Определение № 507 от 05.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. София, 05.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002104746 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. П. от село Й. Г., община С., действащ чрез адвокат Е. Т., със служебен адрес гр. П., бул. „М.” № 93, против решение № 917/04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1429/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, потвърждаващо решение № 879/28.02.2024 г. по гр. д. № 8842/2023 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено, че И. Т. П. от с. Й. Г., ул. 18-та №10 дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 37 сумата от 15 821 лв. /петнадесет хиляди осемстотин двадесет и един лева/, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия вследствие на установено пълно неизмерване на количеството електроенергия за периода 23.06.2022 г. 20.12.2022 г. за обект с кл. № ****, за която сума е издадена фактура № ****/25.01.2023 г., и сумата в размер на 486,82 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.02.2023 г. 14.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3163/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 6849/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII - ти гр. състав.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е 1 неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по определени процесуалноправни въпроси и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и са от значение за точната прилагане на закона и развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поставени са следните въпроси:

1. Какви следва да са последиците от разпределението на доказателствената тежест и следва ли да се проведе пълно доказване на фактите, въз основа на които ищецът обосновава претенцията си?

Касаторът се позовава на правните изводи, съдържащи се в следните решения на ВКС: решение № 25 от 27.1.2012 г по гр. дело № 1832/2010 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 670/15.11.2009 г. по гр. дело № 695/2009 г. на Четвърто ГО, решение №724/30.11.2010 г. по гр. дело №507/2009 г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 512 от 29.06.2010 г. по гр. дело №1082/2009 г. на Първо ГО на ВКС, решение №188 по гр. д. № 5563/2013 г., IV г.о., ВКС, решение №127/20.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1907/2015 г. на II т.о.

2. С пропускането на срока за подаване на отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд преклудира ли се правото на оспорване на качеството на потребител (на енергийна услуга) и възможно ли е то да бъде направено в първо съдебно заседание пред първоинстанционния съд?

Твърди се, че посоченият процесуалноправен въпрос, разгледан във въззивното решение, е в противоречие със задължителна практика на ВКС, а именно Решение № 50167 от 22.02.2023 г. по т. д. № 1088/2021 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, решение №290/15.08.2011 г. по гр.д.

№1211/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №67/06.07.2010 г. по гр. д. №898/2009 г. на ВКС, I т. о.

3. В случай, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които са попречили на въззивника да заяви възраженията си пред първата инстанция, допустимо ли е за първи път във въззивната инстанция тази страна да релевира правопогасяващи възражения, които е могла, но е пропусната да направи пред първоинстанционния съд?

В тази връзка се сочат решение № 116 от 19.10.2017 г. по т.д.615/2016 г. на ВКС, решение № 27 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?

Позовава се на т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение №212/01.02.2012 г.

2 по търг. дело №1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 815/15.02.2011 г. по гр. дело №1713/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №139/17.07.2019 г. по гр. дело №4375/2018 г. на трето гр. отд. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. дело № 64/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

5. Следва ли качеството потребител (на електрическа енергия) да бъде доказано от дружеството доставчик на услуги, дори и да не е направено възражение за липсата на такова от страна на потребителя и подлежи ли на отхвърляне искът при липса на доказателства на качеството на потребител?

Касаторът сочи решение № 59 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 4364/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Счита, че въпросът е от значение за развитието на правото и за създаване на непротиворечива практика от съдилищата.

6. Следва ли съдът да изгради изводите си въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства или е достатъчно наличието на заключение на вещо лице за да се приеме, че искът е основателен и следва ли съдът да съобрази изложеното в заключението с останалите доказателства по делото?

Сочат се решение № 50062 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 3284 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение N° 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. о., Решение № 50018 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 1644 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение N° 50158 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1156 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. Отделение, Решение № 762/20.07.2011 год. на ВКС по гр. д. №1371/2009 год. на 1-во ГО и Решение №108/16.05.2011 год. на ВКС по гр.д. №1814/2009 год. IV Г.О.

7. Следва ли въззивният съд да даде свое собствено разрешение, респективно собствени мотиви по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите на решението?

