Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7729 от 14.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 21/2019
Вид
Решение № 7729
Подписан
14.11.2019
В сила
14.11.2019
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 133 · Наказателен кодекс
  • чл. 150, пр.1 и 2 · Наказателен кодекс
  • чл.150, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 150, пр.1 и 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 14.11.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 21 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 477958/27.08.2018г. по гр.д. № 61864 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 164-ти състав П.на

Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „Витоша” № 2 е осъдена да заплати на П.И.К., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, кв. ******и съдебен адрес: адв. П.В.,*** сумите, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязло в сила Присъда от 09.10.2015г. по НОХД №

21644 по описа за 2012г. на СРС, НО, 17-ти състав; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 642,72лв., представляващи разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска срещу П.за обезщетение на претърпени неимуществени вреди за горницата над 3000лв. до предявения размер от 5000лв. и лихва върху нея, като неоснователен е отхвъревн иска срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.София, ул. „******с правно основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязло в сила Присъда от 09.10.2015г. по НОХД №

21644 по описа за 2012г. на СРС, НО, 17-ти състав, като П.К. е осъден да заплати на СДВР съдебни разноски от 100лв., П.на РБ е осъдена да заплати по сметка на СРС разноски от 110,91лв. за възнаграждение за вещо лице по делото.

С Определение от 04.12.2008г. по чл. 248 от ГПК по гр.д. № 61864 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 164-ти състав е отхвърлил молба на П.на РБ за изменение на решението в частта за разноските а адвокат на ищеца.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №

5143485/13.09.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - П.на Р.Б.в частта, в която исковете срещу него са уважени и в частта, в която исковете срещу СДВР за същите суми от 3000лв. за неимуществени вреди и 500лв. за имуществени вреди са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото не е установено ищецът да е претърпял вреди, за които иск е уважен. Посочило е че присъдения размер на неимуществените вреди не отговаря на принципите по чл. 52 от ЗЗД. Вредите, претърпени от ищеца не били с трайни психически и физически последици, негативните преживявания били със значително по-малка тежест от твърдените.

Процесното наказателно дело не било първия досег на ищеца с държавното обвинение и това обосновавало по-нисък размер на обезщетението. Неправилно било присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди. По делото не било установено хонорар за адвокат да е платен. Неправилно не била ангажирана отговорността на СДВР солидарно с тази на Прокуратурата. Обстоятелството, че прокурорът ръководи разследването не освобождавало от отговорност разследващите органи. Вредите били причинени и от действия на СДВР и приложима била разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемият-ищец П.И.К., ЕГН **********, е оспорил жалбата в частта срещу исковете в уважената им част. Изложил е съображения, че решението на районния съд е правилно.

Посочил е, че по делото били установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. По наказателното дело била приложена разписка за плащане на хонорара от 500лв. и доводи в обратния смисъл били неоснователни. Размер на обезщетение за неимуществени вреди бил справедлив. С допълнителна молба е посочил, иск следва да се уважи и срещу СДВР, защото две били постановленията на негови служители, с които ищецът бил задържан за 72 часа и това довело до претърпяването на вреди от ищеца. Претендирал е разноски.

Въззиваемият СДВР е оспорил жалбата. Посочил е, че няма основание да се ангажира отговорността му. Процесните вреди били причинени от действия на Прокуратурата. Извършените действия по разследването били в изпълнение на указания на Прокуратурата. Претендирал е разноски Срещу така постановеното

Определение по чл. 248 от ГПК е депозирана частна жалба вх. № 5206325/14.12.2018г. от П.на

Република България. Изложило е съображения, че определението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочило е, че сложността на делото не съответствала на адвокатски хонорар над минималния размер по Наредба № 1/2004г.

Ответникът по частната жалба П.И.К. е оспорил частната жалба. Посочил е, че обемът и качеството на работата, извършена от адвоката по делото съответствала на уговорения размер на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 19628/14.10.2015г. на П.И.К.,

ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.и Столична дирекция на вътрешните работи, с която е поискал от съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 150 ал.1 от НК, за което е оправдан с Присъда от 09.10.2015г. по НОХД 21644/2012г. по описа на Софийски районен съд, НО, 17 състав. Навел е твърдения, че през лятото на 2007г. разследващ полицай от 05-то

