Решение № 5185 от 03.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64755/2022
- Вид
- Решение № 5185
- Подписан
- 03.04.2023
- Състав
- ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 19 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 20 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 5185 гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110164755 по описа за 2022 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката М. М. Добрева твърди, че ответникът Д. Х. С. е неин син, който на 14.11.2022 г. в общо обитаваното жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-3“, бл. 317, вх.
1, ет. 4, ап. 9, ударил молителката, а по-късно в 03:30 часа през нощта запалил входната врата, за да влезе в жилището. Твърдят се и други актове на домашно насилие, вън от процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли се за издаване на заповед за защита от домашно насилие.
Ответникът Д. Х. С. не изразява становище по молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да 1 въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата се отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва и както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
Събраните писмени доказателства установяват, че ответникът е син на молителката.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е подробна, действително сочи, че 14.11.2022 г. в общо обитаваното жилище с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост-3“, бл. 317, вх. 1, ет. 4, ап. 9, ответникът е ударил молителката, а по-късно в през нощта е запалил входната врата на жилището. Ответникът абсолютно никакво насрещно доказване не е провел в посока на неистинност на декларацията и съдът намира, че следва да я кредитира.
Молбата за защита следва да се уважи.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
Като се имат предвид всички факти по делото и най-вече естеството на акта, който сочи на агресивност и безконтролност на ответника съдът намира, че са подходящи следните мерки за закрила от домашно насилие, с който да се преодолее поведението на ответника към молителката и да й даде нужната защита – тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН (предупреждение да се въздържа от актове на домашно насилие) и мерките по чл. 5, ал. 1, т.
2 ЗЗДН и чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН (отстраняване от съвместно обитаваното жилище и забрана за доближаване на пострадалото лице). Последните две мерки следва да бъдат за максималния срок от 18 месеца.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба в минималния размер от 200 лв. – с оглед липсата на данни за доходи на ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, но тя няма претенции за разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за 2 производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 30.11.2022 г. губи сила с постановяване на настоящото решение, тъй като тя бива заменена с окончателната заповед за защита по делото. За по-голяма яснота заповедта за незабавна защита следва да бъде изрично отменена от съда, на осн. чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 325 от 30.11.2022 г., издадена по гр.д. № 64755/2022 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на М. М. Д., **********, против Д. Х. С., ЕГН **********, за извършени актове на домашно насилие на 14.11.2022 г. в гр. София, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. Х. С., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие спрямо М. М. Д., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Д. Х. С., ЕГН **********, от съвместно обитаваното с М. М. Д., ЕГН **********, жилище с адрес: ******************* за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Д. Х. С., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра М. М. Д. ЕГН **********, както и нейното жилище с адрес: ********************, месторабота на пострадалото лице, и места за социален отдих, освен в сгради на съд и на полицейски учреждения, за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Д. Х. С., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Д. Х. С., ЕГН **********, да заплати глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Д. Х. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3