В тази връзка се сочат решение №212/01.02.2012 г. по търг. дело № 1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 815/15.02.2011 г. по гр. дело № 1713/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 139/17.07.2019 г. по гр. дело № 4375/2018 г. на трето гр. отд. на ВКС, решение № 211/21.01.2021 г. по гр. дело № 64/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и цитираната в тях, трайно установена практика на ВКС.

8.

Кой носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на потребителя и ако твърди, че върху средството за търговски измерване (СТИ) е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва ли да установи това по пътя на пълно главно доказване, както и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя?

Сочи се, че този въпрос е решен в противоречие със следната практика 3 на ВКС: Решение № 60210 от 07.10.2021 г. по гр. д. № 4110/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 60250 от 02.11.2021 г. по гр. д. № 195/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.

9. Кога е налице "неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи" по смисъла на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - когато даден обект не е присъединен към електроразпределителната мрежа, - когато за абоната няма разкрита партида, - когато липсва поставено СТЕ, - когато абонатът и електроразпределителното дружество не са в облигационна връзка или когато е налице промяна в схемата на свързване? В кой случай е налице пълно или частично неизмерване на ел. енергията?

По поставения въпрос счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че разглеждането му от касационния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи се практика на въззивни съдилища.

Отделно от поставените въпроси касаторът счита, че в случая е налице и правното основание „очевидна неправилност“ в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че искът е основателен и доказан, като не се е мотивирал и не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, което е довело и до противоречие между доказателствата и установените от съда факти.

Ответната по касация страна е депозирала писмен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли съдът да не допуска въззивното решение на касационно обжалване по изложени съображения.

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение съдът е приел, че видно от констативен протокол №

****/20.12.2022 г., служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в присъствие на свидетеля И. Т. П., са извършили техническа проверка в обект, находящ се в с. Й. Г., ул.

№ 18-та, обл. П.. Проверяващите са установили директно прикачен кабел преди електромера, като е констатирано, че се измерва част от консумираната ел. енергия. Ищцовото дружество е осъществило корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период - 180 дни назад за периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г. Била издадена и фактура № ****/25.01.2023г. на стойност 15 821 лева с вкл. ДДС. Според въззивния съд, от приетото заключение по изготвената СТЕ се установява, че в изготвения от служители на ЕР Юг ЕАД №****/20.12.2022 г. е записано: Директно прикачен кабел към ЕР (електроразпределителната) мрежа. Присъединеният и работещ кабел 4 преди електромера на ответника е довело до пълно неизмерване на консумираната по кабела електрическа енергия. Според съда, при изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия в Справка за коригиране на сметка служителите на „ЕР Юг“ ЕАД правилно са приложили Методиката за изчисляване на неотчетената електрическа енергия така, както тя е заложена в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че през процесния период от 23.06.2022 г. до 20.12.2022 г. количеството следва да се раздели на 2 части: до 01.07.2021 г. и след тази дата, тъй като от 01.07.2021 г. с Решение № Ц19/ 01.07.2022 г. на КЕВР има промяна на цената на електрическата енергия и мрежови цени. При изготвянето на Справка за коригиране на сметка за електроенергия от 22.12.2022 г., според решаващия съд, правилно е остойностяването на неотчетеното количество електрическа енергия в периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г., като са приложени действащите в тези ценови периоди цени на електрическата енергия и мрежови услуги, утвърдени с решение на КЕВР. Статичните електромери, какъвто е електромер №****, работещ в ИТН ****, регистрират в паметта си всички случай на тяхното манипулиране. Съдът е отбелязал, че в случая електромерът не е бил манипулиран, а е извършено нерегламентирано присъединяване към е.р.м преди електромера като не може да се установи началният момент на неизмерване на електрическата енергия. Според съда, при тези установени факти, неоснователно е възражението на жалбоподателя И. П., че по делото не е доказано че той притежава качеството на потребител. Въззивният съд е приел, че възраженията на жалбоподателя, че констативният протокол не е подписан от него, са преклудирани по правилото на чл.133 от ГПК.