РПУ без доказателства и законен повод по лъжливи показания на виетнамски гражданин образувал досъдебно дело № 2112/2007г., служители на същото РУП се опитали с психическо насилие да изтръгнат самопризнания от него, на 10.11.2011г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, направена му била криминалистична регистрация, разследвали го до края на 2012г., когато бил внесен обвинителен акт, по който в края на 2015г. бил оправдан. През периода на съдебното дирене претърпял неимуществени вреди от стрес от фалшиво обвинение, страх от възможността да бъде осъден, без да е извършил престъпление, срамувал се от колеги и познати, дори понякога изпращал приятел да му пазарува.Посочил е, че било нарушено психическото му равновесие и нормалните контакти със семейството му, не можел да спи, при всяко позвъняване на входната врата се стряскал да не го търсят по някой подобен лъжлив сигнал. Посочил е, че по НОХД направил разноски за възнаграждение за адвокат от 500лв. Поискал е да се ангажира отговорността на СДВР, защото образували досъдебно дело без законен повод и достатъчно данни, не събрали своевременно доказателства за изясняване на обективната истина, не съобразили заключенията по експертизите, които го оневинявали, изпълнявали безкритично указанията на прокурора. Претендирал е разноски.

Ответникът – П.на Република Българя, в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че ищецът не е претърпял вреди, за които е предявил иска, те не били причинени от поведението на ответника, а и размер на претенции бил прекомерен. Не били ангажирани доказателства, че хонорар на адвокат по НОХД е адекватен на оказана защита, че е платен, нямало наложена мярка за процесуална принуда, наказателно дело приключило в разумен срок. През процесния период имало и други наказателни дела срещу ищеца и те също допринесли за преживяванията на ищеца. Не била взета мярка за процесуална принуда, интензивността на отрицателното въздействие на повдигнато обвинение върху ищеца била ниска. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски за възнаграждение за адвокат.

Ответникът –СДВР, в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че не носи отговорност за претърпени от ищеца вреди, разследващите полицаи действат по указание на прокурора. Разходите за възнаграждение за адвокат по НОХД не следвало да се обезщетят по ЗОДОВ, размер на претенции не бил съобразен с принципа на справедливост.

Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски за възнаграждение за адвокат

По делото е приложено НОХД № 21644/2011г. по описа на СРС, 17-ти състав, съгласно което същото е образувано на 27.11.2012г. по обвинителен акт срещу П.И.К., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 150, ал.1 от НК за това, че на 26.08.2007г. около 22,30ч. в гр. София, кв. Сеславци, ул. „******в лек автомобил ВАЗ 21061, рег. № ******извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14г. – М.Ч.Т., ЕГН **********-проникнал с член в ануса на М.Ч.Т., опипвал я по тялото и проникнал с пръстите на ръката във влагалището й, като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване – хванал за дясната ръка и стискайки я здраво, качил М.Ч.Т.в автомобила и държейки нож в ръката си я заплашил с думите „Ако викнеш, ще те заколя”, по делото са проведени 9 съдебни заседания пред СРС и 1 съдебно заседания пред СГС, с Присъда от 09.10.2015г. по НОХД № 21644/2012г. по описа на СРС, 17-ти състав, протестирана от П.и потвърдена с

Решение от 09.02.2017г. по ВНОХД № 5262/2016г. на СГС П.К. бил признат за невиновен по така повдигнато обвинение. По наказателно дело е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който П.К. е възложил на адвокат да го представлява по делото , за което е уговорен адвокатски хонорар от 500лв.

По ВНОХД на 18.01.2017г. е представена разписка, съгласно която на 07.10.2014г.

П.К. е платил на адв. Х.хонорар от 500лв. , уговорен по пълномощното от 05.03.2013г.

Установява се от книжата по досъдебното производство № 2112/2007г. по описа на 05-то РУП на СДВР, пр.пр. 43463/2007г. на СРП, че същото е образувано на 27.08.2017г. по заявителски материал на Т.Ч.,, със заповед от същата дата на МВР П.К. е бил задържан за 24 часа, с Постановление на СРП от 27.08.2007г. е задържан за 72 часа считано от предявяване на постановлението за привличане като обвиняем, досъдебно производство е водено първоначално от дознател, а в последствие – от разследващ полицай, на 30.08.2007г. СРП е отказала да вземе постоянна мярка за неотклонение по отношение на ищеца задържане под стража и е разпоредено да бъде свободен, ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 150, пр.1 и 2 от НК с постановление на СРП от 27.08.2007г. , по досъдебно дело ищецът е разпитан 4 пъти, направен му е обиск , огледано е местопроизшествие, взети са му образци за сравнителен материал по назначени експертизи, направено му е психологично и психиатрично изследване. По досъдебно дело П.К. е ангажирал адвокат Б. И., като в представения договор е посочено, че възнаграждение от 500лв. е платено.