Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2885 от 22.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49302/2025
Вид
Определение № 2885
Подписан
22.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2885 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110149302 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

По реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 от ЗЗД от И. И. Т. срещу К. К. Р. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника Р. дължи на ищеца Т. сумата 766,94 евро/1500,00 лева - главница, представляваща неизплатен остатък от заемна сума по Договор за заем от 13.02.2025 г., с нотариална заверка на подписи с рег. № 4785/13.02.2025 г. на Нотариус М М Р, с рег. № *** на НК, за която сума е издадена заповед за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №33091/2025 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договора за заем, по който заемната сума от 3000,00 лв. е предадена в брой при подписването му. Пояснява, че ответникът за платил 1500 лв. на 25.02.2025 г. на уговорения падеж. Твърди, че остатъка от паричното задължение не е платено в срок до 25.03.2025 г. и неговата изискуемост е настъпила.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложения на 26.11.2025 г., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба.

Оспорва иска с доводи, че между страните не е сключван договора, а представения такъв не е подписан от него, в т.ч. не е посещавал кантората на нотариуса.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материална предпоставка (юридически факт): наличието на действително правоотношение по договор за заем, за възникването на което заемодателят да е предоставил на заемателя процесната сума в твърдения размер. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се докаже твърдяното от ищеца право, ответникът трябва да установи, че е изпълнил паричното си задължение за връщане на претендираната сума по договора, за което съдът му указва, че не сочи доказателства.

Представените от ищеца документи са допустими, относими и необходими, и следва да се допуснат за приемане, ведно с ч. гр. дело №33091/2025 г. по описа на СРС. На ищеца следа да се предостави възможност за становище по чл. 193, ал. 2 от ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът 1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства, ПРИЕМА и ПРИЛАГА ч. гр. дело №33091/2025 г. по описа на СРС.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да заяви, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, дали ще се ползва от представения към искова молба-заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело №33091/2025 г., СРС, документ -Договор за заем от 13.02.2025 г., с нотариална заверка на подписи с рег. № 4785/13.02.2025 г. на Нотариус М М Р, с рег. № *** на НК, с оглед открИ.е производство за проверка неговата истинност в частта подпис на К. К. Р.. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок съдът ще изключи от доказателствата по делото посочения документ.

УКАЗВА на ответника, че при открИ.е на производство по реда на чл. 193 от ГПК негова е доказателствената тежест да опровергае автентичността на документа, а именно че не е положил парафът/подписът и изписаните три имена за К. К. Р. в Договор за заем от 13.02.2025 г., с нотариална заверка на подписи с рег. № 4785/13.02.2025 г. на Нотариус М М Р.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2026 година от 11,15 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и 2 препис от отговор на искова молба.

ДА се въведе в ЕИСС за ответника изрично посочения от него в отговора на искова молба адрес за съобщения и призовки.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3