Решение № 11960 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11960 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110125943 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Ц. М. Б. срещу „Сити Кеш“ установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски заем № 802314 от 25.01.2023 г., евентуално на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 91,66 лева, представляваща недължимо платена сума под формата на неустойка по договора въз основа на нищожната договорна клауза (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 09.12.2024 г.), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемополучател и ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за потребителски заем № 802314 към искане № 5033375 за предоставяне в полза на Ц. Б. на паричен заем в размер на сумата от 300 лева със задължение за връщането му чрез 11 седмични погасителни вноски в размер от по 37 лева и с краен срок за погасяване 12.04.2023 г. Твърди също, че съгласно клаузата на чл. 5.1 от договора за заемополучателя е възникнало задължение в срок до 3 дни да представи на заемодателя обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от физическо лице, което да отговоря едновременно на следните изисквания: да получава възнаграждение в размер на 4/7 минимални работни заплати (в зависимост от броя на поръчителите); същите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; да няма задължения с рейтинг, различен от „редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Посочва се, че при неизпълнение 1 на това задължение и на основание клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора Ц. Б. дължи заплащането на неустойка в размер на сумата от 91,66 лева. Поддържа се, че в случая същата била начислена от ответника и събрана, като част от общо погасената от ищеца сума по договора за заем. Ищецът оспорва действителността на договора за заем, както и на клаузата на чл. 11. Намира, че вземането за неустойка отговаря на всички законови изисквания, установени в § 1, т. 1 ЗПК, за да бъде включено като елемент при формиране на приложимия към договора ГПР. Изтъква се, че неустойката представлява разход, пряко свързан с договора, известен на кредитора и подлежащ на плащане от потребителя, включен като задължение още към момента на подписване на договора. В случая това вземане само формално е посочено като обезщетение за неизпълнение, за да не бъде включено в ГПР.

Посочва, че по този начин се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на разходите по кредита. Б. оспорва неустойката и като протИ.речаща на добрите нрави, тъй като последната излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, нарушавайки основните принципи на справедлИ.ст и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Конкретно се посочва, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заемната сума, като размерът й е близо 36 % от размера на предоставения заем, при липсата на яснота какви вреди обезщетява, доколкото кредиторът е оценил кредитоспособността на потребителя и е одобрил отпускането на кредита. Ищецът твърди, че с процесното неустоечно вземане се нарушава и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че в случай на допусната забава потребителят дължи единствено лихва върху неплатената в срок сума, за времето на забавата. Процесната договорна клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, а с това и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си да заплати необосновано висока неустойка, а и не е индивидуално уговорена. С исковата молба ищецът оспорва действителността на целия договор за потребителски заем, поради нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за коректно посочване на ГПР и общата сума, подлежаща на връщане, предвид посочването на ГПР, който не отразява точно разходите по кредита, а с това и лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. С тези съображения ищецът Ц. Б. отправя искане за прогласяване нищожността на договора за потребителски заем от 25.01.2023 г., евентуално на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, както и за заплащане на сумата от 91,66 лева – недължимо платена сума под формата на неустойка по договора въз основа на нищожната договорна клауза. Намира за дължима и претендира законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез пълномощника си адв. М., оспорва предявените искови претенции като неоснователни с довод, че процесният договор за заем е действителен такъв, предвид валидното уговаряне на основните му параметри – главница и лихви в изискуемата от закона форма. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна договорна клауза – в случая на неустоечната такава, не обуславя недействителност на целия договор, тъй като същият може да се прилага и без нея, доколкото същата не е част от съществените параметри на договора. Оспорват се твърденията на ищеца относно допуснато нарушение при посочване на ГПР по договора, както и твърдяното заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа се, че уговорената между страните неустойка при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение на главното вземане, е дължима след сключване на 2 договора при неизпълнение на това задължение, поради което не може да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Функцията на тази неустойка е да обезщети страната по сключения договор, поради което същата не представлява разход по кредита, релевантен при определяне на ГПР. С отговора на исковата молба ответното дружество излага, че в случая при самото сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора. Посочва се, че при отправяне на искането за отпускане на кредита е направена проверка относно кредитоспособността на потребителя.

Наред с това липсата на такава не обуславя нищожността на клаузата за неустойка. Излага се, че при сключване на договора Ц. Б. не е предоставил обезпечение, въпреки изискването за това и въпреки дадения допълнителен срок. Твърди се, че поведението на ищеца, изразяващо се в погасяване на задълженията по договора предсрочно – 15 дни след сключването му, както и сключването на последващ договор два месеца по-късно за същия кредитен продукт, при идентични условия, свидетелстват, че същият не е имал намерение да предоставя дължимото договорно обезпечение. Изтъква се, че не е налице хипотеза на чл.

143 ЗЗП, доколкото клаузите на договора за индивидуално уговорени с потребителя, ясно и точно описани. Тази яснота е била налице и преди сключване на договора, предвид предоставения на ищеца СЕФ. Ответникът оспорва да дължи претендираната сума, предмет на осъдителната претенция, предвид действителността на договора и на конкретно оспорената договорна клауза. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП:

Съгласно посочените разпоредби недействителни са договорите/договорни клаузи, които протИ.речат на закона или го заобикалят, както и тези, които накърняват добрите нрави, като изрично законодателят определя като недействителна, като неравноправна, тази клауза в договор, сключен с потребител, която задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – арг. чл.

146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.

Следователно, основателността на предявените установителни по характера си искови претенции е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: сключването между него и ответното дружество на процесния договор за потребителски кредит № 802314/25.01.2023 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на процесното неустоечно вземане; че договорът и процесната договорна клауза са недействителни на посочените основания.

В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на оспорената договорна клауза – съответствието им със законовите разпоредби и с добрите нрави.

С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 15.10.2024 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца Ц. Б., в качеството му на кредитополучател и ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на 3 кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № 802314/25.01.2023 г., както и, че в клаузата на чл. 11, ал. 1 от същия е предвидено задължение за ищеца за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 5 от договора.

Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени доказателства по делото заверени препис от договор за потребителски кредит № 802314 от 25.01.2023 г. към искане № 5033375 и погасителен план – приложение № 1 към договора, данните от които сочат за сключването на договора между „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на кредитор и Ц. М. Б., в качеството му на кредитополучател, за предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 300 лева. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора ищецът е удостоверил, подписвайки същия, че реално - в брой е получил заемната сума. Срещу това Ц. Б. е поел насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора – чрез 11 седмични погасителни вноски, една от които в размер на 2,34 лева, а останалите 10 в размер от по 31,30 лева, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,87 %, с дата на първо плащане 01.02.2023 г. и дата на последно такова 12.04.2023 г. Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. В представения погасителен план е отразено, че погасителната вноска от 2,34 лева включва само главница, а останалите вноски от по 31,30 лева съответната част от главницата и от договорната лихва, последната в общ размер от 15,34 лева, при което общата сума, подлежаща на връщане от заемателя възлиза на 315,34 лева. Изяснява се, че е предвиден и възможен втори размер на погасителната вноска – от по 37 лева в случай, че в последната се включи и вземане за неустойка в общ размер от 91,66 лева, при което общата дължима сума по договора възлиза на 407 лева.