Решение № 249 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330200523 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4430298, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на С. Д. А., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 17.12.2020 г. в 12,55 часа, на Републикански път I-8, км. 232+200, в посока изток, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС – ЛЕК АВТОМОБИЛ, „Пежо 807“, с рег.

№ ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 83 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 23 км/ч.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е С. Д. А..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Това е така, доколкото от изисканото по служебна инициатива на съда писмо от ОПУ-Пловдив, изх. № 11 – 00 – 47/ 02.02.2024 г. /л. 12/и приложената към същото разпечатка от сателитно изображение на процесния пътен участък с нанесено местоположение на наличния пътен знак /л. 13/ се установява, че макар преди процесния пътен участък формално да има поставен пътен знак В 26, мястото на контрол не попада в обхвата му на действие.

От посоченото писмо се установява, че на км. 232 + 200 от Републикански път I-8 няма поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта на движение, респективно не е имало нито към дата 17.12.2020 г., нито към настоящия момент.

Такъв знак е наличен на км. 232, дясно посока запад към изток, непосредствено преди участъка от пътя за който се отнася забраната му и действието му се изчерпва при кръстовището за бензиностанция „Ромпетрол“ на км. 232+ 158.

Съгласно чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП обхвата на действие на пътен знак В26 е до следващото кръстовище.

В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище, дадена в пар. 6, т. 8 от ДР на ЗДвП, а именно. „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на 2 едно ниво.

Както и легалната дефиниция за път дадена в пар. 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

В този смисъл от писмото от ОПУ-Пловдив се установява, че пресечната точка между пътната връзка за бензиностанция „Ромпетрол“ и път I-8 представлява кръстовище, което изцяло се възприема от настоящия състав, като съответно на дадените легални дефиниции.

При положение, че въпросния пътен участък, към датата на заснемане на МПС не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 23 км/ч.

Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 83 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало, че по отношение на поведението на жалбоподателя е приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място, в рамките на което жалбоподателят очевидно се е движил. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /действаща към датата на вмененото административно нарушение/ е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното 3 областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е първи клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на Агенция „Пътна инфраструктура“, респективно от тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

В този изричен смисъл е и Решение от 9.07.2020г. по Наказателно дело 1093/ 2020 Административен съд – Пловдив.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени, като не се явява необходимо обсъждането на релевираните от жалбоподателя възражения.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4430298, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на С. Д. А., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.

4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5