Определение № 17097 от 07.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17097 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110104659 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес – иск на увреденото лице срещу компенсационния орган при отказ на изплащане на обезщетение от застрахователя на виновния причинител на вредата)

Производството е образувано по исковата молба с вх. №

55907/20.02.2026 г., уточнена с молба с вх. № 89808/20.03.2026 г. от „*“ ЕООД, ЕИК *, **********, срещу Н*, ЕИК *, гр. София, ул. „Г*, с която са п р е д я в е н и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация:

1. чл.516, ал.8 вр. чл.515, ал.1, т.1 и чл.515, ал.2, т.1-2 и т. 3, пр.1 вр. чл.432 КЗ, с който Н*, ЕИК * да бъде осъден да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК * сумата от 2 240.00 евро, представляващо разликата между заплатено дължимо регресно вземане по заведена щета № 7200000919/2 по описа на „Застрахователна дружество Е--“ ЕАД като представител по чл.503 КЗ на Aviva France/Abeille Assurance, з а застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 270.00 евро и заплатеното обезщетение в размер на 5030.00 евро, за това, че на 17.01.2022 г., около 20.00 часа във Франция по път D954 в посока ArtenayChartnes, водачът на тежкотоварен автомобил – влекач марка *, модел FH с рег. № *, *, нарушил правилата за движение по пътищата като при навлизане в кръговото кръстовище навлязъл в лявата по посока на неговото движение пътна лента, при което се блъснал челно в управлявания от *, ЕГН ********** тежкотоварен автомобил – влекач с полуремарке, марка *, модел * с регистрационен номер № ** и предизвикал ПТП, следствие на което са настъпили имуществени вреди на т.а. с рег. № ** за разходи за преместване на пострадалото моторно превозно средство от мястото на произшествието до специален паркинг, ведно със законната лихва от 29.01.2026 г. (датата на която е изтекъл срокът по чл.516, ал.2 КЗ ) до окончателното изплащане на сумата

В исковата молба се твърди, че е осъществено ПТП между тежкотоварен 1 автомобил – влекач с полуремарке, марка *, модел * с регистрационен номер № ** и тежкотоварен автомобил – влекач марка *, модел FH с рег. № *, управляван от * на на 17.01.2022 г., около 20.00 часа във Франция по път D954 в посока Artenay-Chartnes, като водачът на тежкотоварен автомобил – влекач марка *, модел FH с рег. № * нарушил правилата за движение по пътищата като при навлизане в кръговото кръстовище навлязъл в лявата по посока на неговото движение пътна лента, при което се блъснал челно в тежкотоварен автомобил – влекач с полуремарке, марка *, модел * с регистрационен номер № **.

Твърди се, че в резултат на ПТП за тежкотоварен автомобил – влекач с полуремарке, марка *, модел * с регистрационен номер № ** са причинени значителни имуществени вреди и е направен разход в размер на 7 270.00 евро за преместване на увредения т.а. марка *, модел * с регистрационен номер № ** от мястото на произшествието да специален паркинг.

Сочи, че виновен за ПТП е водачът на тежкотоварен автомобил – влекач марка *, модел FH с рег. № *, *, който имал застраховка при френското застрахователно дружество Aviva France/Abeille Assurance № F 181/78915728, като негов представител в България по чл.503 КЗ е „Застрахователна дружество Е--“ ЕАД.

Твърди, че размерът на щетите е 7270.00 евро, които представляват разноските за репатриране на увредения автомобил до специален гараж.

Твърди се, че била заведена щета при представителя по чл.503 КЗ, като същият не е отговорил в срока по чл.496, ал.1 КЗ.

