Решение № 11421 от 14.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11421 гр. София, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110140232 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 24.01.2024 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Н. Д. А. за сумата от 1756,94 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в **************, за периода от месец май 2020г. до месец април 2023г., сумата 223,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 17.01.2024г., сумата 63,52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2023г., сумата 11,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 15.02.2021г.- 17.01.2024г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд било образувано ч.гр. дело № 4411/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020 г.- м. април 2023 г. е доставил на ответницата 1 топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в **************, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н. Д. А. съществуването на вземането на „Т.С.“ ЕАД сумата 1756,94 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в **************, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2023 г., сумата 223,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 17.01.2024г., сумата 63,52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023г., сумата 11,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. – 17.01.2024 г., за които вземания в полза на „Т.С.“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 4411/2024 г. по описа на СРС, 170 състав.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се релевират доводи, с които се оспорва съществуването на облигационно отношение между страните, количеството топлинна енергия, доставена в имота и забавата на ответницата в изпълнение на задължението да плати цената на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпредление. Ответницата релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответницата поддържа, че процесните искове са неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за продажба на държавен недвижим имит по реда на Наредба за държавните имоти от 07.01.1992г. се установява, че Д.А.А. е придобил правото на 2 собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент **************** Установява се, че Д.А.А. е починал на 26.02.2021г. и е оставил наследници по закон низходящата от първа степен Н. Д. А..

От представения договор № 169- 1/ 08.08.2002г. се установява, че етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост са възложили извършването на услугата дялово разпределение на "*************". Договорът е скл. въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 30.05.2025г. От списъка на етажните собственици се установява, че Д.А.А. е заявил, че в имота има 5 радиатора, 5 ИРРО, 5 термовентили.

Относно количеството топлинна енергия, доставена в имота през процесния имот е назначена съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че абонатните станции на процесния вход са две, по една за долна и горна зона. Те са автоматични, с пластинчати топлообменници и мощност. Общите топломери се отчитат по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането се извършва чрез електронно устройство. От отчетеното количество се приспадат технологичните разходи. Съгласно констатациите на експерта, в процесният имот е топлоснабден и в него има четири броя радиатори с ИРРО, от които два радиатора са с уреди за дистанционно отчитане и една щранг лира без ИРРО. Топлата вода за БГВ се отчита чрез два водомера за топла вода.

Според вещото лице за периода м. май 2020г.- м. април 2023г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 2239,61 лева. За периода м. август 2020г.- м. април 2023г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 2184,76 лева.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1013863357/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 511,32 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1018,22 лева. От представената обща фактура № 1026210812/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 710,07 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е 3 регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случая сочи, че наследодателят на ответницата е придобил правото на собственост по силата на правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.

В светлината на изложеното, съдът счита, че между ищеца и ответницата е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, респ. същата се явява пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 4 от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ищеца и ответница е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020г.- м. 04.2023г.