Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 23.07.2024, Районен съд - Етрополе

Съд
Районен съд - Етрополе
Дело
Гражданско дело 155/2024
Вид
Решение № 89
Подписан
23.07.2024
В сила
23.07.2024
Състав
Цветомир Цаков Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 125а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Етрополе, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20241830100155 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от ЗК „Л И“ АД против Агенция „П и“, с която моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца общо сума от 148.08 лева, от които сумата в размер на 115.98 лева главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.08.2023 год. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 33.00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.07.2020 год. до 28.07.2023 година.

Претендират се и разноски по заповедното и настоящето производство.

Твърди се, че на 14.08.2019 година, около 11,30 часа, на път 3701 в района на 3-ти км., при движение в посока от гр.Етрополе към с.Ямна, водачът на л.а. марка „Волво“, модел „С40“ с рег. №СО**** ВТ, Е. И. С., минава през дупка на пътното платно и реализира ПТП, като спуква гума. За възникналото ПТП е изготвен Протокол за ПТП №1532330 от 14.08.2019 година. Твърди се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД е образувана щета №2211-1261-19-409386 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица №93001810081479, със срок на валидност от 12.10.2018 година до 11.10.2019 година. При извършен оглед на лекия автомобил са констатирани увреждания на предна лява гума, като е определено обезщетение в размер на 105.08 лева, което е изплатено на Е. И. С. с преводно нареждане на 16.08.2019 година. Твърди, че във връзка с изплатеното обезщетение е възникнало правото на регресна претенция спрямо „стопанина“ на пътя Агенция „Пътна инфраструктура“. Твърди се, че пътния участък, в който е реализирано ПТП се стопанисва от ответника. Твърди се, че с писмо изх. №309 от 10.01.2020 година, длъжникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е поканен доброволно да заплати дължимата сума, като писмото е получено с обратна разписка на 14.01.2020 година.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от главен юрисконсулт на ответника, като предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан.

1

В съдебно заседание ищеца с писмено становище поддържа предявеният установителен иск.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Георги Николов оспорва исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От ч. гр. дело № 44351/2023 година по описа на СРС, се установява, че със Заповед № 24926 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.08.2023 год. е разпоредено длъжникът Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на кредитора ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на 115.08 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.08.2023 год. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 33.00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.07.2020 год. до 28.07.2023 година, както и държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заявителят, подробно е изложил обстоятелствата, от които произтича вземането.

Във връзка с постъпило възражение в срок, с разпореждане №127442 от 15.10.2023 година, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК.

Разпореждането е връчено на заявителя на 17.10.2023 година.

Исковата молба, по която е образувано гр. дело №62121/2023 г. по описа на СРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 13.11.2023 г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

От протокол за ПТП №1532330 от 14.08.2019 година се установява, че на същата дата в 11.50 часа, на път 3701, в района на 3-ти километър по посока от гр.Е, към с.Я, л.а. марка „В“, модел „С40“ с рег. №СО **** ВТ, със собственик и водач Е. И. С., от с.Т, общ.Б, обл.С, ул.“Ш“ № *, е реализирал ПТП, като преминал през дупка на пътното платно и спукал гума.

В резултат на това, били деформирани предна лява гума /сцепена/ и предна лява джанта.

В ЗК „Лев Инс“ АД, където е застрахован л.а. марка „В“, модел „С40“ с рег. №СО **** ВТ по застраховка „Каско“ на МПС, е заведена щета №2211-1261-19-409386/1, от доклада по която се установява, че обезщетението за възстановяване на вредите по л.а. марка „В“, модел „С40“ с рег. №СО **** ВТ, със собственик Е. И. С., са в размер на 105.08 лева, като общата сума на регресната претенция е 115.08 лева.

На 10.01.2020 година до Областно пътно управление е изпратена регресна покана, която е доставена от куриер на „Спиди“ на 13.01.2020 година.

От показанията на св.Е. И. С. се установява, че управлявайки л.а. „Волво“, на около двадесет метра след разклона за Манастир „Света Троица“, на главния път в с. Р, попаднал в дупка на пътното платно, като спукал предна лява гума и увредил джантата. Установява, че не е имал начин да избегне това препятствие на пътя, т.к. срещу него се движело друго МПС и нямало как да заобиколи дупката на пътя.

