Определение № 269 от 14.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Велико Търново, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Пенко Цанков

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно дело № 20234100600436 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по жалба на от „У Б” АД, чрез юрисконсулт Н. Р. против Определение № 82 от 02.08.2023г., постановено по ЧНД № 178/2023г. по описа на РС – С. с което е потвърдено Постановление от 24.07.2023г. на РП В Т, ТО С, с което на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 315/2011г. по описа на РУ С. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните актове. Претендира се тяхната отмяна и връщане да делото на прокурора за продължаване на действията по разследване. Излагат се съображения в подкрепа на направените искания. Твърди се, че не е изтекла, съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с чл.80, ал. 1, т.3 от НК, давност за преследване на извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, в резултат на което е била ощетена въззивната банкова институция.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след проверка на обжалваното Определение № 82 от 02.08.2023г., постановено по ЧНД № 178/2023г. по описа на РС – С и приложените доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява – неоснователна, по следните съображения:

Досъдебно производство № 315/2011г. по описа на РУ- С .е било образувано с Постановление от 03.06.2011г., срещу неизвестен извършител за това, че на 23.04.2011г., в гр.С, противозаконно е повредил чужда движима вещ -АТМ устройство, собственост на „У Б”, клон С на неустановена стойност -престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

В хода на разследване на 21.06.2011г. е бил разпитан свидетел, като по делото са приобщени и писмени доказателства, подробно описани и съдържащи се в ДП. В резултат на осъществените процесуалноследствени действия, извършителят на престъплението не е бил установен, като с Постановление от 03.08.2011г. на РП – С. досъдебното производство е било спряно, поради неразкриване извършителя на престъплението и са възложени действия свързани с издирването и установяне на евентуалния извършител.

След този момента липсват извършвани каквито и да е било действия по разследване, които да са били осъществени и фиксирани съобразно методите и средствата предвидени в НПК.

С обжалвано Постановление от 24.07.2023г. на РП – В.Т, ТО С, производството по делото е било възобновено и прекратено на основание чл.

199, чл. 245, ал. 2, вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Решаващият прокурор е приел, наличие на изтекла давност за реализиране на наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, съобразно разпоредбите на чл. 80, ал. 1,т.3, вр. с чл.81, ал. 2 от НК. При това са изложени съображения относно неприложимост на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.

С обжалваното Определение № 82 от 02.08.2023г., постановено по ЧНД № 178/2023г., РС – С. е потвърдил Постановление от 24.07.2023г. на РП В Т, ТО- С., с което на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 315/2011г. по описа на РУ- С. При това решаващият съд е възприел като законосъобразни и правилни изводите на представителя на държавното обвинение относно наличието на изтекла давност за изключване на 2 наказателно преследване за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, обусловени от датата на неговото извършване 23.04.2011г., изминалия период от време и разпоредбите на чл. 80, ал. 1,т.3, вр. с чл.81, ал. 2 от НК.

Настоящият въззивен състав приема, че изводите на районния съд и решаващият прокурор по фактите и по правото са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от проверяващата инстанция.

Предвиденото наказание за престъпление по чл.216, ал.1 от НК е до пет години лишаване от свобода..

Правилно и обосновано, представителите на държавното обвинение и на районният съд са приели, че съгласно разпоредбата на чл. 80 ал.1 т.3 от НК, наказателното преследване, на това престъпление, се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на десет години, считано от датата на извършване на деянието. В конкретния случай срокът за реализиране на наказателно преследване е започнал да тече на 23.04.2011г. и е изтекъл на 23.04.2021г.

В конкретния случай, не намира приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, визираща по – дълъг срок за наказателно преследване, тъй като по делото не са събрани обективни данни за спирането или прекъсването на давността на същото, съобразно чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НК. Обективирания от съд извод се налага от данните по делото , с поред които след постановеното спиране на разследването по досъдебното производство на 03.08.2011г. и до издаване на процесното постановление, на 24.07.2023г., с което е било възобновено наказателното производство по ДП № 315/2011г. на РУ – С., не са били извършвани действия по разследванe и не е установен конкретен извършител.

При това и съгласно чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо конкретно Л., срещу което е насочено преследването и за конкретно извършено от него престъпление. Не всяко действие на надлежните органи е годно за започване на наказателно преследване. Единствено действията им, с които Л.то се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно деяние, са годни да прекъснат давността на наказателното преследване. В този смисъл, както правилно са посочили решаващият съд и представителя на държавното обвинение са и 3 задължителните указания относно приложението на закона в Т.Р. № 96 от 01.11.1961г. по Н. Д. № 76/1961г., на ОСНК на ВС, Р. № 46 от 01.04.1985г. по Н. Д. № 16/1985г., I Н.О. на ВС и др.

Ирелевантни относно настоящето производство, с оглед на констатираните основания за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 199, чл. 245, ал. 2, вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК са наведените от жалбоподателя доводи за допуснати непълноти в хода на провеждане на разследването. Предвид на това настоящият състав не дължи произнасяне по тяхната основателност.

Предвид изложените съображения обжалваното постановление на РП – В. Т, Т.О – С е обосновано и законосъобразно. Като е приел същото като краен резултат, РС-С. е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който след гореизложеното изменение на мотивите следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 и, ал. 8 НПК, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 82 от 02.08.2023г., постановено по ЧНД № 178/2023г. по описа на РС – С, с което е потвърдено Постановление от 24.07.2023г. на РП- В Т, Т.О.- С., с което на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 315/2011г. по описа на РУ - С.

Определението на съда e окончателно и не подлежи на проверка по жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4