Определение № 1598 от 13.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. Пловдив, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501568 по описа за 2024 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 413, ал.2 от Образувано е по частна жалба, подадена от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 563 от 22.05.2024г., постановено по ч. гр. д. № 922 по описа за 2024г. на Районен съд Асеновград, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу А. А. И. с ЕГН ********** за следните суми: 108,46 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.04.2023 г. до 05.01.2024 г.; 140,85 лв. – обезщетение за забава за периода 06.03.2023 г.–05.01.2024 г.; 52,13 лв. – законна лихва за периода 05.01.2024 г. – 28.04.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от "Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 6466/29.04.2024г. срещу А. И. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***, сключен при Общи условия, както следва: сумата от 551,08 лв. -главница; 108,46 лв. - договорно възнаграждение за периода от 05.04.2023 г. до 05.01.2024 г.; 140,85 лв. – обезщетение за забава за периода 06.03.2023 г.– 05.01.2024 г.; 52,13 лв. – законна лихва за периода 1

05.01.2024 г. – 28.04.2024 г.; 218,13 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, дължима до 05.01.2024г.; 327,27 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, дължима до 05.01.2024 г.; 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.03.2023 г.;

400 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.07.2023 г.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е издадена заповед за изпълнение за главницата и е отхвърлено заявлението за останалите суми, съдът излага съображения, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което е налице предпоставка за проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи на основание чл.411, ал.т.2 от ГПК. Констатирал е, че Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Приел е, че уговарянето на допълнителните услуги и таксите за тях целят постигане на скрито оскъпяване на кредита. Посочено е, че тъй като тези суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, същите следва да намерят израз в ГПР по кредита.

Уговаряне им като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Предвид това е заключил, че на основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита.

Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми извън главницата, е правилен.

В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на посоченото заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на обстоятелствата по чл.

411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Според представения по делото договор за потребителски кредит от заявителя, сключен с длъжника А. И., на последния е отпусната сума по кредита в размер на 600 лева, със срок на кредита 11 месеца, размер на вноската 65, 96 лева, ГПР – 47, 95 %, ГЛП – 40, 90 %, лихвен процент на ден:

0, 11%, с посочена дължима сума по кредита: 725,50 лева. Предвидени са две допълнителни услуги: "Фаст" – Приоритетно разглеждане с възнаграждение в размер на 240 лева и "Флекси" – Гъвкав погасителен план с възнаграждение в размер на 360 лева; Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга 2 възлиза на 54, 55 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска, в който случай общото задължение възлиза на 1325,50 лева, при общ размер на вноската от 120,51 лева.

Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ (съответно т. 15.1 и т. 15.2 от приложените Общи условия към договора за потребителски кредит) и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“ (съответно приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за промяна на погасителния план), за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит) .

Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговаря т на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На свой ред това, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги не е включено при определяне на ГПР се признава и от самия жалбоподател в жалба та, като се поддържа, че закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие за сключване на договора и поради това не следва да бъде включено при определяне на ГПР. Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и обосновава съмнение за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в ко ито случаи пък съгласно чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се 3 явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 563 от 22.05.2024г. по ч. гр. д. № 922 по описа за 2024г. на Районен съд Асеновград, в обжалваната му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4