Излага прави аргументи, че за ищеца се е породило правото по чл.515 КЗ да търси обезщетение от Компенсационния орган, който е ответникът. Твърди, че на 28.11.2025 г. уведомил ответника за търсената от него сума, като ответникът на 19.01.2026 г. е изплатил частично сумата в размер на 5 030.00 евро. Останалата незаплатена сума била в размер на 2240.00 лева, която я претендира.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка, както следва:

IBAN: *, BIC: IORTBGSF, Титуляр: адв. П. И. Ш*.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Препис от Искане с вх. № 2-0920/28.11.2025 г. по описа на Национала бюро на българските автомобилни застрахователи 2. Препис от данъчна фактура № 122020558/28.02.2022 г., издадена от GL Services – Ingre ведно с превод от френски на български език; Писмо с изх. № 1-0067/19.01.2026 г. по описа на Национална бюро на българските автомобилни застрахователи, 4. Адвокатско пълномощно; 5.

Платежно нареждане за държавна такса.

Моли, на основание чл. 190 от ГПК, да се задължи ответника да представи препис от цялата преписка, образувана въз основа на искане с вх. № 2-0920/28.11.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, ПТП, механизъм за ПТП, 2 вреди, както и причинно-следствената връзка. Оспорва основанието на иска.

Твърди, че отговаря само за 5030 евро, представляващи разноските зе репатриране. Твърде, че сумата от 7270 евро включва не само преместване на товарния автомобил до рампа на стойност 5030 евро, но е престой на паркинг за 45 дни.

Твърди, че не е ясно защо фактурата е на стойност от 7270 евро, а не 14 540 евро, за която първоначално е издадена. Твърди, че ответникът е изплатил изцяло разноските за репатриране, т.е. преместване на повредения автомобил, а претендираната сума представлява престой на паркинг.

Заплащането е въз основа на одобрението от френския застраховател. Твърди, че приложимото право е френското.

Твърди, че не е била необходимост средството да бъде паркирано повече от 10 дни, след като е тотал щета. Тези разходи не са направени разумно за спасяване на увреденото имущество. Правят възражения за погасителна давност или преклузия.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. П. И. Ш., гр. София, бул. „Ш*, която представителна власт важи за всички инстанции (л. 10-11 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 в. чл.32 ГПК, която представителна власт важи за всички инстанции (към ОИМ).

ОИМ не е редовен. Подписан е от лице, което няма представителна власт. Посочено е, че ответникът се представлява от адвокатско дружество, което не е от лицата по чл.32 ГПК. Същото не е допустимо. Същевременно ОИМ не е подписано от лице с надлежно учредена представителна власт.

Следва да се дадат указания по чл.101 ГПК вр. чл.132, т.1 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е 3 приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира една минимална държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване.

Цената на иска е 2 240.00 евро, поради което държавната такса е в размер на 89.60 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 89.60 евро (л. 12 от делото).

По доклада

Съдът приема, че ОИМ не е редовен. Въпреки указанията в разпореждането по чл.131 ГПК ответникът не е изпълнил задължението по чл.132, т.2 ГПК или чл.102з, ал.3 ГПК. Ищецът не е задължителен субект по чл.50,а л.5 ГПК, нито е дал съгласие по чл.38 ГПК. Ето защо следва да се извършат преписи от ОИМ и приложенията към нея. Затова ответникът остава задължен по чл.77 ГПК. Страниците са 4, поради което държавната такса е в размер на 0.20 евро.

Не е ясно дали ответникът прави възражение за давност или възражение за преклузия и на какво, съгласно френският граждански кодекс.

Ето защо следва да се дадат указания по чл.101 ГПК.

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Следва да се обяви на страните, че по отношение на деликта съдът ще приложи френското право, съгласно чл. 18-19 вр. чл.4 от Регламент 864/2007 (Рим II). На това основание следва да се извърши международна поръчка по Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за размера на вредите, какво се включва във фактура 122020558, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Ответникът, че не сочи доказателства, че може да се освободи от отговорността за заплащане на паркинг за престой на товарния автомобил, че не може да плаща повече от 10 дни за паркинг на тотал щета автомобил.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

4

Искането по чл.190 ГПК е основателно.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК, като при неизпълнение на указания, съдът ще приеме, че процесуалното действие за неизвършено, на основание чл.101 ГПК.