил приет по време на действието на ЗТСУ /отм./, този от 1968г. при действието на ЗПИНМ /отм./, а приетият и влязъл в сила на 31.03.2001г.

ЗУТ въвеждал различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти — т. нар. „доброволна регулация”, за разлика от „принудителната” регулация по отменените закони. Този въведен 2 със ЗУТ нов принцип при изменение на границите на урегулираните имоти, е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове и да се избегне за в бъдеще евентуална възможност за несъответствие между имотните и регулационни граници на урегулираните поземлени имоти.

Позовава се на § 6 и § 8 от ПРЗУТ, съгласно които отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпадало автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформирало в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщали в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от двата имота се прекратявала. Предвидената в 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ административна процедура не била условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация.

След като действащата регулация от 1993г., не била приложена това означавало, че собствениците на съставните имоти са запазили правото си на собственост върху тях в граници по кадастралната основа преди неприложената регулация и тези граници следвало да бъдат съобразени при изработването на следващия дворищнорегулационен план.

Ето защо границите между имотите на страните следвало да са съобразени с приложения регулационен план от 1921г., което обуславяло правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на реална част от 20 кв. м. от УПИ XV-474 от кв.42, по действащия регулационен план на с*****, общ.***** от 1993г., означена с т. А, В и С на приложената на л. 53 по делото скица за имота, с граници на реалната част: от север УПИ XVI – 475, от юг УПИ XV – 474, от запад – улица, разположена в югозападната част УПИ XVI 475 от кв.42, на границата с УПИ XV-474, която реална част погрешно е заснета като част от УПИ УПИ XVI – 475, собственост на ответниците, вместо като част от УПИ XV-474 от кв. 42, собственост на ищеца, при граници на УПИ XV-474 от север УПИ XVI-475 и УПИ VIII-464, от изток УПИ IX-468 и УПИ X-469, югозапад УПИ XIV-473, УПИ XII-471.

3

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците не подават отговор.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и с представените по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По силата на съдебна спогодба от 15.04.1941г. по гр. д. 2178/1938г. на Пазарджишки околийски съд, сключена между ПИ Х, С.а И. Ш /К/ и К И. Ш /К.а/, К И. Ш /К.а/ е станала собственик на къща в село***** от 40 кв. м. застроена площ и 500 кв. м. незастроено дворно място, при съседи /не се чете първото име/ г. Ш, П Г. С и В М. М и плевня от 50 кв. м. в същото дворно място.

Ищецът Б. А. К. е законен наследник на К И. К.а, починала на 21.11.1984г., неин син. Освен него К К.а е оставила за наследник дъщерите си Е А.а К.а и Е А.а ТТ.

С Констативен нотариален акт № 45 от 19.01.1988г. на нотариус с район на действие Районен съд – Пазарджик Б. К. е признат за собственик, на основание давностно владение, делба и наследство на дворно място от 728 кв. м., съставляващо урегулиран парцел XIII – 467 от в кв. 35 по плана на с.*****, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда от 54 кв. м., жилище на 55 кв. м. и стопанска сграда, при съседи на парцела: П. К, ПП М, ЛШ, двор на РПК и площад.

Ответниците са наследници на П. Н К, починал на 29.08.1984г. П. Г. П. и С. Г. П. са от коляното на единия му син Г П. К, а С. И. П. и П. И. П. от коляното на другия син И П. Кривошиев.

С договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 79/02.04.1969г. на нотариус с район на действие Районен съд – Пазарджик наследодателят на ответниците е придобил дворно място от около 600 кв. м. в с.*****, съставляващо парцел XIV – 462 в кв. 35 по плана на селото, при граници – наследниците на К С.ова Са, С С.ов С, наследници на С. С, К К.а, улица и площад, ведно с двуетажна жилищна сграда, навес с фурна, плевня с обор, клозет и друг навес и отделна постройка от две стаи.

По действащия регулационен план от 1993г. на с.*****, общ.*****, имотът на ищеца съставлява УПИ XV – 474 от кв. 42, а имотът на ответниците УПИ XVI – 475.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обоснована и компетентно изготвена, за територията на с.*****, общ.***** са били изготвени три кадастрални и регулационни планове: първият приет със Заповед № 2501/19.08.2021г., обезсилен, следващият от 1968г. – обезсилен и действащия понастоящем от 1993г.

В кадастралния план от 1921 г. имотът на ищеца е заснет с пл. № 781 и за него е отреден парцел XI-781 в кв.19, а имотът на ответниците с пл. № пл.

4

№ 782, за който е отреден парцел V-782.

Имот пл. № 781 участва в парцел XI-781 в кв.19 с площ 615 кв. м. Част от имот пл. № 781 от около 12 кв. м. се придадени към парцел V-782.

Към УПИ XI-781 са предадени около 75 кв. м. от улично пространство, около 19 кв. м. от имот пл. № 783, около 59 кв. м. от имот пл. № 775 и 51 кв. м. от имот пл. № 782, съседен от север на ответниците, от които 2 кв. м. по жилищната сградата. С придаваемите места площта на УПИ XI-781 е около 819 кв. м.

Според вещото лице няма данни за заплащане на придаваемите части.

В следващите одобрени кадастрален и регулационен план на с.***** от 1968г. парцел XI-781 по плана от 1921 г., е заснет като имот с пл. № 467, за който е отреден УПИ III - 467. Част от придаваемата реална част от 51 кв. м. към парцел XI-781 по плана от 1921 г. от имота на ответниците, с площ 30 кв. м. отново е включена в него. Останалите около 21 кв. не са включени в него, а са заснети в съседния имот пл. № 462, по плана от 1968 г., за който е отреден УПИ XIV – 462.

В действащите понастоящем кадастрален и регулационен план от 1993г.

УПИ XI-781, по плана от 1921 г. е заснет като имот с пл. № 474, за който е отреден УПИ XV - 474 в кв. 42. Площта от около 21 кв. м., не е включена в него, а в съседния от север имот пл. № 475 на ответниците. Имот пл. № 474, заснет в кадастъра, с малки отклонения, отговаря на имот пл. № 467, по плана от 1968 г.

По тези планове не се е предвиждало предаване на реални части от имота на ищеца към съседни имоти или обратно. Границите на УПИ XV - 474 в кв. 42 минават по границите на УПИ III – 467.

На място, частта от около 19 кв. м., без тези 2 кв. м., върху които попада сградата на ответниците, не е заградена към единия или другия имот и няма признаци да се владее.