От заключението по изготвената Съдебно автотехническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване на застрахователното събитие е следният – при движение на автомобила в светлата част на денонощието при добра видимост, със скорост около 40 км/ч, попада на препятствие на пътя /необезопасена и необозначена дупка на пътното платно/, като преминава през него с лявата част на автомобила. При пропадане в дупката и последващото излизане от нея се получава съприкосновение с нейния ръб, като се получават 2 разкъсвания на външните слоеве на борда на автомобилната гума, при което се получава разхерметизиране. При такива увреждания е невъзможно същата да бъде възстановена в състоянието й отпреди увреждането и се заменя с нова. Установява, че е налице причинноследствена връзка между процесното ПТП и последвалите вреди за лекия автомобил, като е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП-разкъсване на предна лява гума. Действителната стойност на щетите е в размер на 105.08 лева.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на валидно застрахователно правоотношение и заплащането на застрахователно обезщетение по същото /настъпването на суброгацията по чл. 410, ал. 1 КЗ/; причините за настъпилото ПТП–настъпилата вреда в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, респ. на такова поведение на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД; причинната връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, респ. техния размер. Предвид въведените с отговора от страна на дружеството – ответник възражения за съпричиняване от страна на водача на процесния автомобил и липсата на покрит риск, в негова тежест е да докаже пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на неправомерни действия на водача на автомобила, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, се е движел със скорост, която не му е позволила своевременно да възприеме препятствието и да спре, респ. да докаже твърдените от него факти, които биха изключили покритие на риск.

От приложеното по делото заверени копия на застрахователна полица с № 93001810081479, които не са оспорени по делото, се установява безспорно, че лек автомобил марка „Волво“, модел „С40“ с рег. №СО **** ВТ е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 12.10.2018 г. до 24:00 часа на 11.10.2019 г.

Съдът приема за установено, че на 14.08.2019 година, около 11,30 часа, на път 3701 в района на 3-ти км., при движение в посока от гр.Етрополе към с.Ямна, водачът на л.а. марка „Волво“, модел „С40“ с рег. №СО **** ВТ, Е. И. С., минава през дупка на пътното платно и реализира ПТП, като спуква предна лява гума и джанта.

От приетата от съда за безспорна фактическа обстановка и описания по – горе механизъм на настъпването на пътно – транспортното произшествие не се установява съпричиняване на същото от страна на водача на процесния автомобил. Тези свои констатации съдът извежда от отразеното в протокола за настъпилото ПТП, показанията на разпитания в хода на съдебното заседание свидетел и заключението на вещото лице по приетата от съда експертиза.

Съгласно чл. 6 и чл.7 от Наредба № I – 167/24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, на основание чл. 125а, ал. 1, чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от посочената Наредба, се съставят протоколи за ПТП, които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП, какъвто, в случая, е приложеният по делото заверен препис от Протокол с № 1532330/ 14.08.2019 г.

От същия се установява, че мястото на произшествието е посетено от полицейски служител, който е констатирал лично описаната фактическа обстановка. Направени са пет снимки, посочено е мястото на произшествието, часът на извършения оглед, който е непосредствено след настъпване на ПТП-то и наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя. Описана е и щетата от съприкосновението на автомобилната предна лява 3 гума с това препятствие на пътното платно.

Протоколът за ПТП е издаден от служител на МВР, в кръга на правомощията му, в установените от закона ред и форма, представлява официален свидетелстващ документи и като такъв, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, има материална доказателствена сила за съда, респ. съставлява доказателство за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. В този смисъл, процесния протокол, се ползва с такава сила и относно обстоятелства, касаещи констатираната на мястото неравност „дупка“ и установените видими щети по автомобила „деформирана предна лява гума и джанта“.

Съгласно практиката на ВКС /в този смисъл Решение № 98/25.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 750/2011 г., II т.о. ВКС/ механизмът на ПТП от този тип /повреда от навлизане в неравности по пътя/ може да се доказва с всички законово допустими доказателства, поради което съдът намира, че посочения по – горе Протокол за ПТП е носител на информация, че вредите са причинени по посочения в него начин. Още повече, че тези факти се доказват и от показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел, заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза и от другите писмени доказателства по делото.

Съгласно задължителните постановки на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012г., ВКС, ОСГК, при оспорване на фактите, отразени в документ от категорията на официалните свидетелстващи такива, доказателствената тежест се носи от оспорващата страна и то не по реда на чл. 193 ГПК. От това следва и извода, че остават напълно необосновани и недоказани възраженията на дружеството – ответник относно материалната доказателствена сила на този протокол и отразените в него факти и обстоятелства. Наред с горното, и най – вече с оглед релевираното от ответното дружество съпричиняване на щетите от страна на водача на автомобила с твърдение, че от негова страна е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП /движение с несъобразена скорост, която не му позволява да спре или да избегне препятствието на пътя/, следва да се посочи, че приносът на увредения, представляващ обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен /в този смисъл и ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г, ВКС, ОСТК/.