Решение № 15100 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15100 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110100716 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Д., против ........, с която са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ за отмяна на уволнението, извършено от ответника със Заповед № РД-..../12.11.2025г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Началник отдел административно обслужване и връзки с обществеността“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 659,57 евро (месечно), представляваща обезщетение вследствие на незаконното уволнение за разликата между получаваното трудово възнаграждение при ответника преди уволнението и по-ниското възнаграждение, което получава на новата си длъжност в Министерството на културата за периода от 15.12.2025г /когато е постъпил на по-ниско платена работа/ до 15.06.2026г.

Ищецът Д. К. Д. твърди, че на 13.05.2024 г. сключил с ответника трудов договор № РД-19282, по силата на който приел да работи на длъжността „Началник отдел Стопански“.

Впоследствие, с допълнително споразумение от 28.06.2024 г. бил преназначен на длъжността „Началник отдел Административно обслужване и връзки с обществеността“.

Сочи, че наред с функциите му като началник на отдел, с две заповеди на Изпълнителния директор - № РД ----116/27.05.2024 г. и № РД ----142/08.07.2024 г. изпълнявал и функции на длъжността „Финансов контрольор“. На 13.11.2025 г. му било връчено предизвестие № РД19-1017 от 12.11.2025 г. по чл.328,ал.1,т.2 от КТ, с което работодателят го уведомил, че на основание т.4 от Протокол № 87 от Съвет на директорите на 02.10.2025 г., прекратява трудовия му договор без спазване на срока за предизвестие. На същата дата – 13.11.2025 г. му била връчена заповед № РД-..../12.11.2025 г. на изпълнителния директор, с която на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ трудовият му договор бил прекратен, считано от 13.11.2025 г. без спазване на срока за предизвестие. Ищецът твърди, че уволнението му, извършено със Заповед № РД-..../12.11.2025г. на изпълнителния директор на ........, било изцяло незаконосъобразно. В тази насока излага съображения, че работодателят не посочил коя от хипотезите на чл. 328, ал. 1 КТ визира – „закриване на част от предприятието“ или „съкращаване на щата“. Поддържа, че Протокол № 87/02.10.2025г.от заседание на Съвета на директорите, в частта му по т.4, на който се позовава ответника в атакуваната заповед, не му бил връчван и не бил запознат със съдържанието му. Сочи, че уволнението било 1 тенденциозно извършено и свързано с изпълняваните задължения не само като началник отдел, но и като вътрешен финансов контрольор, които съвместявал до освобождаването си.

Ищецът твърди, че прекратяването на правоотношението му било свързано и с входираните от него два доклада с вх. № 07-06-2074/11.11.2025г. и 07-06-2094/12.11.2025г., констатиращи сериозни нарушения в лечебното заведение, както и че не била настъпила никаква промяна в щата на отдела. Поради липсата на връчен протокол от заседанието на Съвета на директорите, не било възможно да се извърши преценка и относно съобразяването на това решение със сключения колективен трудов договор от 13.08.2024 г. между ответника и синдикална организация, който предвиждал работодателят да уведоми синдиката за извършвани промени в щатното разписание. Твърди, че доказателство за целенасоченото му уволнение бил и фактът, че от него било поискано да подаде и подал на 29.10.2025 г. заявление с вх.№ 0-06-2137 за преназначаване на длъжността „финансов контрольор“. По неизвестни за него причини на молбата му била поставена резолюция „не“, но независимо от тази резолюция, продължил да изпълнявала предварителен финансов контрол и до момента на освобождаването му на 13.11.2025 г. След уволнението му станало известно, че при ответника не били настъпили никакви промени в щата на отдела, ръководен от него, като наред с това бил назначен и финансов контрольор – т.е. на длъжността, която съвместявал дълго време, но която му било отказано немотивирано да заеме. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът ........ в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено с мотивирана писмена заповед. Твърди, че е налице реално съкращаване на щата.

Сочи, че длъжността на ищеца била единствена, като това е причината, поради която подбор не се изисквал. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ е налице реално съкращение на щата, касаещо заеманата от ищеца длъжност, както и че е извършен подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ или че такъв не е бил задължителен /за съкратената длъжност не са били налице повече от една щатна бройка или всички щатни бройки са били съкратени/. В тежест на ответника, с оглед на конкретно въведеното от него възражение за злоупотреба с право, е да докаже липса на добросъвестност у работодателя при упражненото от него право на уволнение.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер или срокът на договора не би бил изтекъл към момента на устните състезания. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

Безспорно е между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът и ответникът са сключили трудов договор № РД-19282/13.05.2024 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „Началник Стопански отдел“. С допълнително споразумение № РД-19398 от 28.06.2024 г., длъжността на ищеца е била променена от „Началник Стопански отдел“ на „Началник Административен отдел“ в Административно-стопански блок, отдел „Административно обслужване и връзки с обществеността“ с основно месечно брутно възнаграждение 3000 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и опит от 22 години, 2 месеца и 28 дни в размер на 22 % от основното възнаграждение или 660 лв.

2

Безспорно е, а и се установява от приетите писмени доказателства, че със Заповед № РД ----116 от 27.05.2024 г. и Заповед № РД ----142 от 08.07.2024 г. на ищеца му е било възложено да съвместява при изпълнението на основната си трудова дейност и трудови функции на длъжността „Финансов контрольор“, като осъществява предварителен контрол при поемане на задължения по заявки и всички договори, вкл. договори в обхвата на ЗОП, както и да осъществява предварителен контрол при извършване на разход на поети задължения по всички договори, вкл. договорите в обхвата на ЗОП.

От представените по делото докладни записки от 05.08.2024 г., 07.10.2024 г., 02.01.2025 г., 19.03.2025 г., 11.06.2025 г., 30.06.2025 г., 11.11.2025 г. и 12.11.2025 г., се установява, че ищецът е информирал ръководството на ответника за различни констатирани от него липси и нарушения, чиито съдържания съдът намира, че не следва да бъдат анализирани в детайли, доколкото това е извън предмета на спора и е изцяло неотносимо.

Видно от протокол № 87 от заседание на Съвета на директорите /СД/, проведено на 02.10.2025 г., е разгледано предложение от Г Н – зам.директор по икономическите въпроси за закриване на длъжността Началник отдел „Административно обслужване и връзки с обществеността“, като е посочено, че СД е приело предложението. Към протокола е приложено самото предложение, като видно от съдържанието му, зам.директорът по икономическите въпроси е посочил следните причини за закриване на длъжността: оптимизация на разходите, подобряване на работата на болницата и намаляване на административната тежест, отпадане на необходимостта на съответната щатна длъжност, рационализиране на работата, осъществяването и занапред от по-малък брой наети ръководни лица на трудов договор.

Съгласно представения по делото протокол № 88 от заседание на СД на 21.10.2025 г. е прието предложение от зам.директора по икономическите въпроси от 16.10.2025 г. за разкриване на щатна позиция на пълен работен ден на длъжност „Финансов контрольор“.

На 29.10.2025 г. е подадено заявление от ищеца до изпълнителния директор на болницата да бъде преназначен на длъжност „Финансов контрольор“, считано от 01.11.2025 г. На 12.11.2025 г, е изготвено предизвестие до ищеца, в което е посочено, че на основание т.4 от протокол № 87 от заседание на СВ от 02.10.2025 г., чл.328,ал.1,т.2 от КТ, ще бъде прекратено трудовото отношение, като работодателят уведомява ищеца, че няма да бъде спазено предизвестието, като ще му бъде изплатено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ, като предизвестието е връчено на ищеца на 13.11.2025 г. Със заповед № РД-191019 от 12.11.2025 г. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, считано от 13.11.2025 г., на основание чл.328,ал.2,т.2 от КТ.

Представен по делото е и препис от електронно изпратено съобщение от ищеца до зам.директора по икономическите въпроси, с което го информира, че на 29.10.2025 г., съобразно негово разпореждане към отдел „Човешки ресурси“, е подал в този отдел молба за преназначаване от длъжността „Началник на отдел административно обслужване и връзки с обществеността“ на длъжност „Финансов контрольор“, считано от 01.11.2025 г., като към 03.11.2025 г. не разполага с никаква информация дали молбата му е одобрена, дали реално е преназначен и дали вече изпълнява новата длъжност, като моли да му бъде предоставена информация каква длъжност изпълнява. Съдът намира, че така представеният препис на електронно изпратено съобщение до зам.директора по икономическите въпроси, макар да възпроизвежда изгодни за ищеца факти, има доказателствена стойност относно твърденията, изложени от ищеца, доколкото ответникът не твърди и не представя доказателства за отговор от страна на зам.директора по икономическите въпроси до ищеца, отделно от това по негово предложение от 16.10.2025 г. е било гласувано на 21.10.2025 г. разкриване на щатна бройка за длъжност „финансов контрольор“, като само няколко дни по-късно – на 29.10.2025 г. ищецът е подал заявление да бъде преназначен, т.е. съдът намира, че може да се направи извод, че на ищеца му е била предоставена информация за разкриване на нов щат за длъжност, чиито функции е изпълнявал, като именно във връзка с тази информация е подал молба за преназначаване.

3

По делото са приети и щатни разписания от 12.11.2025 г., 13.11.2025 г. и 13.01.2026 г., от които се установява, че единствената ръководна длъжност, която е била съкратена, е на ищеца /продължават да съществуват ръководно-организационни длъжности като зам.директор по икономическите въпроси, ръководител вътрешен одит, зав.сектор „човешки ресурси“/, самият отдел „административно обслужване и връзки с обществеността“ също продължава да съществува, но без ръководител/началник, както и че считано от 24.11.2025 г., на длъжността „финансов контрольор“ е назначено друго лице.

По делото са ангажирани и гласни доказателства, посредством разпит на свидетел на ищеца, които съдът намира за неинформативни, доколкото свидетелят, който е бил натоварен със задачата да връчи на ищеца заповедта за уволнение, разпитан в съдебно заседание заявява, че не си спомня какво е казал на ищеца при връчването на заповедта.