Определение № 880 от 06.03.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1730/2018
- Вид
- Определение № 880
- Подписан
- 06.03.2019
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- ЧЛ.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 · Закон за енергетиката
- чл. 31, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 5, т. 2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……...03.2019 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на ……………………….март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1730 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по т.д. № 1730 по описа за 2018г. на Окръжен съд Варна е е образувано по молба на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К-К.Д. –управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***,
Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К.- членове на УС, са предявени искове за заплащане на сумата от 91 043.33 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Глобо Енерджи“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, находяща се в
ПИ №*** в землището на с.Храброво и ПИ 36453.29-25 в землището на с.Карвуна, общ.Балчик обл.Добрич, произведена през м.септември 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 195 от 24.02.2012г. и сумата от 26 686.86 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2015г. до 29.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски в производството.
При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което исковете следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.
По делото е осъществена двойна размяна на книжа.
В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от П.А.И.. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. № 34306/23.11.2018г.
Съдът намира искането за допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Воден от изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ обективно съединени осъдителни искове на „ГЛОБО
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К-К.Д. –управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик
№258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К.- членове на УС, за заплащане на : сумата от 91 043.33 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Глобо Енерджи“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, находяща се в ПИ №*** в землището на с.Храброво и ПИ 36453.29-25 в землището на с.Карвуна, общ.Балчик обл.Добрич, произведена през м.септември 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 195 от 24.02.2012г. и сумата от
26 686.86 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2015г. до 29.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски в производството.
КОНСТИТУИРА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД ЕИК
*********, София, район Оборище, ***, на основание чл.219 ГПК като трето лице помагач на ответника.
На третото лице да се връчат препис от настоящото определение, разменените книжа от страните /да се изготви служебен препис от искова молба и д-ва и отговора на ответника; препис за третото лице помагач от ДИМ и ОДИМ се съдържат в делото/, препис от молбата на ответника Енерго-про Продажби АД с вх. № 34306 от 23.11.2018г.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.
Съобщава на страните следния проект за устен доклад по делото :
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № 3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010 от 02.09.2010г.
За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 195 от 24.02.2012г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. септември 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 751.071 MWh, за която е издал фактура № 64/12.10.2015 г., на стойност 8 372.03 лв. с ДДС като стойността била изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 9.2890 лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила прага от 1907 МВтЧ/инсталиран 1 кВт мощност, но не била достигнала 2250 часа работа.
Впоследствие след като централата надхвърлила 2250 ч. работа, ищецът издал дебитно известие № 66/31.10.2015 г. към фактура № 64/12.10.2015 г. на стойност 91 043.33 с ДДС, с което с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 181.7110 лв./MWh) за количеството електрическа енергия, произведено през м.09.2015г. преди достигането на НСП от 2 139 кВч в размер на 417.528 мВч.
След корекцията с дебитно известие № 66/31.10.2015г. от общата фактурирана продажна стойност/сума за електрическата енергия доставена от ищеца на ответника през месец септември 2015 г. ответникът е заплатил 8 372.03 лв. по фактура № 64/12.10.2015 г., докато сумата в размер на 91 043.33 лв. по дебитно известие № 66/31.10.2015 г. останала дължима и неплатена. Излага, че въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната стойност. Излага още, че считано от 30.11.2015 г. ответникът е изпаднал в забава заплащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването на иска в размер на 26 686.86 лева.
Ищецът сочи, че за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 е определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173.06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т. от САК, оспорва предявените исковете като неоснователни.
Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „Глобо Енерджи“ АД с обща инсталирана мощност от 4000 /2*2000/ кВт, находящ се в землището на с. Храброво и с.Карвува, община
Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор и анекс към него. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 195 от 24.02.2012г., като съгласно чл.16 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР.
Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните възниква във връзка в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ.
Излага, че с писмо от 11.11.2015 г. е върнал издаденото дебитно известие, за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г., но коригиране не последвало.
От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар.
1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Оспорва се начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия, като се настоява, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия генератор за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на ел.енергия по т.2.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените с Решението 2000 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата производители по т. 2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по цена от 191.00 лева/МВтч., съгласно т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Сочи, че неправилно след преминаване на 2 250 часа ефективна работа през м. септември, ищецът е издал процесното дебитно известие, като фактурирал цялата произведената ел.енергия през м. септември по преференциални цени по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г., тъй като приел, че след преминаването на 2 250 часа спрямо него се прилага нетно специфично производство от 2 139 кВтч съгласно т. 2.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
Изразява се становище, че твърдението на ищеца, че две от подточките, а именно т. 2.7. и т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник. Поддържа, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015 г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т. 2.7. от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена. Над този праг следва да се приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Тъй като ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.
Разпечатката съдържа 46 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05684a3a-b11c-4f76-94e1-b7e05f9a62c3