Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2528 от 05.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6104/2026
Вид
Решение № 2528
Подписан
05.07.2026
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2528 гр. София, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110206104 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 264332-001288/06.03.2026г.. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Н. П., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 127.82 евро с равностойност в размер на 249.99 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

ВЪЗЗИВНИКЪТ П. Н.В П. инвокира във въззивната си жалба чрез упълномощения от него защитник подробни съображения против издадения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява. В писмена молба, подадена от защитник, се заявява искане за уважаването на депозираната въззивна жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВРОПП е редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като в писмено становище се релевират доводи за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

1

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 30.03.2026г.. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - в случая липсват запазени писмени доказателства, удостоверяващи датата на връчването на санкционния акт на страната, съгласно писмо на лист 2 от СП, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 26-4332-001288/06.03.2026г.. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Н. П., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 127.82 евро с равностойност в размер на 249.99 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Н а 15.02.2026г., около 14:45 часа жалбоподателят П. Н. П. като собственик и водач на валидно регистрирано на територията на страната МПС - лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ******* се движел в село Бистрица, улица „Никола Крушкин“ (2-РА) с посока на движение от улица „Цар Асенов път“ към улица „Бистришко поле“. На около 600 метра след кръстовището с улица „Цар Асенов път“, жалбоподателят П. бил спрян за проверка от свидетеля Л* М*А*, и неговия колега П., и двамата по служба - на длъжност „младши автоконтрольори“ към СДВР-ОПП. Свидетелят А* установил след справка в зачисления му служебен таблет и чрез оперативнодежурна част, че за лекия автомобил на жалбоподателя П., негова лична собственост, съгласно заявление № **********/25.07.2025г., не е имало към 15.02.2026г., около 14:45 часа валидно сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по Кодекса за застраховането. Посочените факти се установявали и в официална удостоверителна справка с вх. № 162232/20.05.2026г. на Гаранционния фонд, изискана от съдебния състав.

Съставеният АУАН бил подписан от жалбоподателя П. без възражения.

2

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля Л* М* А* автоконтрольор от СДВР-ОПП. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставяне на обжалваното НП. В тази насока, обратните по съдържание възражения от жалбата са неоснователни. Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко 3 лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.

Въз основа доказателствата по делото, въпреки възраженията от въззивната жалба, се установи безспорно, че към инкриминирания момент - в 14:35 часа на 15.02.2026г., на посоченото в АУАН и НП място, управляваният собствен от жалбоподателя П. Н. П. лек автомобил, регистриран на негов име, съгласно заявление № ***********/25.07.2025г., не е имал валидно сключена (влязла в сила) застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. С това формалното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е било осъществено от обективна страна. Извършеното от нарушителя П. деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят П. е съзнавал, че е управлявал притивоправно инкриминираното МПС, без валидна застраховка „ГО“, и е постигнал целта си на инкриминираната дата и място.

В случая на водача не е вменено нарушение, изразяващо се в несключване на регламентираната в кодекса застраховка, а за управление на автомобил, във връзка с чието притежаване и използване, управляващият го (негов собственик) няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорнот“ на автомобилистите. Задължението за сключване на гражданска отговорност произтича от нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , съгласно която всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, е длъжно да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, която правилно приложена, въпреки възраженията от жалбата, предвижда административно наказание във фиксиран размер за собственик, който управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“. От материалите по делото се налага извода, че административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния, предвиден в посочената по-горе разпоредба, а именно парична глоба в размер на 250.00 лева с равностойност в евро от 127.82 евро.

Извършеното административно нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с нищо съществено за административните нарушения от същия вид при същите условия. Липсата на вредни последици сама по себе си не обуславя маловажност на деянието.

С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на жалбоподателя от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота 4 обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като найзаинтересована страна да избегне инициираното срещу него административно – наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по съдържание доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото разноски не са дължими в полза на въззивния жалбоподател Стоянов. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител претендира изрично разноски в настоящото административнонаказателно производство. Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.