Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 87 от 16.06.2021, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 259/2021
Вид
Определение № 87
Подписан
16.06.2021
В сила
16.06.2021
Състав
Мирослав Данаилов Досов, Камелия Пламенова Колева, Надя Георгиева Пеловска-Дилкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Враца , 16.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мирослав Д. Досов

Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова

Камелия Пл. Колева като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20211400500259 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл.

129, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ЕИК ***, представлявано от изп. директори А. Д. и М. М., чрез юрк.

М. К., срещу разпореждане № 262536 от 07.04.2021 г. по ЧГД № 1186/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е върнато подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 264820/17.03.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно с приложенията към него, против Р. И. Т., и производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно. Изложени са мотивите на съда, дали му основание да постанови този резултат, като се посочва, че претенцията е насочена към лицето Р. И. Т. с ЕГН ********** в качеството й на самоосигуряващо се лице, развиващо стопанска дейност с ЕИК ***. Твърди се, че претенцията не е насочена срещу "Адвокат Р.Т." ЕООД, ЕИК ***, с което жалбоподателят няма договорни отношения.

Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено. Претендират се и направените в това производство разноски.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред районният съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от жалбоподателя срещу длъжника Р. И. Т., ЕГН/ЕИК ***, с адрес гр. ***, за парично вземане в размер на 562,89 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. В т. 12 от заявлението е посочено, че търсеното вземане произтича от договор № ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, сключен между жалбоподателя и Р. И. Т.. Описано е, че задължението е за периода от 21.09.2020 г. до 10.01.2021 г. и се 1 формира по следния начин: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 492,97 лева, неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на стойност 67,92 лева и неустойка за едностранно прекратяване по вина на абоната в размер на 2,00 лева съгласно чл. 54.12. от ОУ към Договора.

При проверка редовността на заявлението решаващият състав е констатирал, че то не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като длъжникът е посочен като физическо лице с три имена, а същевременно е посочен ЕИК на юридическо лице. При този мотив с разпореждане № 262017/19.03.2021 г. районният съд е оставил заявлението без движение с указания заявителят да уточни дали заявлението е депозирано срещу физическото лице Р. И. Т., в който случай следва да посочи конкретен ЕГН на длъжника, ако разполага с такъв, или е депозирано срещу юридическо лице с ЕИК ***, в който случай следва да посочи наименованието му.

В изпълнение на дадените указания е постъпила молба, в която е заявено, че претендираното от заявителя вземане по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е срещу Р. И. Т. с ЕГН ********** в качеството й на самоосигуряващо се лице, развиващо стопанска дейност с ЕИК ***.

При извършена повторна проверка на редовността на заявлението след дадените указания с обжалваното разпореждане съдът е върнал подаденото заявление и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че дадените от него указания не са изпълнени. Посочил е, че след извършена служебна справка в електронната страница на Търговския регистър по ЕИК *** е констатирал, че има регистрирано търговско дружество с наименование "Адвокат Р.Т." ЕООД. Изложил е съображение, че доколкото имуществото на физическото лице е различно от това на юридическото лице, няма как от едното да се претендира задължение на другото. В допълнение е посочил, че към момента ЕИК за самоосигуряващите се лица е 1-цифрен и съвпада с тяхното ЕГН. При тези съображения е постановил съдебния си акт в посочения по-горе смисъл.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане - правилно, по следните съображения:

Разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК задължават съда да провери съответства ли подаденото до него заявление за издаване на заповед за изпълнение на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2, с възможност нередовностите да бъдат отстранени, а в случай, че заявителят не отстрани допуснатите нередовности, законът предвижда заявлението му да бъде върнато.

В настоящия случай правилно при извършване на тази проверка районният съд е 2 констатирал, че подаденото до него заявление е нередовно откъм изискването по чл. 127, ал.

1, т. 2 ГПК за посочване на името и адреса на ответника /в случая длъжника/. От съдържанието му /т. 5/ е видно, че като длъжник /ответник/ е посочено лицето Р. И. Т., с ЕИК/ЕГН ***. С оглед на обстоятелството, че цифровият номер в графа ЕИК/ЕГН не представлява ЕГН на физическото лице, посочено от заявителя като длъжник, правилно са дадени указания за уточняване срещу кое лице е насочено заявлението. В изпълнение на тези указания заявителят е посочил, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е срещу Р.И. Т. с ЕГН ********** в качеството й на самоосигуряващо се лице, развиващо стопанска дейност с ЕИК ***. Така направеното уточнение и според настоящия съдебен състав не изпълва изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК и не отстранява констатираната нередовност. Това е така, защото заявителят при посочване на ответника /длъжника, срещу когото е насочил заявлението си/ е смесил понятията физическо лице и самоосигуряващо се лице, при което не е ясна връзката между тях, респ. не е ясно защо заявителят сочи и двамата като задължени лица. Действително в случая самоосигуряващото се лице е физическо лице, упражняващо свободна професия, но то се идентифицира с получения след регистрация в регистър БУЛСТАТ /чл. 3 ЗРБ/ девет цифрен код, различен от ЕГН /чл. 4 ЗРБ/, което го отличава по идентификация с физическото лице. По тази причина констатираната неяснота поставя съда в невъзможност да разбере каква е връзката на всяко едно от тях с договора и съответно представлява ли договорът такъв с потребител, респ. приложима ли е разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, уреждащ приложенията към заявлението в подобни случаи.

Изложеното води до извода, че, в случаи като настоящия, заявителят следва ясно да означи лицето, срещу което насочва заявлението си. От съдържанието както на самото заявление, така и на уточнителната молба към него, а и на въззивната жалба, не може еднозначно да се заключи кой именно е ответник по него – физическото лице Р.И. Т. с ЕГН ********** или самоосигуряващото се лице Р.И. Т. с ЕИК /код по БУЛСТАТ/ ***.

Констатираната нередовност, съответно неотстраняването й, не дава възможност заявлението да бъде разгледано, а налага връщане на заявлението и прекратяване на производството по него, както е направил районният съд.

Съвпадението на крайния извод на настоящата съдебна инстанция с този на контролираната, налагат атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд – Враца, в настоящия съдебен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262536 от 07.04.2021 г. по ЧГД № 1186/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4