Решение № 168 от 13.04.2022, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Габрово, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20214210101431 по описа за 2021 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД .

В исковата молба се твърди, че със запорно съобщение № 4907/25.08.2020г. на Ч.

И. И. е наложен запор върху възнаграждението на ищеца ЕМ. Г. М. получавано от трудова дейност по реда на чл. 77 и 78 от ЗИНЗС по време на изтърпяването на наказание „Лишаване от свобода”. Според ищеца получаваното от него възнаграждение е под размера на несеквестируемия минимум по чл. 446 ал.1 от ГПК. По този начин от възнаграждението му за периода м. септември 2020г. – м. май 2021г. са удържани незаконосъобразно общо 250 лева

Предвид изложеното се прави искане да бъде осъден Ч. И. И. да заплати на ищеца сумата от 250.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на същата.

За установяване на изложените в исковата молба твърдения ищ ецът представя копие от запорно съобщение от 25.08.2020г. по изп. дело № 308/2020г. на Ч. И. И. и прави искане да се изиска служебно от началника на Затвора Ловеч справка за получаваното възнаграждение от ищеца за процесния период.

В законния срок е постъпил отговор от ответника Ч. И. И., чието становище е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

Заявява, че по молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД и въз основа на Изпълнителен лист № 197 от 05.03.2020г. на ГРС на основание Заповед за изпълнение № 6848 от 12.12.2019г. по ч. гр. д. № 2428/2019г. по описа на ГРС, влязла в законна сила на 18.01.2020г. е образувано изп. д. № 20207350400308 по описа на Ч.

И. И., per. № 735 на КЧСИ, с район на действие района на ГРС срещу ищеца ЕМ. Г.

М., с ЕГН ********** за събиране на дължими суми, ведно с разноски за юристконсултско възнаграждение за представителство на взискателя и такси по тарифата към ЗЧСИ.

Задължението е в общ размер: 1046.04 лева.

От Справка на НАП - ТД - Велико Търново се установило, че длъжника не притежава недвижими имоти, движими вещи, не е декларирал доходи, банкови сметки, не е съдружник в търговски дружества, като е приложена справка за свързани лица и данни за осигуряване.

1

С Изх. № 4907/25.08.2020г., ответникът изпратил Запорно съобщение до касиера на Затвор Ловеч, получено с известие за доставяне на 04.03.2020г.

В отговор на това запорно съобщение ответникът получил от МП ГДИН Затвора Ловеч, Писмо с per. № 11 от 02.09.2020г., с което било потвърден факта на получаване на запорното съобщение и втората половина от надлежно връченото съобщение било приложено към писмото.

На 13.10.2020г. по сметката на ответника постъпила сума в размер на 90 лева с наредител ГДИН Затвора Ловеч и с основание: запор ЕМ. Г. М. по ИД 20207350400308.

На 16.04.2021г. по сметката на ответника постъпила сума в размер на 37 лева с наредител ГДИН Затвора Ловеч и с основание: запор ЕМ. Г. М. по ИД 20207350400308.

На 19.04.2021г. по сметката на ответника постъпила сума в размер на 104 лева с наредител ГДИН Затвора Ловеч и с основание: запор ЕМ. Г. М. по ИД 20207350400308.

На 17.06.2021г. по сметката на ответника постъпила сума в размер на 25 лева с наредител ГДИН Затвора Ловеч и с основание: запор ЕМ. Г. М. по ИД 20207350400308.

Ответникът твърди, че е действал законосъобразно и правилно. В запорното съобщение подробно са описани дължимите суми, както и основанията, на които те се дължат. Поканил е изрично третото задължено лице - Затвора Ловеч, в едноседмичен срок да съобщи дали признава за основателно вземането, има ли претенции от други лица, наложени ли са други запори, превеждат ли се суми по банкови сметки.

Посочил е, че ако третото лице не оспори вземането, сумите следва да се превеждат по банкова сметка на Ч., при спазване на правилата на чл. 446 ГПК, в случай на запор върху трудово възнаграждение.

Видно от отговора на Затвора Ловеч, вземането не е оспорено. В изпратеното от тях писмо не е посочен нито конкретен размер на възнаграждение на ищеца, нито каква част ще се удържа, т. е. не е налице изпълнение на задълженията на третото лице по чл. 508 и чл.

512, ал. 2 от ГПК. Същото не е съобщило каквито и да било обстоятелствата по запора, но Ч. от своя страна не следва да носи отговорност за неизпълнение на чужди /на третото лице/ задължения.

