Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 18.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 120/2023
Вид
Решение № 63
Подписан
18.05.2023
В сила
18.05.2023
Състав
Йоланда Мильова Цекова, Надя Спасова Георгиева, Николай Александров Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Кюстендил, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.

Н. Ал. Николов при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231500600120 по описа за 2023 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на М. Ц. М., подадена чрез повереника му адв.А. Р. срещу оправдателна Присъда № 48/21.12.2022 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 1242/2021 г. по описа на съда, с която подсъдимата Д. Г. Й., ЕГН **********, е призната за невиновна и на осн.чл.304 НПК е оправдана в извършването на престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.147 ал.1 НК. В жалбата и допълнението към нея са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на присъдата поради неправилност на правния извод на съда за несъставомерност на деянието от обективната и субективната му страна. По тези съображения се моли за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване нова присъда с признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение и налагане на справедливо наказание. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Постъпило е възражение срещу частната жалба от подсъдимата Д. Й., подадено чрез защитника й адв. Д. П., с което се моли за постановяване на потвърждаващо присъдата на ДнРС решение по съображения за неустановеност авторството на публикацията, както и че публикацията не съдържа клеветнически изрази и не уличава никого в престъпление, а отразява действително случили се факти.

В о.с.з. жалбата се поддържа от повереника по изложените в нея съображения и се моли за отмяна на оправдателната присъда като неправилна и незаконосъобразна по изложените в допълнителната жалба съображения. Според адв. Р. е безспорно доказано авторството на деянието и той изрази несъгласие с приетото от ДнРС, че за съставомерността на деянието“приписване на престъпление“е необходимо подсъдимата да знае, че приписва 1 престъпление на М., да знае, че той не е извършителят и да го направи съзнателно.

Подсъдимата не се е явила по делото, за да каже знаела ли е или не този факт. Очевидно подсъдимата има добър източник в полицията и след като преди другите е разбрала за задържането на М. за вандалското престъпление, би трябвало също да знае, че той е бил освободен няколко часа по-късно и въпреки това е публикувала невярната информация, заяви повереникът на тъжителя адв. Р..

Подсъдимата и защитникът й не се явиха в последното заседание, но с депозирана молба беше дадено съгласие за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Окръжният съд, като съобрази релевираните оплаквания и възражения с материалите по делото в рамките на визираните му правомощия по чл.314 и сл. НПК и след собствена преценка на събрания по делото доказателствен материал, намери от фактическа и правна страна следното:

С обжалваната присъда подсъдимата Д. Г. Й., ЕГН ********** е призната за невиновна в това, че на 2.11.2021 г. в социална мрежа“Фейсбук“ умишлено е приписала престъпление на М. Ц. М., от гр. Бобов дол, че е предполагаемият извършител на вандалска проява в гр.

Бобов дол, изразяваща се в нарязване на гумите на 31 коли, като клеветата е разпространена чрез публикуване на името и снимката му в социална мрежа „Фейсбук“ и на основание чл.304 НПК е оправдана по частното обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.1 във вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.147 ал.1 НК и е отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. и тъжителя е осъден да заплати на подсъдимата разноските й по делото в размер на 400 лв.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от І-инстанционния съд, като при спазване изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК са анализирани установяващите я кредитирани доказателствени средства.

Безспорно е установено, че на 2.11.2021 г. подсъдимата в регистрирания си профил във“Фейсбук“ е публикувала в групата“Забелязано в Бобов дол“материал от електронния сайт“Четвърта власт“информация: „Това е предполагаемият извършител на вандалската проява в гр. Бобов дол преди два дни, като наряза гумите на 31 коли. Той е роден през 1986 г., живее…“ и е публикувана снимка на тъжителя.

Предисторията на описаното деяние е, че на 31.10.2021 г. в РУ Бобов дол постъпили сигнали за нарязани гуми на множество автомобили в града, въз основа на които били образувани три досъдебни производства с №№ 3968,3969 и 3970, всички от 1.11.2021 г. за престъпления по чл.216 ал.1 НК. Във връзка с едно от разследванията бил задържан за 24 часа тъжителя със Заповед № 245 з – 39/1.11.2021 г.на началника на РУ Бобов дол.На 2.11.2021 г. тъжителят бил освободен, без да са му повдигнати обвинения, а по-късно за горното деяние било привлечено като обвиняем друго лице.

При така установеното от фактическа страна Районният съд е приел, че автор на публикацията е подсъдимата, установено от показанията на свидетелите С. и К., които макар и косвени, но подкрепени от безспорно установения факт, че публикацията е от профила на 2 подсъдимата, придружен със снимка и че тя е активен участник в групата“Забелязано в Бобов дол“, където е публикувала новини от града и мнения.

Въпреки това съдът е приел несъставомерност на частното обвинение за клевета от обективна и субективна страна. Деянието не е извършено от обективна страна според съда, тъй като подсъдимата е разбрала за задържането на подсъдимия за гореописаното деяние и поради това е обосновала логически извод, че е възможно той да е автор на престъплението, демонстрирайки осведоменост в групата. Обстоятелството на извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК и предполагаемата съпричастност на тъжителя поради задържането му сочат, че тъжителката обективно не е приписала престъпление на тъжителя, което знае, че той не е извършил. Предвид неосъществяване на престъплението от обективна страна не е налице и субективната такава, е приел районният съд. Подсъдимата не е знаела, че тъжителят не е извършил престъпление и е изразила предположение, че е предполагаемият извършител на него предвид задържането му, поради което не е съзнавала общественоопасния характер на деянието си – не е знаела, че изказаното от нея предположение за извършеното от тъжителя престъпление не е истина и съответно не е искала настъпването на общественоопасните последици от деянието.

