Решение № 4616 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4616 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20251100507432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на ЗД „Евроинс“ АД – юрк. Б. Г. срещу разпореждане от 19.05.2025 г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20257880400266 по описа на ЧСИ, рег. № 788 на Камарата на ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя под сумата от 700 лева.

В жалбата се твърди, че възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 700 лева е прекомерно, тъй като действията по събиране на вземането се изразявали единствено в изготвяне на молба и подаването й в канцеларията на частния съдебен изпълнител. Затова хонорарът от 700 лева не бил съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по жалбата Г.А.П., чрез адв. Ж. Д., възразява срещу изложените в частната жалба доводи. В случая длъжникът разполагал с банкова сметка на взискателя и могъл да изпълни доброволно задължението си преди образуване на изпълнителното производство. При образуване на изпълнителното производство процесуалния представител на взискателя не знаел какви действия ще се иска да се извършват от частния съдебен изпълнител и затова в размера на адвокатското възнаграждение се отчитали и 1 действията по процесуално представителство за удовлетворяване на вземането.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20257880400266 по описа на ЧСИ рег. № 788 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. Ж. Д., представител на взискателя Г.А.П. молба на 25.04.2025 г., към която е приложен изпълнителен лист от 15.04.2025 г., според който длъжникът ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на Г.П. сумата от 11 500 лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 01.05.2021 г., ведно със законната лихва от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане.

Представителят на взискателя е упълномощил адв. Ж.Д. Д. за представителство пред ЧСИ М.К. с рег. № 788 на Камарата на ЧСИ за образуване и водене на изпълнително дело срещу ЗД „Евроинс“ АД въз основа на приложения към молбата от 25.04.2025 г. изпълнителен лист. Не се спори и от постановление на ЧСИ по изп.д. № 20257880400266 от 25.04.2025 г. се установява, че взискателят е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева.

След връчване на поканата за доброволно изпълнение на 25.04.2025 г., на 05.05.2025 г. длъжникът, чрез юрк. Б. Г. е подал възражение срещу адвокатското възнаграждение от 980 лева.

В становище от 19.05.2025 г. адв. Д. не е възразила срещу намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 700 лева и до този размер ЧСИ, рег. № 788 на Камарата на ЧСИ е намалил хонорара с разпореждане от 19.05.2025 г.

Разпореждането е получено от ЗД „Евроинс“ АД на 22.05.2025 г. и на 30.05.2025 г. е подадена жалба до СГС, за произнасяне по която е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от 2

ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Съгласно решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, сезираният съд следва да провери дали, с оглед конкретните условия за прилагане на уредба на минимални размери на адвокатски възнаграждения, действително отговаря на легитимни цели и дали ограниченията се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. От мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 произтича извод за неприложимост на нормите на Наредба № 1/2004 г., като същите служат единствено за ориентир. Преценката за стойността на хонорара се определя с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В настоящата хипотеза адвокатското възнаграждение следва да се присъди до размера на сумата от 200 лева. Според мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника.

Видно от отбелязване върху гърба на изпълнителния лист, както и от молба на представителя на взискателя от 04.06.2025 г., на 08.05.2025 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ, рег. № 788 посочената в поканата за доброволно изпълнение сума на обща стойност 18 246.65 лева.

Данни сумата да е събрана от посочения от взискателя изпълнителен способ липсват. Длъжникът е извършил плащане на цялата сума в двуседмичен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което не се е наложило процесуалният представител на взискателя да извършва други действия по правна защита и съдействие.

Съдът не споделя доводите на адв. Д., че размерът на адвокатския хонорар е съобразен с евентуални действия, които би се наложи да извърши като представител на взискателя. Не е налице пречка да се претендира 3 допълнителен размер на възнаграждението за процесуално представителство, когато това е обусловено от поведението на длъжника – липса на плащане след получаване на поканата за доброволно изпълнение; на средства по запорираните банкови сметки, което да налага посочване на други изпълнителни способи.

Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото.

В случая представителството се изразява единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително производство, след получаване на която длъжникът своевременно е заплатил в цялост сумата, посочената в поканата за доброволно изпълнение.

Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител рег. № 788 да намали приетите по изп.д. № 20257880400266 разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство над сумата от 200 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4