Ответникът заявява, че нито третото лице, нито ищеца са го уведомили за размер на възнаграждението и за размера на удържаната част, като тази информация той получава едва от изложеното в исковата молба. Възражение от страна на ищеца или от третото лице, за несеквестируемост на дохода също не е правено до настоящия момент. Длъжникът е можел да предложи начин на изпълнение съгласно чл. 443 от ГПК, но не го е сторил, можел е да направи възражение съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК, но не го е сторил. Изобщо следвало е длъжникът /сега ищец/ да извърши редица действия и да прояви активност по изпълнителното дело. Същият е надлежно уведомен от Ч. с покана за доброволно, а в последствие и за принудително изпълнение.

Съответно, въз основа на липсата на активност по изпълнителното дело както на длъжника - ищец, така и на третото задължено лице, в запорното съобщение, Ч. не е посочил изрично каква сума да се удържа от ищеца, тъй като не му е била известна горната информация.

2

Ответникът не оспорва, че е извършил изпълнителното действие налагане на запор, от което се претендират вредите. Оспорва обаче, че наложеният запора е незаконосъобразен.

Запорът върху възнаграждението е извършен по правилата на ГПК. Запорното съобщение е връчено на Затвора Ловеч, който изплаща на ищеца различни суми, при определени обстоятелства, по реда на ЗИНЗС. Самото запорно съобщение има конкретна и пълна информация за размера на дълга и разноските, за начина на принудителното им събиране, за основанията, на които са налага, и за съдържанието на съобщението, което третото лице следва да изпрати на Ч. Посочено е, че следва да се спазват правилата на чл. 446 от ГПК.

Поради горното ответникът счита, че не е доказана предпоставката от фактическия състав на непозволеното увреждане - незаконосъобразност на действията на Ч.

Още повече, че когато една сума е събрана принудително от съдебния изпълнител, съобразно правилата на ГПК, излизането й от патримониума на длъжника не е имуществена вреда, а изпълнение на негово задължение, установено със съдебен акт.

На следващо място, според ответника доколкото ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, то той не се намира в трудово правоотношение, съответно не получава трудово възнаграждение. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл. 78, ал.

1 и ал. 2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода получават определена със заповед на министъра на правосъдието част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.

В случая не е налице трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Също така полагането на труд от лишените от свобода се извършва не само, за да получат възнаграждение, а има и други изрично предвидени последици, различни от тези присъщи на едно трудово правоотношение - така например при изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, строгият режим може да бъде заменен с общ при добро поведение и положително отношение към труда.

Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателя изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение.

В допълнение следва да се има в предвид, че законодателят е предвидил, че определен доход е несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: безплатна храна, 3 достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Също така за всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние, като най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации. Във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека, до която се осигурява достъп на всички лишени от свобода. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.

С оглед на изложеното, след като сумите, които ищецът получава, за извършваната от него работа в Затвора Ловеч, не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху тях да бъде наложен запор и те да служат за погасяване на публични и частни държавни задължения на ищеца.

По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

По делото не се спори, че към настоящия момент ищецът ЕМ. Г. М. изтърпява наказание "Лишаване от свобода", в затвора гр. Ловеч, като през периода м. Септември 2020г. - м. Май 2021г. / вкл./ е полагал труд, за което му е било изплащано месечно възнаграждение.

Ответникът е Ч. с рег. № 735 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - гр.

Габрово, с оглед на което отговорността му за вреди причинени при и по повод професионалната му дейност има деликтен характер и следва да се реализира по реда на чл.

74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Приложено е изп. дело № 20207350400308 по описа на Ч. И. И., образувано на 29.07.2020 г. по молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, въз основа на Изпълнителен лист № 197 от 05.03.2020г. на ГРС на основание Заповед за изпълнение № 6848 от 12.12.2019г. по ч. гр. д. № 2428/2019г. по описа на ГРС, влязла в законна сила на 18.01.2020г. Вземането на взискателя има договорен характер.

Видно от изпълнителното дело, въз основа на съобщение на Ч. с изх. № 4907/25.08.2020 г. е бил наложен запор върху възнагражденията на ищеца. Със запорното съобщение е даден на третото задължено лице – Затвора Ловеч 7-дневен срок да се съобщи 4 писмено признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът и дали ще последва плащане, има ли претенции от други лица върху същото вземане, включително и други запори. Дадени са указания удръжки да се правят от трудовото възнаграждение, при спазване правилата на чл. 446 от ГПК.

На 09.09.2020 г. ответникът Ч. И. И. е уведомен от началника на затвора, че запорното съобщение е получено. Възражения срещу запора не са направени.

В изпълнение на наложения запор, видно от приложеното изпълнително дело, са удържани на ищеца суми превеждани по сметка на Ч. от третото задължено лице Затвора Ловеч, както следва : за м. Септември 2020г . – 90.00 лева, за м. Октомври 2020г. – 6.00 лева, за м. Март 2021г. - 37.00 лева, за м. Април 2021г. -104.00 лева и за м. Май 2021г. – 25.00 лева, или извършени са удръжки в общ размер на 262.00 лева.