Решение № 67 от 11.03.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Тетевен, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100267 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от с.Черни Вит, ул. „Капитан Войновски" № 10, „ФАЙНЕНПГЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххххххх със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от П. Б. Д.,с цена на установителен иск 150 лева и цена на осъдителен иск частичено 50 лв от 150лева .

В исковата молба се твърди ,че на 09.04.2020г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № 3808416 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 300 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата е сключила с втория ответник договор за предоставяне на гаранция №3808416, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищеца . Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, 1 заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт" АД което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл.

3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и ищцата като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 лева.

Твърди се ,че кредиторът „Изи Acer Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, било видно от Търговски регистър към АВ. Позовава се на чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал, 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, зашото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Същевременно, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин бил да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ,поради което договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Твърди се ,че Договор за предоставяне на поръчителство № 3808416 от 09.04.2020г. е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.

Нещо повече - в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл, 5, ал. 1 от договора за поръчителство).

Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не е получила каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.

В съдебно заседание от 26.02.2024г е направено изменеие на осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр. 1 от 50 лева на 105,80 лева сключе н между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Моли съдът да признае за установено в отношенията между страните С.

Т. Н. с ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххххххх със седалище и адрес на управление: гр. София, 2 бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.

Благовесгов Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 3808416 от 09.04.2020г е нищожен.

Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххххххххх със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от П. Б. Д. да заплати на С. Т. Н. с ЕГН ********** сума в размер 105,80 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3808416 от 09.04.2020г

В закново установеният срок е постъпил писмен отговор от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в който се твърди че в исковата молба са изложени твърдения за отношенията между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и ищеца, твърдения за правната характеристика и условията за действителност на договор за потребителски кредит, сключен между тях, за тълкуванията от страна на адвоката на ищеца на клаузи от този договор за потребителски кредит, както и на закона за потребителския кредит и считат ,че тези твърдения нямат отношение към ответника, като излагат съображения в тази насока . „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е финансова институция вписана в регистъра на БНБ по чл.3а от ЗКИ ,с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, поради окето именно изпълнение на договора за заем от заемателя било породило породило договора за сключване на гаранция. Неоснователни били твърденията ,че договорът за сключване на гаранция бил в противоречие с добрите нрави били неоснователни ,тъй като чл.9 от ЗЗД основавава принципът на свободното договаряне и преценката за накърняване на добрите нрави де правела за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора .Моли съдът да отхвърли исковата претенция , към отговора е представен и погасителен план.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.

В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени в писмен вид .

Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП., от С. Т. Н. ,с който се иска съда да приеме ,че договор за паричеа гаранция № 4453303 сключен между ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 3808416/09.04.2020г. е нищожен

Предявен е иск с правно основание чл. чл.55 ал.1 ЗЗД, с който се иска да се върне това което ищцата е платила по нищожен договор в размер на 105,80лв. .

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 09.04.2020г. С. Н. е сключила договор за паричен заем №3808416/09.04.2020г. с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 300лв , с фиксиран годишен лихвен процент 35% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден 0,10% приложим при отказ от договора , срок на заема 4 3 месеца , брой вноски 4, размер на погасителна вноска 80,55лв. ,обща сума дължима по заема 332,20лв ., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,90%, изчислен по формула съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и приложение едно към него , като е взето предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и др. разходи освен посочените в договора .

Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на поръчителство с №3808416/09.04.2020г. между „Файнешъл България“ЕООД и ищцата С. Н. , като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 105,80 лв , платимо разсрочено на вноски по 26,45 лв. , като същите се изплащат на датите на договора за заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД

По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза видно от която :Ищцата е заплатила на ответника сумата по заема е 300лв за главница , лихва 22,20лв, от които платена 19,61лв , остатък 2,59лв .

Дължимата гаранция от 105,80лв е заплатена . Т.е общия ГРП се развяа на 487,48%.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върнепредоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на 4 закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство . Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05646793-1818-4ba3-9708-37a2cb8a316e