Тези правни изводи на районния съд се споделят от настоящия състав. Законосъобразно е прието за доказано авторството на престъплението по посочените съображения. Въпреки това обаче деянието е несъставомерно от обективната и субективната му страна, като в допълнение към мотивите на районния съд в настоящото решение се допълва следното:

Основният състав на престъплението „клевета“ е дефиниран в чл.147 ал.1 НК и от обективна страна съдържа две алтернативни деяния: разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. В случая предвид обстоятелствената част на тъжбата очевидно частното обвинение е за приписване на престъпление, но по квалифицирания състав на чл.148 ал.1 т.2 – когато клеветата е разпространена публично. В случая безспорно е установено задържането на тъжителя за срок от 24 часа по подозрение за съпричастност към извършеното на 31.10.2021 г. престъпление по чл.216 ал.1 НК. Той е бил задържан за 24 часа, считано от 11 часа на 1.11.2021 г. съгласно Заповед № 245з-39/1.11.2021 г. на началника на РУ бобов дол и задържането ум е продължило до 10,30 часа на 2.11.2021 г., видно от Писмо на РУ Бобов дол с рег.№ 245000-601/24.02.2022 г. Публикацията във „Фейсбук“, видно от нея, е публикувана в 16,34 часа – т.е. няколко часа след освобождаване на тъжителя. Но в този кратък няколкочасов срок от освобождаването до публикацията е невъзможно да се знае с категоричност има ли връзка тъжителя с деянието или не. Именно задържането на тъжителя по подозрение за съпричастност към деянието по чл.216 ал.1 НК обосновава извода, че от обективна страна не е налице „приписване на престъпление“ с публикацията на подсъдимата, сочеща“предпогаемият извършител на вандалската проява“.

Защото са налице безспорни доказателства, че с оглед задържането му е налице индиция за съпричастност. Към това престъпление.

Категорично не е налице и субективната страна на оклеветяването. За да е налице тя, е необходимо деецът да знае, че набеденият не е извършил престъплението и въпреки това да 3 го оклеветява с приписване на това престъпление. Т.е. трябва да е налице пряк умисъл и съзнателно приписване на престъпление, което в случая предвид стеклите се обстоятелства не е налице. Поради това правилно е прието и от районния съд, че подсъдимата при публикуване на информацията не е целяла да оклевети тъжителя, т.е. не е съзнавала обективните елементи на престъплението „клевета“ чрез приписване на престъпление, тъй като тъжителят е бил задържан по подозрение за съпричастност в РУ Бобов дол.

По горните съображения съдът намери доводите във въззивната жалба за отмяна на оправдателната присъда за неоснователни. Дори подсъдимата да е целяла да получи известност с тази публикация, това не означава наличие у нея на умисъл за оклеветяване на тъжителя. А доказаността на авторството не е достатъчна, за да се докаже и обективната и субективна съставомерност на частното обвинение по посочените съображения.

При служебната проверка на присъдата съдът не намери други основания, различни от сочените във въззивната жалба, за нейната отмяна с постановяване на обратен правен резултат. Като обоснована и законосъобразна присъдата следва да се потвърди.

Тъй като не е приложен документ за внесена д.т. от 6 лв. с въззивната жалба и поради нейната неоснователност, с настоящото решение съдът ще осъди тъжителя да заплати д.т. в размер на 6 лв. по сметка на КнОС.

Що се отнася до претендираните от подсъдимата разноски за двете инстанции, въззивният състав намира следното: С присъдата на ДнРС тъжителя е осъден да заплати разноски на подсъдимата в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение и този размер е определен съобразно участието на защитника. Така определения размер на дължимост на разноски от тъжителя предвид постановената оправдателна присъда настоящият състав намира за справедливо определен, като следва да се посочи, че липсва жалба в тази част от подсъдимата.

Пред въззивния съд – на л.23-25 от настоящото дело - е представен Договор за правна помощ по настоящото ВНЧХД № 120/23 г., с договорен размер на адвокатско възнаграждение от 1200 лв. , Платежно нареждане и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. , с вписана информация за получателя адв. дружество Г. и П. “правни услуги и възражение ОС – Кюстендил“ и се претендира присъждането им.

Относно адвокатската защита на подсъдимата във въззивното производство е безспорно установено следното: На л.19-21 от настоящото дело е приложено Възражение от подсъдимата, чрез защитника й адв. Хр. П. срещу въззивната жалба на частния тъжител.

Първата дата за въззивно заседание по въззивната жалба на частния тъжител беше 15.03.2023 г. и на него присъстваше адв.Изабел М. като защитник на подсъдимата, преупълномощена от адв. Д. П.. Заседание обаче не се проведе поради нередовно призоваване на тъжителя и делото беше отложено за 6.04.2023 г.

В с.з. на 6.04.2023 г. не се яви защитник на подсъдимата. С молба вх.№ 1580/3.04.2023 г. от подсъдимата, подадена чрез адв.Д. П., се моли съда за извинение на неговото отсъствие от съдебното заседание поради ангажираност В молбата се сочи, че в случай на приемане от 4 съда изясненост на делото от фактическа страна, да се постанови решение, с което да се потвърди оправдателната присъда и с тази молба е представен списък за разноски, договора за правна помощ и посочената фактура за плащане на адвокатското дружество, единият съдружник в което е адв.Д. П., на сумата от 1200 лв. от подсъдимата. Т.е. в последното с.з. не се яви защитник на подсъдимата.

При така посоченото развитие на въззивното производство настоящият състав намира, че разноски на подсъдимата за въззивното производство следва да се присъдят, но не в претендирания размер от 1200 лв., а в редуциран размер от 300 лв. поради следните съображения: