Акт от 13.12.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 1169/2020
- Подписан
- 13.12.2021
- В сила
- 29.12.2021
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.14, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.20а, ал.1 и 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а, ал.1 и 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а, ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
Р Е Ш Е Н И Е № 625-А
13.12.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Хасково в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор като разгледа докладваното от съдията адм.д.№1169 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от С.А.М.
***, против Уведомително писмо изх.№02-260-6500/6504 от 02.06.2020г. на Зам.изпълнителен Директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2018г., с което е извършено намаление на оторизираната сума със 101 555,62 лева, която е определена на 91 849,49 лева и е отказано изплащане на разликата от 91 849,49 лева до общата искана сума от 193 405,11 лева. В жабата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, неправилен и нищожен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, необоснован и не съответства на целта на закона, както и не бил издаден при спазване на установената форма, не съдържал всички необходими реквизити. Сочи се, че още бил бланкетен и необоснован, не били изложени никакви конкретни и обосновани мотиви и съображения. Освен че била нарушена формата на административния акт, било нарушено и правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не бил наясно с действителните мотиви на административния орган, а и това правело невъзможно осъществяването на съдебния контрол. Оспорва се истинността на всички възприети от органа фактически констатации, касаещи намалението на оторизираната сума и сумата за изплащане. Изводите на органа противоречали на доказателствата по преписката и на установеното въз основа на тях действително фактическа положение. Не били обсъдени всички доказателства по преписката от значение за случая, поради което била възприета неправилна фактическа обстановка и бил неправилно приложен закона. Не били налице фактическите и материалноправни предпоставки и актът бил незаконосъобразен. Иска се отмяна на Уведомително писмо изх.№02-260-6500/6504 от 02.06.2020г., както и ответната страна да заплати направените разноски по делото.
Ответната страна - Заместник Изпълнителен
Директор на Държавен фонд Земеделие, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана и иска да бъдат присъдени направените разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за подпомагане 2018 – ФЛ, УРН 231273,
УИН 2609051 878737 от 02.05.2018г. земеделският производител С.А.М. е поискал финансово подпомагане по няколко схеми и мерки, между които и по Биологично земеделие /Мярка 11/ от ПРСР 2014-2020г. с Направление Биологично растениевъдство. Заявени са 54 парцела с обща площ 183,96 ха и код на дейност БРП 1 – за биологично растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражни; 1 парцел с площ 0,38 ха и код на дейност БРП 2 – за биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени площи /ливади и пасища/; 40 парцела с обща площ 127,73 ха и код на дейност БР 10 – за биологично растениевъдство – за полски култури, включително фуражни; 1 парцел с площ 64,56 ха и код на дейност БР 14 – за биологично растениевъдство – зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи.
Като доказателства по делото са представени Договор за контрол и сертификация №001922 от 29.12.2015г., сключен между жалбоподателя и контролиращото лице ЕООД Биоагричерт Италия България, както и Договор за контрол и сертификация №0019 от 09.01.2018г. – с контролиращото лице ЕООД Био Сертификейшън, а с Удостоверение за прекратяване на договор изх.№291/08.01.2018г. и Служебна бележка от 09.01.2018г. се установява, че няма прекъсване на сертификацията.
За декларираните в заявлението за подпомагане за 2018г. площи, които са относно Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, е постановен с оспореното Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/6540 от 02.06.2020г., издадено от Зам.Изпълнителен Директор на ДФЗемеделие отказ за финансово подпомагане за заявените 55 парцела с код БРП 1 и БРП 2. Като причина за отказа в писмото е отбелязано изрично, че „2018 година е трета година от последно поетия от Вас ангажимент по това направление“.
В таблица, озаглавена Площи с неспазени базови и други изисквания, състояща се от 17 колони - стр.7-11 от писмото, л.33-37 от делото, са описани парцелите с код БРП 1 и БРП 2, като под таблицата са изложени разяснения по нейното съдържание. Прието е, че има установено несъответствие в колона 11 от таблицата, указваща, че за съответните парцели не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл.11, ал.5 от Наредба №4 от 24.02.2015г. В поясненията към таблицата на стр.11 от уведомителното писмо са изложени мотиви – неспазването на базовите изисквания било установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от ТИ към РА, назначена със Заповед №362245, 366888 и 364336, и в контролния лист от извършената проверка на място били посочени конкретните базови изисквания. Проверката за спазването на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход се извършва чрез различни адм.проверки съгласно чл.11, ал.5 от Наредба №4 от 24.02.2015г. и съгласно Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД09-453 от 10.05.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл.36, пар.1, чл.37, пар.1 и чл.38 от Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола - не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установеният размер се изключва от избираемия за подпомагане.
В колона 9 от таблицата на стр.12 от писмото, л.38 от делото, , в която се съдържа изчислението на финансовото подпомагане, като е посочено, че санкционираната площ за неспазени базови изисквания за код БРП 1 е 183,96ха и за код БРП 2 е 0,38ха, а в колона 15 от същата таблица е посочено, че за неспазени базови и други изисквания редукцията за код БРП 1 е 101 460,40 лева, а за код БРП 4 е 95,13 лева. Въз основа на това в колона 24 е посочена стойността на субсидията за изплащане в размер на 0 лева. В поясненията към колона 9 е посочено: Санкционирана площ съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020 б.„а“ Направление Биологично растениевъдство, буква А) Базови изисквания от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед №РД 09-453 от 10.05.2019г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2015г. В поясненията към колона 15 е посочено: Санкцията в лева, наложена съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 БЗ от ПРСР 2014 – 2020 б.„а“ Направление Биологично растениевъдство, буква А) Базови изисквания от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед №РД09-453 от 10.05.2019г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2015г.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена съдебна експертиза, заключението по която съдът възприема напълно като безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице подробно изследва кога са включени за първи път в системата за контрол и регистъра на биоплощите БЗС, за които било отказано подпомагане с оспореното УП, както и съвпадението на данните с тези, въведени от контролиращото лице, а също и дали към подаване на заявлението през 2018г. е изтекъл минималният 2-годишен срок за преход. Съгласно заключението всички заявени площи по мярка 11 БЗ за кампания 2016г. били заявени в преход, като данните от заявлението от 2018г. напълно съвпадали с данните, въведи от контролиращото дружество, което било констатирано и от извършените две проверки от ТИ на ДФЗ и ОДБХ. Заявлението за кампания 2016г. било подадено в срок, както и в срок било извършено редактиране. В този смисъл 2016г. била първата година в преход, а 2018г. – трета, като за всички парцели с биологичен код на дейност БРП 1 и БРП 2 минималният срок за преход към момента на подаване на заявлението за подпомагане през 2018г. бил изтекъл и не било изплатено подпомагане. С допълнително заключение вещото лице изследва и установява в табличен вид съответствието между заявените площи за кампания 2016г. и тези, включени в регистъра на биоплощите на 29.12.2015г., а също и тези, които са включени в регистъра на биоплощите и са незаявени по мярка 11 БЗ за кампания 2016г. според вещото лице бенефициентът следва да получи подпомагане за цялата 2016г., а не за част от нея.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на уведомителното писмо, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 09.10.2020г., при дата на съобщаване на акта на 25.09.2020г., в установения от закона срок по чл.149 ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Оспореният акт е издаден от
Зам.изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на материална компетентност, което не е спорно между страните. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява.
Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изп.директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор със Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, включително и по мярка 11. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Административният акт отговаря на изискванията за съдържание и форма, определени в чл.59 от АПК, като фактическите и правни основания за издаване на отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и в разясненията по колони на самите таблици. Тези разяснения по съществото си и според утвърдената съдебна практика представляват мотивите за постановяване на отказа.
Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0562dafa-c1ea-4194-a60e-0ab645c6fc1a