Решение № 1879 от 04.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 602/2022
- Вид
- Решение № 1879
- Подписан
- 04.10.2022
- В сила
- 07.02.2023
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.39, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 43, ал. 4 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 1879 гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330200602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4601182 , издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на В. В. Е., ЕГН:********** в качеството й на законен представител на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК 1***, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет / лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Е., по съображения изложени в жалбата и допълнителна молба, моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 11.03.2021 г., в 13:36 часа, на път I-8 км. 211 Пловдив-Пазарджик в посока от изток към запад, при въведено ограничение 1 от 90 км/ч, МПС „Дачия Лоджи“ с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост от 102 км/ч, заснето с АТСС TFR1-М 530 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, а наказуемото превишение на скоростта било от 12 км/ час.
Установено било, че процесното МПС е притежание на „А.Т.“ ЕООД със законен представител
В.
В.
Е..
Именно на последната е била ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение, на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания Електронен фиш. От обективна страна на 11.03.2021 г. в 13:36 часа на път I-8 км. 211 Пловдив-Пазарджик в посока от изток към запад, жалбоподателят е управлявала лек автомобил МПС „Дачия Лоджи“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 102 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Е.. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. От друга страна ангажираният за нарушението жалбоподател, не е предоставила данни по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДВП за евентуално друг извършител. Описанието на нарушението и отразените данни в ЕФ несъмнено определят именно жалбоподателят като годен субект, отговорен за нарушението на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и правилно е наложена глоба, каквато възможност, като вид наказание, е единствена предвидена от законодателя за такъв вид нарушение по ЗДвП.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – на път I-8 км. 211 Пловдив-Пазарджик в посока от изток към запад; датата – 11.03.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 13:36 часа; регистрационният номер на МПС – ***, собственикът и неговия законен представител.; описание на нарушението; размерът на 2 глобата; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане . Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. В тази връзка и по отношение на възражението на жалбоподателя за издадени няколко идентични фиша, то настоящият състав счита, че от постъпило по делото писмо на началник на РУСтамболийски, се изясни, че просто е възникнало дублиране на процесния електронен фиш с № 4601182, тъй като всички фишове се издавали от „Единен център за обработка на електронни фишове“, а предвид разпоредбата на чл.17 ЗАНН никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип АТСС TFR1М 530 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., който макар и избледнял е достатъчно четлив и съдържа необходимата информация, поради което е приет като писмено доказателство по делото.
Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Същевременно в случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство АТСС "TFR1 – M" № 530, представляващо мобилна система за видеоконтрол, за която съдът приема, че съответства на одобрения тип с оглед приложения по преписката Протокол № 9-33-21 от 16.11.2021 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол 9-33-21 от 16.11.2021 г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка на 16.11.2021г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 16.11.2022 г., а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 3
11.03.2021 г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип.
Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив. Налице е и ясна връзка между процесния ЕФ и приложения към него клип. От протокола за използване на АТСС се установява, че техническото средство е било позиционирано в с мястото на контрол гр. Пловдив, ул. "Асеновградско шосе" до № 1. Работата с него е започнала на 11.03.2021 г. в 13:00 часа и е приключила в 14:10 часа на същата дата.
Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила.
Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч "триножници". Затова и не следва да се установява къде точно се е намирал автомобила, в който се е намирало средството за измерване.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец в извършването на нарушението.
Единствено за пълнота съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава ЕФ. В нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган.
Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е ЕФ, и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен случай, каквито данни няма по случая, доколкото обществената опасност на конкретното нарушение не се отличава с по-ниска, а с типична за този вид нарушения обществена опасност. Отделно от това, при прочита на цитираната разпоредба, се сочи, че същата се отнася за маловажни случаи на нарушения, а както се знае сега действащият ЗДвП дори не предвижда възможността за приложение на маловажни случаи при нарушение на правилата за движение по пътищата – специален спрямо ЗАНН.
4
Противоречието при тълкуването на разпоредбата по чл.39, ал.4 от ЗДвП се дължи на използваната формулировка „могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2“. Тази формулировка е юридически непрецизна и безкрайно неясна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал. 2 ЗАНН /във всичките й редакции/ никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби – чл. 59, ал.