Решение № 362 от 16.05.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Благоевград, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100328 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Е. Т. В., ЕГН **********, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940.

Навежда се в молбата, че с изпълнителен лист, издаден на 11.04.2014г. по ч. гр. д. № 733/ 2014 г. по описа на P C - Благоевград, ищеца е осъдена да заплати в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК 831554413, сумите: 1 761,84 лева главница; 443,84лв. лихва за периода 15.08.2011 г. до 29.05.2013 г.; 556,64 лв. наказателна лихва за периода 15.08.2011г. -29.05.2013г. и 55,25лв. заплатена държавна такса. Твърди се, че с изпълнителен лист, издаден на 11.04.2014г. по ч. гр. д. № 734/ 2014г. по описа на PC Благоевград, ищеца е осъдена да заплати в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК 831554413 сумите в размер на 874,79 лв. - главница; 228,10 лихва за периода 15.08.2011г.- 29.05.2013г., сумата в размер на 285,28лв представляваща наказателна лихва за пероида 15.08.2011г. до 09.04.2014г. и 27,46 лв, разноски.

Навежда се, че на 29.05.2014г. на основание посочените по-горе изпълнителни листа, кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК 831554413, е образувал изпълнително дело № 5454/2014г. по описа на ЧСИ В. Т.а, per. № 795.

Твърди се, че на 13.08.2014 г. по изпълнителното дело, ЧСИ Т. е наложила възбрана върху жилище, находящо се в гр. Б..

Твърди се, че на 21.08.2017 г. по делото е постъпило уведомление за цедирано вземане от „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК 831554413 в полза на КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ. От приложените документи към договора за цесия нямало данни за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането съгласно чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се, че на 03.05.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба за 1 конституирана на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, като кредитор по делото, като е представен договор за цесия от 23.08.2018 г. От приложените документи към договора за цесия няма данни за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането съгласно чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се, че за прехвърлянето на вземанията между „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК 831554413 и „КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ“ и след това от „КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ“ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ищецът не е получавала уведомление по реда на чл. 99 от ЗЗД, нито от цедента, нито от упълномощено от него лице, поради което се прави довод, че цесията не е породила действия спрямо ищеца, като длъжник. Ето защо към момента, с оглед липсата на такова уведомяване, няма задължение ищеца да плати на ответника сумите по изпълнителния лист, които са предмет на изпълнителното производство по дело № 554/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. Т.а.

Навежда се, че договорът за цесия, който легитимира ответника носител на спорното вземане, както и договорът за цесия между „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, ЕИК 831554413 и „КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ“ са недействителни. И при двата договора за цесия е налице нищожност на сделките в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД, тъй като заобикалят закона и противоречат на добрите нрави, предвид явната нееквивалентност на престациите и злоупотребата е представителна власт.

Твърди се, че по изпълнително дело № 554/ 2014 г. многократно е изходирана покана за доброволно изпълнение, но същата не е връчвана на ищеца или на нейни близки с уговорка да я предадат.

Твърди се, че от самото образуване на делото, до датата на депозиране на настоящата искова молба е налице пълно бездействие, както от страна на взискателя, така и от страна на съдебния изпълнител, който не е направил достатъчно усилия да връчи необходимите книжа и съобщения на длъжника по делото, спазвайки процедурата на чл. 38 от ГПК при редовно връчване, чрез спазване на разпоредбата на чл. 47 ГПК. Поради тази причина, поканата за доброволно изпълнение по делото изобщо не е връчвана. През времето от образуване на изпълнителното дело, единствено реално извършено изпълнително действие с конкретно посочен способ, е това преди да бъде цедирано вземането на КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ, а именно налагането на възбрана на 13.08.2014 г.

Твърди се, че по изп. д. № 554/ 2014 г. няма данни нито за упълномощаване на цесионера, нито за надлежно уведомяване на длъжника от цедента и от страната на частния съдебен изпълнител, като се прави довод, че всички действия, извършени след 21.11.2017 г., когато е депозирана молбата за конституиране на Цесионера „КАПИТАЛ ПРОИНВЕСТ” ЕАД, са невалидни, като негодни да прекъснат погасителната давност. Твърди се, че друго изпълнително действие срещу длъжника в хода на това принудително изпълнение, освен наложената възбрана на 13.08.2014 г. няма валидно извършвано. Липсва и нарочно постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство срещу посочения длъжник. Макар такъв акт да не е издаван, бездействието на взискателя в двугодишния срок има за последица прекратяване на изпълнителното производство по 2 силата на закона, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ефектът на прекратяването е настъпил от момента на изтичане на предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от последното поискано валидно изпълнително действие, т. е. считано от - 13.08.2014 г..

Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение. Така по делото не е извършено никакви изпълнително действие.

При прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433. ал. 1, т. 8 ГПК. постановление на съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнението не е необходимо, тъй като този акт се ползва само декларативно действие и констатира настъпилото прекратяване по силата на закона. Поради липса на висящ изпълнителен процес, извършените след настъпилата перемпция действия по изпълнението не пораждат правни последици. Ето защо предприетите от съдебен изпълнител действия по изпълнението слез 14.08.2016 г. не прекъсват погасителната давност за вземането, тъй като липсва искане по изп. дело на взискателя за прилагане на нов изпълнителен способ, респ. за образуване на нов изпълнителен процес.

Прави се довод, че тези действия са насочени към удовлетворяването на погасено по давност вземане, което не подлежи на принудително изпълнение. В тези случай чл. 439, ал.

1 от ГПК е предвидил ред за защита на длъжника по исков ред, като оспори чрез иск изпълнението.

Твърди се, че 5-годишния давностен срок за вземанията, предмет на процесните изпълнителни листа е изтекъл, тъй като по образуваното изпълнително дело няма извършвани валидни изпълнителни действия. Началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е 11.04.2014 г. - датата на издаване на изпълнителните листа по ч. гр. д. № 733/ 2014 г. на Районен съд - Благоевград и ч. гр. д. № 734/ 2014г. на Районен съд Благоевград. Прави се довод, че погасителната давност за процесиите вземания е изтекла към деня на образуване на настоящото дело, като изпълняемото право е отпаднало.

Навежда се, че образуваното изпълнително дело № 554/ 2014г. при ЧСИ В. Т.а е прекратено, поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК към 14.08.2016 г.

В тази насока в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, ВКС прие, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното 3 производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. А по образуваното изпълнително дело на ЧСИ Т., липсва каквото и да е валидно изпълнително действие след налагане на възбраната на 13.08.2014г. по изп. д. 455/ 2014 г. Поради това, погасителната давност тече от датата на налагане на възбраната, като 5 годишния давностен срок е изтекъл към датата депозиране на исковата молба. По отношение на задължението за разноски, присъдени в заповедното производство, поради самостоятелния му характер, същото не попада в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителните вземания на взискателя по чл. 119 ЗЗД, поради което следва извода, че същото се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.

Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, че Е. Т. В., ЕГН ********** , не дължи по отношение на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, общо сумата от 4233,20 лв./четири хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки/, представляващо вземане по изпълнителен лист от 11.04.2014г. издаден по ч. гр. д. № 733/ 2014г. по описа на Районен съд Благоевград и изпълнителен лист от 11.04.2014г. издадена по ч. гр. д. № 734/ 2014 г. по описа на Районен съд Благоевград, в полза на ответника, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 554/ 2016г. по описа на ЧСИ В. Т., поради изтекла погасителна давност. Претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който оспорва предявените искове. Поддържа се, че в рамките на заповедното производство длъжникът разполага е изчерпателно посочени от закона способи за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК. както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в Гражданско процесуалния кодекс. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права /съответно задължения/, относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК. тъй като предвиденият специален ред е по- благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му.

Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна /дори без да е необходимо мотивиране на това възражение/, за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.

Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици. Предвид, че в исковата молба са изложени твърдения, че ищцата- длъжник не е надлежно уведомена и не са й връчени необходимите книжа и съобщения по делото от 4 съдебния изпълнител, то пътят й за защита е чрез възражение по посочените по-горе начини.

Навежда се, че правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки.

Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Според разпоредбата на чл. 418. ал.5 от ГПК (Изм. и доп. - ДВ. бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. След връчването на заповедта за изпълнение длъжникът разполага с възможността да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК. като едва след това заповедта за изпълнение ще се стабилизира и ще е налице приключило заповедно производство.