Решение № 7156 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7156 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110106424 по описа за 2023 година

Ищецът ... е предявил срещу М. Ц. И., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 489,43 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., аб. № ... за период от 01.07.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 79,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 30.08.2022 г., сумата от 30,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр. дело № 49637/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил на 29.02.2024 г. и на 12.03.2024 г. от ответника чрез назначения му особен представител адв. Т. Т., в който оспорва предявените искове. Оспорва да е собственик на процесния имот. Оспорва да има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва доставката на топлинна енергия до процесния имот. Оспорва доставената топлинна енергия да е отчитана правилно и да отговаря на реално потребената с твърдения, че главният топломер не е монтиран правилно, не е годен и не е преминал метрологична проверка. Оспорва наличието в процесния имот на парно и топломер или друг измервателен уред. Оспорва да е извършвана метрологична проверка на индивидуалните топломери. Оспорва да е осигурен достъп до процесния имот за извършване изчисления на действителния разход на уредите за дялово разпределение. Възразява, че не е изпаднал в забава поради липса на покана за изпълнение от ищеца. Оспорва да са издавани фактури за исковия период по отношение процесния имот. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не представя нарочен списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач на страната от ответника ...., не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 13.09.2022 г. г. срещу М. Ц. И., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 49637/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 29.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу ответницата, които са процесуално допустими.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото 2 разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или че ответникът има качеството на потребител на ТЕ на основание сключен договор. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди че такива са налице.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на процесулания представител на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия, както и обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване, че ищецът е доставил до имота и е отчел соченото количество топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен 3 субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените и приети по делото доказателства – нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ... г. от 25.06.2018 г., чието легитимиращо действие не оборено в процеса, се установява, че .... и ... са прехвърлили собствеността върху гараж, находящ се на ... на М. Ц. И., като на 26.09.2019 г. последният е подал заявлениедекларация, с която е направил искане за откриване на партида за топлоснабден имот –..., с аб. № ..., на негово име. Ето защо ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот за посочения период и е обвързан от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с представените и приети по делото писмени доказателства за извършени метрологични проверки, както и от документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че в топоснабдения имот за периода не е имало работещи присъединени отоплителни тела, а има 1 водомер за топла вода. В имота е осигурен достъп за отчет за периода от м.07.2018 г. до м. 04.2021 г. и е извършван визуален отчет на водомера, на 29.05.2020 г. и 10.05.2021 г.

Сумите за топла вода на база реален отчет са за м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. – 13 куб.м, м.

05.2019 г. до м. 04.2020 г. – 36 куб. м и м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. 6 куб. метра. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е дължима, независимо дали абонатите потребяват отопление в имота си. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия за отдадена сградна инсталация след изравняването е в размер на 548,61 лева. От заключението на вещото лице се установява, че общият топломер през процесния период е преминал проверка през месец 08.2017 г., след което е демонтиран и на 19.05.2020 г. е монтиран нов топломер. Доколкото не е представено свидетелство за процесното СТЕ, че същото съответства на одобрения тип, за периода от м.

08.2019 г. до м.05.2020 г., когато е монтиран нов топломер, не се установява дали СТЕ е мерил вярно. Ето защо, с оглед констатацията в СТЕ според съда предявеният иск е основателен за стойността на цялата реално отчетената битова гореща, както и за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация за периода след монтажа на годно СТЕ - м. 05.2020 г. до м.04.2021 г., която изчислена по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на заключението на вещото лице, е в размер на 453,74 лева, за която сума ответникът отговаря, а за разликата над 453,74 лева до пълния предявен размер от 489,43 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната 4 дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.